03.04.2023
Любовна лирика Заради прегръдката От къде е светлината, която вдишвам? А мракът, който издишвам, къде отлита? Ако можех да ги опитомя, ще се грижа за тях като за птици. Щях да запомня всеки кръг на изгрева – разсънени ореоли, които първите минувачи бързо пресичат. А с непостоянните цветове на тъмнината – (заради ироничния режим на тока в земния ад), щях да рисувам премигването ù в сънищата ти. И на всяка Коледа да събирам в кошницата ù ябълките на декември – сладки луни, осветяващи дрезгавината на следобедите. А когато снеговете хванат пейзажа в нежните си мрежи, щях да превеждам графитите от езика на снежинките. А после на воля да се люшкам в сребърния им хамак. Докато вятърът отмести...
прочети повече...
27.03.2023
Ключарят на ада – черноработник бeз почивен ден. Днес угаси и последната лампа, за да играе на криеница с въздуха. После ще го заключи в килията на тялото си. А тъмнината ще издишва за нас. Градски легенди Сезонът на цветовете иде: сивото оттича – капка по капка в канала. Резедата вече хрупа под нас и облаците я отразяват. В градината, след всяка твоя въздишка, парашутите на глухарчетата, вече разтворени – излитат, за да изгреят слънца. А следобедът – удължен, се източва нагоре: но вместо да се нарежда по часове, за да следват една след друга сцените, откроява се само онзи център: с дървена маса и с две недоизпити чаши капучино, закачалка за дрехата на залеза и под нея – удобни мокасини,...
прочети повече...
20.03.2023
Вън и вътре Почти античен изглед: зазидани от времето върби – кариатиди, държащи въздуха и облак, с пукнатини от вятъра. А вътре: върху покривката с глухарчета, бутилка, препълнена със здрач. И ние, голи – до цвета на кожата, си татуираме с кармин сърца. И този звук на капките, разкъсва обръчите и перцата литват: за бъдещите ангели – криле, или писец за празните все още листове (със петънца от сладка кръв, или от вино). А вън небето, превито под товара на звездите, дали ще стане купол на града – със фрески (без сцените да са от древногръцки драми). Или таван на стаята. Везна Две капки небе накланят от север хоризонта. Южният край полита нагоре. Капризите на сезона. Любовният бор Небето...
прочети повече...
16.03.2023
Граница На майка ми След гарата – море. Дотук е влакът. А после – старото пристанище и плажът, сътворен от трепкащи зрънца и миди. А как черупките се пълнят с пурпур, а люспите на пясъците – как, блестят като нападали звезди! Брегът преди сумрака – във нищото потъващ залез. На хоризонта няма кораби. Прибират си небетата платната и в някой близък рай ги чака пак пристанище: с луна и с ангел – втренчени във вените на идващ от живота облак. Преди нощта, релефът е изгладен. Брегът след падналия здрач, е тъмна линия, източена като към ада. По нея – само отпечатъците на тъгата. И сянката й – дълга, повече от смърт: лежи (антично божество, избягало от митове) – между звука на две отдалечени в...
прочети повече...
11.04.2018
Стената Спри звука. Нека заедно да чуем тишината. Дъхът ти вече раздели пространството и в процепа му после зората ще изгрее. Сега отвън е тъмно, но отвътре свети, защото миналото влиза, а бъдещето вече е заминало. Спри звука. И тишината нека да опре в небето. Ще се облегнем на стената ù и заедно ще я послушаме. И въздухът ще ни разделя само. Самата свобода Нощта е гладна – лакомо поглъща улиците, къщите, градините и мен. И даже въздухът изгубва своя смисъл. Измамен е и мракът – смътно очертава вън релефите. Без силует и география. Нощта е доброволна клопка. Излъчва магнетичен мирис. Само за наивници. Капан за будни хора: чакалня и перон на гара. Балкон. И даже пейка в парка. Нощта е с...
прочети повече...
31.03.2024
2024 година Стефан Иванов: безчувственият наблюдател всъщност беше записващ ангел — Без мен Екатерина Григорова: Отвисоко в печката пада дърво Стефан Иванов: Не може повече така — Без мен Стефан Иванов: Без мен Ейда Лимóн: Любовно стихотворение с извинение за външния ми вид Любовна лирика: Димитър Ганев. Подредих онези вечери... Ейда Лимóн: Новият химн на нацията Ейда Лимóн: Безкрайността Георги Николов: Разговорна поема Диана Ралева: Долита грак – и няма ответен отзвук на зова му Валери Валериев: "върховете на стрелите са счупени" — "мястото е свободно" ЛЮБОВНА ЛИРИКА: Борис Роканов и "Фонетично упражнение за любовта, или великолепно стихотворение за севилския бръснар и неговата мила леля"...
прочети повече...
1..15 от 3232
Няма намерен резултат по зададените критерии!