12.03.2024
12 март 2024 от 18.30 часа Клуб Журналист, София Над двеста парашутчета със семена от глухарче литват за да се засеят в земята и да се размножат.Така е и при хората и техните душевни и външно проявени светове! Заповядайте, ще се радвам да ви видя на събитието! Десислава Съботинова Стоянова - liulina Родена е на 16.09.1978 г. в гр. Сандански, икономист по образование и по професия. Живее в гр. София. Пише от дете, но започва да публикува за първи път в интернет пространството през 2004 година. Има награди от няколко литературни конкурси за свои разкази. В сайт https://hulite.net/ има публикувани повече от петстотин произведения и там използва псевдоним liulina. Има три участия в „Джобен...
прочети повече...
09.12.2023
Огледалния лик на водата попивам в клетките свои, тя се свива кристално самата, в тишината след някой прибой. Погалена дума разтваря, всяко старо и ново разпятие и от кръста окови събаря в твоето топло обятие. Знам, че моите рани убиват и не носят в очите покой, но за тебе душата разкриват, ти пред голата нея постой! Десислава Стоянова в Диаскоп Коледен брой на Диаскоп 01-31 декември 2023 © Христина Мирчева Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да...
прочети повече...
04.10.2023
Ръцете на измяната Ръцете на измяната са криви, пречупени през мрак-вина, продажни като жилки сиви, подмамили деня. Ръцете на измяната са черни, поели своя дял порочен, живеят във времена модерни, където праведникът е нарочен. Ръцете на измяната се честни. Нима, но как така, човече? Щом са в кръг делата грешни, светилник стават блазнещ вече. Ръцете на измяната нашепват, ела, хвани се с нас на тази пранга и няма вече правда да ти лепват, хорото дълго ще ти сложи ранга. Ръцете на измяната се вечни, те в своята заедност се израждат, от всички краища далечни характера на грешника изграждат. Ръцете на измяната са страшни, рисуват дух затворен във кутия, потънал в свят от прахове домашни, в...
прочети повече...
02.09.2023
Тръгнах към теб през ръкава на лятото, малка точка светулчена ме поведе натам и омеси от глина захласа на тялото, и превърна нащърбена глина в плам. Изпиваше нощния вятър насън и от жажда разцъфваха устните алени, и листенца от мигове от цветя или трън ти засаждаше някак в очите погалени. В твоите длани притихнал светът оцелял се изпълваше сякаш в предела на времето и събираше себе си в тях - ставаше цял, и отпускаше своите крака върху стремето. Звънваше нощният сребърник в нас и намирах те в клетките свои навсякъде, ти кънтеше със своя приказен глас като ехо, което ме води нанякъде. Отпусках опùта глава в твоя скут, сякаш нямаше друго такова обятие, и на пейка полегнали един в друг, ние...
прочети повече...
29.08.2023
Огън насред площада Там, където ветровете се пресичат, на площада в града и където кръстопътища се вплитат, искам да те отведа. Посред зима да застанем двама, по средата на света, без излишество от светска драма, без лъжа и суета. От сърцата в полет слети, съчки да извадим, от чувствена любов поети, в нас да ги запалим. По средата на площада толкова студен, да светим само ние, всеки вятър да е в топлината ни пленен и с крила да ни завие. Лъч от усмивка По лъч от усмивка слизам надолу и плъзвам се сякаш по стопляща мисъл, а ти ме покриваш с пръсти до голо, сякаш магьосник в копнеж ни е орисал. В трепет от въздуха помежду ни, родени са всички любовни сонети и всичките точки телесни са струни...
прочети повече...
31.03.2024
2024 година Стефан Иванов: безчувственият наблюдател всъщност беше записващ ангел — Без мен Екатерина Григорова: Отвисоко в печката пада дърво Стефан Иванов: Не може повече така — Без мен Стефан Иванов: Без мен Ейда Лимóн: Любовно стихотворение с извинение за външния ми вид Любовна лирика: Димитър Ганев. Подредих онези вечери... Ейда Лимóн: Новият химн на нацията Ейда Лимóн: Безкрайността Георги Николов: Разговорна поема Диана Ралева: Долита грак – и няма ответен отзвук на зова му Валери Валериев: "върховете на стрелите са счупени" — "мястото е свободно" ЛЮБОВНА ЛИРИКА: Борис Роканов и "Фонетично упражнение за любовта, или великолепно стихотворение за севилския бръснар и неговата мила леля"...
прочети повече...
1..15 от 3232
Няма намерен резултат по зададените критерии!