07.09.2022
Не е случайно, че социалното явление споделено пространство придоби широко разпространение във време, в което хората все по-ясно започнаха да осъзнават, че обитават не пространства, а зони: летища – автомагистрали – лунапаркове – игрални площадки – молове – козметични салони – круизни кораби – дестинации. Днес сме поместени в светове между световете, в не-места, чиято идентичност излинява с всеки изминал момент; не-места, чиято вътрешна многоизмерност и релефност се изтрива от привичките на ползването; не-места, чийто произход се стопява в урбанистичната потребителска амнезия. За да получат своето сигурно присъствие в съвремието, местата за досег с изкуството също се налага поне до известна...
прочети повече...
30.08.2020
Национални есенни изложби Пловдив 2020 01-30 септ. 2020 Старинен Пловдив ► Новото време не спира да изгражда последователни и противоречиви представи за местата: места на сакралното и на съзерцателното, места на паметта, места на домашното и родното, места на пътя и на неуловимите транзиторни пространства, места на отблъснатото и маргиналното, места на труд, на отдих и на развлечение, места на колекции и на дефицити. В своето непрекъснато пулсиране и скриване от погледа, в потапянето си в неосъзнати импулси и поведенчески рефлекси, в пропадането от редовете на действителното местата отдавна са се откъснали от непосредствения си пространствен израз. Те отдавна представляват зони на човешкото...
прочети повече...
11.09.2019
01 - 30 септември 2019 Старинен Пловдив ► Поетика на образа e проблемен фокус, който представлява максимално широка творческа платформа, свързана с възможностите за произвеждане на художествени значения. Чрез него биха могли да се изразят механизмите, които в своето комплексно сработване задават облика на един визуален образ в неговата веществена, рецептивна и историческа светлина. Визуалният образ може да се опише като силово поле, което в темпоралните рамки на своето медийно излъчване фиксира определено състояние от даден процес. На крехката и неустойчива територия на това състояние са отпечатани множество следи, в него се пазят проекциите на разнопосочни противодействия като например...
прочети повече...
29.08.2016
Галина Лардева за тазгодишното издание на Национални есенни изложби Пловдив 2016, озаглавено ОГЛЕДАЛО/MIRROR Малко са предметите, оставили толкова дълбока и противоречива следа в културата, колкото огледалото. В своята история то се развива, от една страна, като средищна фигура на рефлексията, на мисленето, разбирането и себепознанието, като врата към свръхсетивното.От друга страна, огледалото се свива до инструмент за фетишизиране на видимото, за изтъкване на тленността, то алегоризира суетата, атрибут е на глупостта, събира в себе си неизбродимите заблуди, които човекът може да срещне по пътя си. По такъв начин огледалото открива на своя територия разговор за невидимото и видимото, за...
прочети повече...
25.11.2014
Графиките на Филип Попов разполагат/подреждат редици от свързани помежду си елементи. Основен лайтмотив в повторителната орнаментация е срезът на човешки череп. В своята пределна, сякаш машинно произведена схематичност тази черна кутия на човешкото съзнание и съществуване е видяна не в своите „дълбинни” значения и фигуративната си история, а единствено чрез връзките, които тя създава, но и в същевременно участва. Ритъмът, с който отделните клетки се свързват, както и изпъкването на самите връзки от обектите на свързване, изтриват всяка каузалност, всяка идея за триумф на умозрителните построения и възможностите за заключение. Веригите от образи на Филип Попов напомнят интегрални схеми, но...
прочети повече...
08.09.2014
1. Влюбване и отстранение Запитаха господин К.: - Какво правите, когато обичате някого? - Рисувам му портрет и се старая да заприлича на него. - Кой? Портретът ли? - Не - каза господин К. - човекът.* Отстранението е процедура на виждането и мисленето, при която субектът наблюдава съществуващото в качеството му на обект, независимо от неговите потенциални трансцендентни или ценностни измерения. Нещо повече – постепенно в хода на отстраняване субектът на наблюдение започва да възприема самия себе си като предмет на познанието, започва да открива в себе си структури от това, което наблюдава. Защото това, което мислим, това, което говорим – подобно на това, което създаваме с действията си, е...
прочети повече...
1..15 от 3232
Няма намерен резултат по зададените критерии!