18.09.2023
--- Съществувам само в този спомен: Ти дойде. Постояхме на върха на града, гледах тази бездна. Тя се напълни с подлези, напълни се с улици, прелитащи зебри. Напълни се със савана, безбожни животни галопираха и тъпчеха свещените писания, тъпчеха ирисите ми, буквите, изписани по тях, тичаха към теб. Някои измираха на пътя. Стреснати, се просваха от страх да не те изгубят. Преди палубата, преди моста, преди пресечката. --- Стояхме и гледахме фонтана, хванати за ръка – направен от някой си Манцони, (или беше Фаринели?) И хванати за ръка минахме по най-тайните каменни улички, в безистените – тъмни като тоалетни. Бяхме в музея на войната. Там работеха хора само от Източна Европа. Стояха прави до...
прочети повече...
13.09.2023
Ще ви издам една тайна: Веселина Ангелова си има личен ангел, който понякога седи на един светофар и си клати краката. Когато някоя от обувките му падне, тя започва да пише. На мястото на сърцето си той има липи. И обратното. А тя рафинира тази дантелена чувствителност в думи и ни я дава сякаш между другото. В „Сърце и липи” метафорите и образите отстъпват на голямото, на важното — на начина, по който тази книга ни кара да преосмислим света, себе си и света в себе си. И ако това ви звучи абстрактно, защото още не сте прочели книгата, върнете се тук и после. Думите на Веселина Ангелова няма да избягат, ще ви чакат. Като всички лични ангели на света. И липи. И сърца. Нинко Кирилов --- Нещо...
прочети повече...
15.01.2015
ПЛЕСЕНЯСАЛИТЕ ЛИМОНИ ИМАТ СВОЕТО ОЧАРОВАНИЕ любовта е лодка която разделя езеро без вълни без лодкар лодкарят вика от брега и търси силует съмва се часовникът закъснява за няколко разхвърляни листа с дати и случки любовта е мисъл която нагризва на дупки мозъка лимони оставени да плесенясат в чинията от тези дупки може да излезе хубава снимка може и да не излезе нищо плесенясалите лимони имат своето очарование часовете ме замерят със своите подбрани физиономии ку-ку ку-ку кой смее да се оплаква ? ххх любовта е семе засято от другата страна на луната цветето поникнало от семето кима морето като кученце клати главица близва стъпалата ти хвърлям камък по него ххх точно си говорех с чарли... за...
прочети повече...
19.10.2013
когато ти ме обичаше светът имаше друга форма форма на съд и още не знаех че любовта ни има нужда от следобедна почивка а през това време ние бълваме болка над чашите с ракия толкова много че сега ми се иска да прегърна и двама ни да я потуша с одеяло после ми се иска да разменим крилете си аз да полетя с твоите *** тя виси по цял ден във фейсбук пуска котви в облаците реже виртуалните нокти на приятелите си дълбае трапчинка въобразява си кладенец строи къща наум пие кафе наум смее се с големи букви празнува рождени дни готви с публични подправки тагва тъгата си боядисва стени каца на различни прозорци като гълъб после пада пада пада от страничните ефекти на висенето илюстрация: Георги...
прочети повече...
19.08.2013
Шапкарят тъкмо започваше да обядва, когато камбанката, подарена му от една негова леля от Южна Франция, изхълца. Той реши да не отваря и да хапне на спокойствие, заобиколен от прелестните си осем сиамеца и една чинчила. Беше стигнал до основното ястие – сьомга с песто, пропускайки ордьовър от гъби в сос от авокадо, но звънчето отново настоя. Въпреки това той продължи да не обръща внимание, обаче камбанката оказваше честта да му известява чуждо присъствие на всеки пет минути. Шест чàса и половина по-късно, след като беше измил вече всички бутилки с вино, той най-сетне реши да отвори. Съвсем леко се смути от гледката, която му се откри, и малки петънца, със звук на горно до, избиха под...
прочети повече...
08.04.2013
Другите за Веселина Ангелова Димитър Краев, поет: Веселина Ангелова е един от талантливите млади български творци, чиято първа книга очаквам с нетърпение. Разказите ù съчетават дълбок психологизъм с нестандартна и задълбочена мисъл. С оригиналния си изказ тя съумява да плени читателската аудитория. Илия Деведжиев, актьор: Разказите на Веселина Ангелова са като смяна на влака, докато те няма в купето. Връщаш се – нови пътници с нови истории. Като случайно щракане на чужд аспектомат – всяка картинка минава през теб и забравя да затвори вратата... Всъщност тя не разказва, тя ти дава очилата си за нейното 3D. Калин Терзийски, писател: Веселина Ангелова е забележително перо с фина и изящна...
прочети повече...
1..15 от 3232
Няма намерен резултат по зададените критерии!