Дэнис Олегов: Оправдание за съществуване

07.02.2026
image

Отвъд кориците гостува на Диаскоп ► Стихосбирката „Оправдание за съществуване“ е първата книга на издателство „Отвъд кориците“. Авторът Денис Олегов се фокусира върху теми като духовните ценности, борбата на личността за един по-чист и красив свят и преодоляването на трудностите. „За автора всеки човек е малка вселена. Или всяка една вселена може да бъде открита в отделния човек, където е закодирана в умален мащаб безкрайността на всемира. Поезията на Денис Олегов представлява каталог на човешките емоционални състояния и духовни процеси. Тя разкрива механизмите, по които еволюират душите.“ Нели Лишковска, писател *** Не сме готови да погледнем през прозореца. Не сме способни да не дишаме...

прочети повече...

София Милева: Лека телесна повреда II

20.02.2026
image

Отвъд кориците гостува на Диаскоп ► НЕДОКОСНАТИ На тръгване ще взема само залеза и дънките, които не съблякохме. Това, което никога не казах, е повече от всяко обещание. „Обичам те“ са хубавите думи, които дават всичко, не и вечното. Телата ни са повече от влюбени и даже недокоснати усещат. Сега вървиш по стъпките на лятото… Нощта без теб е повече от грешна. До мен отново ляга онзи някой, отнел ти най-обичаните срещи. А аз, отново сгушена в чаршафите, сънувам как се боря да избягам. Това, което с тебе не направихме, е повече от рана. БЕЗ СВЯН Ще ме видиш в липите, навярно умиращ за полъх. Ще се чудиш при кой съм, умират ли летните птици… Аз не вярвам в доброто и в тебе не вярвам, защото не...

прочети повече...

София Милева: Мак — Лека телесна повреда

03.02.2026
image

Отвъд кориците гостува на Диаскоп ► МАК Полетата от макове изтляха. От опиума – още малко грешки. От водката ще изтрезнее някой. След виното ще има нова среща. Ще търсим чужди погледи, в които телата си без огън да запалим. Полетата обаче пак са тихи и нищичко след мака не остана. Подбрани думи. Дълго ще прощавам. Ти дълго ще лекуваш разни други момичета, които ще ти дават най-хубавите и лъжливи думи. Ще пробвам с друго пиене, навярно си има начин болката да мине. Наливай както трябва и по равно, и пий така, че после да сме сини. Вратите се отварят и изтръпвам. Илюзии. Изкуствено живяни. Да бъдем непознати беше мъдро. Макетен нож рисува по плътта ми. Макетен нож и после диагнози, които...

прочети повече...

Димитър Регин: Вярата в любовта е безумие

15.02.2026
image

Отвъд кориците гостува на Диаскоп ► Част от добротата Черни, червиви кули ме хранят, умирайки в свят неразбран. Черни плащове нощите пазят. Мълчат до гроб и след това. Загниващ, упадъчен свят... (Стреми се да бъде обичан.) Безпомощни роби по пътя сноват, имитират привързаност, сричайки. Погалвам единствено малко дете, без да разбирам напълно съдбата. Милвам младо, разбито сърце, само това значи любов на земята... ...за Теб. НЕ Хвърлих си бележките в коша - този вариант бе скучен за свят. Мозъкът преровен бе доста. Трябваше ми неестествен похват. Стар съм вече да се влюбвам, а обичта я знам от А дам. Едва ли ще помогне друго чудо. Въздигнах се и в ямата пропадам. А някъде пчеличките ми пеят....

прочети повече...

Петър Канев: Студена вода

22.02.2026
image

Отвъд кориците гостува на Диаскоп ► ПЕТЬО НА МОЯТА ПЕТЯ Чувствата ми са изчезнали като рис. Казват, че са ги видели да се връщат само в Северозападна България. Снимали са ги на див връх край Трън. Обезболени са от транквиланти в моя есенен, февруарски студен Бургас до каменната мама носорог на края на мократа ми морска градина проблясват в последни капки искри звезди мокри, мокри светулки гаснат, гаснат и заспиват в ярко-червена скарида, в чинията помежду ни във ваната, в която разливаме червеното вино за с-помен и никога никога повече няма да вземем вана заедно, червена от раните, прорез по вените - кръвта, изтръпването защо да спират, защо е нужно да възкръсва пролетта ми преди помена ми...

прочети повече...

Петър Канев: Енигми. Свръхреалистично календарче

11.02.2026
image

Отвъд кориците гостува на Диаскоп ► Черни папагалчета Папагалчетата бяха всъщност три. Бяло, зелено и червено. През 1979-та. С братовчед ми много ни домъчня за тях. Отворихме кафеза им – да са свободни. Те полетяха, каква радост, направиха кръгче около полилея. И после излетяха през прозореца на кухнята. Вън, на двора, където увиваха котки. Цяла нощ се взирах да ги видя. Но виждах само черно. Оттогава всички папагалчета са черни. Но аз вярвам, че са още живи. Иначе не мога да живея. Водоравно Бомба сме и винаги готови да изтезаваме упоени момичета, ех, само ако знаем, че ще се размине... Още от петгодишен сънувам кошмари с атомни секс гъби. На 47 зад гърба ми има вече пет - две в Украйна,...

прочети повече...
1..15 от 3232