21.10.2022
ПОМПЕЙ Отвсякъде кървя Алено и пусто Мълчание Мълчани Мълчан Мълча Мълч Мъл Мъ М Думите се вкаменяват САМОТА Корен Стебло Корона Под короната глад Над короната свобода Четири посоки Отвън навътре От другите към себе си От самотата към усамотението От живота към смъртта Превръщат всеки звук в тишина Снимка: Пейзаж от о-в Лансароте Тильо Тилев в Диаскоп © Христина Мирчева Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника....
прочети повече...
17.10.2022
* * * В страната на спящите вождовете полудяват. Раждат изродени поколения, които стават вождове. И в тяхна чест правят турнири – в страната на спящите. Турнири – малки бутафорни войни с притъпени копия и скопени жребци. В страната на спящите. КОГАТО СЪМНЕ Не се затварят очите на съня Потъваш във великото безвремие В което си сънувал мъртвите Говорил си живял си с тях А мъртъв себе си сънуваш И някъде далече От толкова далече Към тебе чуваш Идва глас Този глас Оцветен в хипократово синьо Този глас който зове Далече По-далече По-далече от всичко Пожелано от теб Този глас В този глас Е гласът на оня свят Където ще съмне Където някога ще съмне Където все някога трябва да съмне Снимка: @Диаскоп...
прочети повече...
30.10.2019
ОТДАЛЕЧАВАНЕ Два бели леопарда в твоя глас, кой стои във леопардовата кожа? Обичах леопардите, госпожо. Обичах твоя глас в началото, обичах го, обичах аз, но ножът му разряза цялото. И тръгнахме за никъде... А после времето ме спря, часовникът от кулата ми се усмихна, от шапката му скочи утрото, комедиант, и ме разсмя, макар че тъжен бях. С жест ми нарисува светла къща, някъде далече, която ни очаква, но белият ти смях угасна постепенно, леопардите умряха в него. И стана бездна лятото, в която чезнеха лицата при всеки опит за начало. * * * На Вазкен Завръщаш се в очите на началото, а пътят е метафора, която възвестява края. Не си излишен, но сълза оставя твоят смях, дърво и есен, в тишина...
прочети повече...
06.04.2013
В рубриката "Пловдивски поети и писатели": Тильо Тилев - дългогодишен редактор на вестник "Пловдивски университет" "Стихове за посветени". Книжка в тридесет страници с един кратък предговор и четиринадесет стихотворения, всяко от които посветено на любим човек, близък приятел, предизвикал възхищение, някой - открил на поета, че "зад хоризонта има и нещо друго". Издадена е в края на миналата 2012 година от Университетското издателство "Паисий Хилендарски". Оформена е с илюстрации на художника Тошо Стефанов. И досега авторът Тильо Тилев отказва публично представяне, но ние тук с негово разрешение публикуваме пет от посветените стихове за посветени. Самите посвещения също са поезия. РЕКИТЕ НА...
прочети повече...
12.05.2024
*** Морето внезапно открехна хоризонта и евкалипт – небесен кръст, стоящ над гроба на смъртта… А часовниците мълчаха. *** Трева, трябва да населиш тялото ми, за да разбирам шепота на Земята! Стихотворенията, които публикуваме, са преведени от поета и журналист Тильо Тилев. Фото: Стилиана Георгиева - Stella Гурам Одишария Гурам Одишария е грузински поет, писател, драматург, общественик, носител на повече от десет национални и международни награди, сред които Държавната награда на Грузия в областта на литературата, изкуството и архитектурата. Роден е на 24 септември 1951 г. в Сухуми. От 2012 до 2014 г. е министър на културата на Грузия. Автор е на 10 поетични книги, сред които „Псалми за...
прочети повече...
08.05.2024
Паметник, който може да бъде издигнат на която и да е страница от тази книга Глухарчето – пътешественик и мой приятел, се оставя на вятъра, докато земя, вода, огън и вятър се сменят в тези редове. Фонът на хартията е белият им поглед, разговор между очите. Фонът на хартията – бял паметник на неизреченото. *** Не, това не са очи, а рани – промити с морска сол. Не, това не е поглед, а молба – безмълвна и унизена. Не, това не е мълчание, а плач – в прегръдка с тишината, като с майка. Не, това не са думи, а устните ти – уморени птици. Пейзажи Нов странен пейзаж те кара да притихнеш – има цвят на кости с млечна пяна облени. По солените мигли на морето се стича размито небе. От сблъсъка на очите...
прочети повече...
1..15 от 3232
Няма намерен резултат по зададените критерии!