В безграничното време на музиката с Александра Ивойлова

05.01.2023
image

Александра Ивойлова: "Пътят над света, който чертае посока към нетленната същност" Александра Ивойлова: "Музиката на Моцарт може да се изпълнява само с възторг" Александра Ивойлова: "Николаус Харнонкур – явление без аналог" Александра Ивойлова: "Пинкас Цукерман. В аурата на артиста" Александра Ивойлова: "Алберт Швайцер. В безграничното време" Раул Дюфи, Почит към Клод Дебюси, 1952 година Пианистите: "Глен Гулд. Музика, устремена към вечността" "Алексис Вайсенберг. Живот превърнат в музика" "Святослав Рихтер. Съвършенство като светъл дом" "Глен Гулд. Създателят на звуковата материя" "Свири Вилхелм Кемпф. Музика, като вода, която ще изпълни облаците" "Владимир Хоровиц - Концерт в залата на...

прочети повече...

Александра Ивойлова: Покажи ми пак лицето си, озарено от смеха на дните

02.12.2022
image

НОСТАЛГИИ Тези усмивки Тези усмивки на хора, които вече ги няма – те не са черно-бели, пожълтели – не са толкова някогашни, прашно-далечни, застинали в своите вечности. Тези усмивки на хора, които вече ги няма – в цвят са, изгряват от всяка страница, не избледняват, приближават и приближават моето време – чакат ме да вляза в кадър. Отражения Покажи ми пак лицето си, озарено от смеха на дните, най-безгрижното си тяло, отразено в светлината, стъпките така уверени, леките им сенки над земята, дланите си още млади с предвещание за път... Покажи ми, покажи ми себе си – за да се огледам в тебе. Да се върнем пак през времето, да се видим там в началото – там, на тръгване през моста – най-невинни...

прочети повече...

Александра Ивойлова: Носталгии

24.11.2022
image

Стихотворението Още ме чака едно стихотворение – по онези пътеки, изчезнали сред къщи, които вече ги няма... Още ме чака едно стихотворение – в онази лунна градина, пълна със сенки и вятър, с неизречени думи... Още ме чака едно стихотворение – в онези ръце, по-нежни от сенки, в онази прегръдка, отвята от вятъра... Едно стихотворение, което ние – деца – не създадохме, не разгадахме. Което аз никога не написах. В светлината Ако старото училище е същото, толкова същото, колкото някога – слънцето, което ляга на двора, слънцето, което бавно изкачва фасадата, слънцето е светлина от друго време. Там ние сме други – толкова други, колкото другите, които сега с весела глъчка тръгват нанякъде. Ако...

прочети повече...

Александра Ивойлова: Екатерина Йосифова. През огледалната бариера

06.09.2022
image

ЧЕТЯЩИЯТ стихотворение сутрин в леглото около осем минути става справя се с каквото там трябва, излиза и добре понася другите часове Екатерина Йосифова Какъв е подтикът на четящия (стихотворението) да желае да надникне в тайната на „четящият (стихотворение)“ от Екатерина Йосифова? Да премине през бариерата на огледалото, където е той самият? … Стихотворението се състои от единствено изречение, чийто подлог е носител и на основното действие. Първият дял (безглаголна форма) изрежда четири обстоятелства (отговарят на въпросите – четящият какво? кога? къде? колко?). Словесните линии в четиристишието се градират, започвайки със стихове от по една дума и удължавайки се в края, тъй че строфата...

прочети повече...

Александра Ивойлова: Глен Гулд. Музика, устремена към вечността

09.08.2022
image

В рубриката на Александра Ивойлова "Пианистите" Глен Гулд. Музика, устремена към вечността През 2022 (м. септември) той достига своите 90 години. Макар вече 40 от тях да пребивава тук единствено чрез записите, на които основно бе посветил дейността си на гениален пианист, чрез филми и видеа. Глен Гулд! Светът все така чества неговото рождение – и той продължава да облъчва духовното пространство с музика, устремена към вечността … Истинска легенда в музикалната история, Гулд и днес се смята за най-прочутият канадец. Завършва Кралската академия в Торонто, дебютира на концертния подиум на 14-годишна възраст. Две години по-късно е голямото му европейско турне. В Москва свири на ниско столче (с...

прочети повече...

Александра Ивойлова: Пейзажи в метафизично време

04.07.2022
image

Изложба живопис – акварели, пастели и маслени платна, представи в столичната галерия „Астри“ художникът Иван Кънев. Верен на себе си, на своя натюрел, въздействащ със скромното си неафиширано присъствие, той въвлича зрителя в поредно емоционално пътуване през света на своето изкуство. Свят близък, някак уютен. Камерен – и същевременно отварящ пространства. Познат, обичан – и всеки път нов. Смълчан и мъдър. И тук градските пейзажи на Иван Кънев са свързани с конкретни топоси. Но чрез своята обобщена образност, лишена от ненужни детайли, носят метафоричен характер; пейзажи на духа, свързани сякаш в един световен пейзаж. Тесните криволичещи улички, почти винаги присъстващи в платната на...

прочети повече...
1..15 от 3232