29.03.2024
*** Подредих онези вечери обратно в себе си (както тогава нощта се подреждаше пласт по пласт върху нас), вечерите, когато заспивах в каютата на тялото ти и сънувах рибите зад стените ù; когато това, което ставаше отвън, не беше, че дъждът вали, а че просто ние се движим срещу отдавна неподвижни капки. И събирах минутите, разпилени из джобовете ни, защото знаех, че е близо времето, когато ще се опитвам да превърна въздуха в каквото беше. Ще минат много зими, преди да си припомня как да крещя истинското си име, преди да започна да живея, примирен с жестокото безсмислие на ръцете си. Сигурно е немислимо да се опитваме да се научим отново да мълчим – а искам отново да мълча, да не мисля, да не...
прочети повече...
02.02.2024
Превод от английски: Манол Пейков ..... сърцето ти нося със себе си(нося го в сърцето си)и миг не оставам без него(където отида отиваш и ти,моя скъпа;и сътвореното само от мен е твое дело,любима) не ме е страх от съдба ни една (защото ти си съдбата ми,моя сладка)и свят ни един не желая(защото прекрасна ти си моят свят,моя истинна) и ти си това,което винаги значи луната и което ще пее завинаги слънцето ти си ето най-съкровената тайна,незнайна за никого (на корена корена и на пъпката пъпката тя е и небето небесно на дървото с име живот;което достига по-нагоре,отколкото вярва душата или разумът знае) туй е чудото и на небето звездите защо са сърцето ти нося(в сърцето си го нося) 1958 ..... чуй...
прочети повече...
10.02.2015
Мара Белчева ***** Свърши се играта, млъкна песента. Той и тя в душата с звукове – цветя, свиха и завиха вън града сами. Звездна нощ и тиха светлинка ръми над града потънал в летен сън ленив. Чер е скут разгънал парка мълчалив, дето се извива глъхналия път – дето мълчаливо сенки две вървят. Иван Мирчев Вечер От сластни демони измамени, сковани в огнени звена, треперят бели колена, пресекват думите ни пламенни. Примлъква нашето сърце. Не чуваме далечно пение, но виждаме там отражението на нашите девствени ръце, които мълком се прегръщат и като вази от сребро блестят под лунното ребро. И мракът бавно ни поглъща. И слизат лунните стада от планините със овчари, изпуснали кавали стари върху...
прочети повече...
14.02.2014
Валентинки от "Диаскоп" Не помня те... Не помня Те, каква беше, кога Те зърнах пръв път. Дали се смееше? Бляскаше ли в извитъка на шията Ти страшният багрец на страстта? Дали горяха очите Ти в росната мъгла на потайна жалба? Казват ми, че си блян, оживил женската снага и добил гиздост от съчетание на слънце и пръст. Не знам. Ти често съединяваш душата на човека с мътната полудуша на животното и в очите ти блесва ранното искане на момичето, което вижда, че е голо. Сласт ли е Твоето име? Или - Невинност? Не помня Те, каква беше, кога те зърнах пръв път. Казват ми, че си безумие, оживило женска плът и добило хубост от сливане на безсмъртие с пепел. Не знам. Помня ли Те, каква беше, кога Те...
прочети повече...
24.02.2024
Защо, когато казвам бръснене, ми се привиждат музиканти? Румен Денев Не знам какво се случва напоследък, но хората много обичат да се убиват и да палят чуждото благополучие. 1. Ще започна да говоря празни приказки и ще се опиянявам от изкуството на лявата ръка, която търси дясната, ще преведа поезията през кръстовището на Сточна гара, през булеварда при 4-ти километър, през Хисарлъка и ще спрем на “Ангел Кънчев”5 в Кюстендил. Милата Поезия пак е овдовяла, но гласът и все така е силен, очите все така са бистри, онези там с лопатите работят, а ние с нея в леглото правим чудеса, (вдовица, обаче нашата вдовица) или нашето време срещу тяхното време, или тяхното сбъркано време срещу нашето весело...
прочети повече...
25.02.2014
Добрина Топалова за книгата "Любовна лирика" от Иван Вълев Поредната книга на Иван Вълев доказва безспорно принципа, че любовната лирика често се оказва онази част от творчеството на поета, която може да каже всичко за творческия му свят. Тя приютява читателя като убежище на човечността чрез най-универсалната тема на човешкото съществуване - любовта. Но в същото време го въвежда и в автентичната драма на творческия аз и в екзистенциалните проблеми на времето и цивилизацията. Тази поезия е създадена от поет ценител и забележителен преводач, а за превода се твърди, че е възможно най-интензивният тип четене. Иван Вълев е самобитен поет, за чието творчество е характерна подчертана рефлексия за...
прочети повече...
1..15 от 3232
Няма намерен резултат по зададените критерии!