Александра Ивойлова: "сюрия деца ме викат в друго време" - "Градове от думи"

01.06.2021
image

--- небето гасне надраскано от самолети ято врани --- площад "Славейков търся духа на поетите --- свечеряване лек бриз събужда града --- улиците на Лисабон говорят на всички езици юлски ден --- дворът на училището сюрия деца ме викат в друго време Илюстрация: Александра Ивойлова Хайку от книгата на Златка Тименова и Александра Ивойлова "Градове от думи" 2020 Лисабон - София София - Лисабон Thomson Press India LTD Публикуват се със съдействието на автора. Александра Ивойлова Писахме тези хайку, когато светът все още пътуваше свободно, когато разстоянията бяха преодолени и животът в градовете кипеше във вихъра на многоцветните сезони. Днес прегради затварят пътя на човека и той се отправя към...

прочети повече...

Александра Ивойлова: "Градове от думи"

13.01.2021
image

--- вечерен автобус самотници дишат в лицата си --- деца играят със сапунени мехури ефимерни вечности --- призрачни лица по тъмните алеи смартфони --- индустриална зона на билборда изоставено гнездо --- гасне залезът в стъклата на колите задръстване --- тръгват си работниците скелето на строежа достига облаците --- краят на февруари зъзнат продавачите на мартеници Фото: ©Диаскоп Хайку от книгата на Златка Тименова и Александра Ивойлова "Градове от думи" 2020 Лисабон - София София - Лисабон Thomson Press India LTD Публикуват се със съдействието на автора. Александра Ивойлова Писахме тези хайку, когато светът все още пътуваше свободно, когато разстоянията бяха преодолени и животът в градовете...

прочети повече...

Александра Ивойлова: "Пътят над света, който чертае посока към нетленната същност"

16.07.2020
image

Разговор на Христина Мирчева с Александра Ивойлова по повод последната ù книга "Път над света", ИК Огледало, 2020 ≈ В трудния за мене момент, в който бяха писани, момент на изпитания, тези творци – „светила на човечеството“, ми даваха своята паралелна реалност, своите светове. Писането на стиховете-посвещения се превърна в особен род диалог. Днес светът изглежда тласнат по посока на известните антиутопии. В глобалното пространство личността се губи като капка в океана. И колкото океанът нараства, човекът в него се смалявя. Усамотението ми е нужно като глътката въздух. Но този път ми беше отнета пролетта: природата, творческите сбирки, рециталите, срещите с приятели. Мисията на големия...

прочети повече...

Александра Ивойлова: "Пабло Пикасо"

08.07.2020
image

Пабло Пикасо Казва: последният удар на четката, последният удар върху платното, върху обекта – е удар право в сърцето, puntilla за черния бик, за страстта, за синьото или червеното… Да завършваш всяка картина – тоест краят, казва – краят не е моята страст, краят на всичко затвор е. Затова той, художникът, има винаги една картина без край – недовършена, непонятна – като слънцето, което се крие в нощта – слънцето, което само очакват – Един свой портрет в рамка на вечност. Стихотворението е от книгата на Александра Ивойлова "Път над света" ИК Огледало 2020 Рисунки от серията на Пикасо "Бикове и бикоборци" Александра Ивойлова в "Диаскоп": "Тези снимки са врати към други измерения" "Наричаха ни...

прочети повече...

Александра Ивойлова: "Наричаха ни кокичета"

21.04.2020
image

Минало По Харолд Пинтър Миналото е твоят баща, който храни нетърпеливите кучета – „лай, скимтене, отъркваха се в краката му“. Миналото са твойте сестри – „наричаха ни кокичета“. И вятър, вятър в косите ти с цвят на лешник – „майчините бяха такива“. Той – вече е сляп. Първия пролетен цвят други сезони отнесоха. И онези – нетърпеливите кучета – тичат навярно след нея в облачните селения („косите й, косите й с цвят на вятър“…) Тогава? Какво си тогава? Камък навярно – плоча от древността. И четем йероглифите-рани, четем любов и омраза – но никога точка, никога край за вечното минало. Човекът-мит Човекът-мит не иска да умира. Човекът-мит живее сам между стените и сянката му мярка се в...

прочети повече...

Александра Ивойлова: "Тези снимки са врати към други измерения"

13.04.2020
image

Врати Тези снимки са врати към други измерения. Преминеш ли – ще видиш другите стени на стаята, хората, които гледат отстрани, и тези, дето се усмихват, пред тях човекът неочакван, който се старае мига да не пропусне, ще чуеш странни думи, детски викове и звън на чаши, ръце ще те докосват като насън, през стаи ще преминеш после, където само ехото ще те догонва, в последната ще стигнеш себе си – на някакъв усамотен прозорец, взрян в пътища, реки и планини и потопени в злато залези – и ще откриеш там сърцето си забравено във някой тъмен ъгъл. Клошарят Опира гръб о камъка клошарят. Арките на всички мóстове за него са издигнати. В ръцете си държи света – огромен хляб, обрасъл с гълъби. Тече...

прочети повече...
1..15 от 3232