Людмила Миндова: "Чудото на прошката"

19.03.2022
image

Разговор на Христина Мирчева с Людмила Миндова по повод нейната книга "Роман за името", изд. Изток-Запад, 2017 Художествената литература и изкуството изобщо има смайващото умение да говори с лекота точно за мъчителното, за онова, което отчаяно избягваме. Най-подходящата човешка реакция пред безличието на злото е безразличието. Много е тъжно, че в момента в света сякаш се е развил един вид пандемичен тоталитаризъм. Престъпността е патология. Патология е и тоталитаризмът. Това са извращения, деформации, израждане… (Л.М.) „Роман за името“. Как се породи у теб идеята за написването на книгата? Кое провокира връщането назад в злокобните и мрачни времена на геноцид и масово изтребление на невинни...

прочети повече...

Людмила Миндова: "Машина на спомените"

01.08.2021
image

"Бъдете като децата" – казва Христос и когато чуваме този призив, ние едва ли се замисляме колко много случаи самият живот ни предоставя за това. Докато вървим през времето, ние неизбежно и небрежно забравяме. Същевременно обаче времето е машина не само за забрава, а и за памет. Колкото повече се приближавам към своя край, толкова повече животът ми започва да възпроизвежда моето начало. Гледки, образи, имена, чувство на сигурност и несигурност. Още по-силно започнах да осъзнавам това като родител. Точно чрез моите деца аз за втори път влизам в страната на детството. Осинових децата си и понеже не съм родител като родител, не съм съвсем истинска и автентична, сякаш с това осиновение...

прочети повече...

Людмила Миндова: "Дни като този" - "Дървото на спомена"

08.02.2020
image

ЧУПЛИВО (надпис, който трябва да стои над сърцето на всеки поет) Трудно е да говориш за книга на приятел. Особено ако е приятел като Люси – човек силен и смел, и стоически отговорен към думите си. Трудно е да говориш за книга, която те оставя безмълвен, защото е докоснала още с първия прочетен ред онова невидимо място в теб, което те прави тих и смирен пред Истината и Красотата. Трудно е да говориш за книга на поет, която се е изляла като река на белия лист, след като дълго време е живяла заключена в сърцето му. И сега е твоя, защото е имал смелостта да я сподели със света. Но "Дървото на спомена" не е просто книга-поезия. Това е поезия отвъд поезията. Това е чувство отвъд чувството. Това е...

прочети повече...

Людмила Миндова: "Роман за името"

12.12.2017
image

Дали заради всичките тези „часове на класния“ по-рано, които трябваше да създадат идеологически роботи, ти от малка предпочиташе приятелството на също такива деца като теб – уязвими, унижавани, без бъдеще? Но вие в Русе по едно време всичките бяхте такива. Какво бъдеще можеха да очакват децата, подложени на хлорните обгазявания в града? „Ще оцелеем ли и в това обгазяване?“ – сигурно са се питали наум всички майки, докато са бързали да закачат по прозорците влажните чаршафи, за да изолират поне с малко отровата и да я задържат вън от домовете си. А когато бяхте на училище? Кой ви пазеше тогава? Кой? Само от време на време ви учеха как се слага и сваля противогаз, но това беше само в...

прочети повече...

Людмила Миндова: "Онзи, който няма нищо, има всичко" - "Животът без музика"

24.03.2016
image

ТОЛКОВА МНОГО АНГЕЛИ Толкова много ангели с отрязани крила. А как летят! НЕ СЕ ПРОДАВА ПОЕЗИЯТА В бедняшката ти шапка, Тин Уевич, падаха звезди. Йосип Ости Не се продава поезията, защото не се купува. Поетите са като деца, които напролет държат зелени джанки в шепите си и от време на време подвикват: „Сливи за смет”. С тези гърбици от стари вестници и смачкани пластмасови бутилки, с всички вехтории от мазета и тавани, дето им ги хвърлят пред краката като милостиня, те, поетите-деца, са тъжна гледка. Или смешна всъщност, ако щете. Даже и самите те го знаят. Нещо повече, така са го повярвали, че едва ли вече могат да си спомнят точно как завършвала е приказката. А завършва, точно както почва...

прочети повече...

Людмила Миндова:"Поезията е действие чрез бездействие"

21.03.2016
image

Разговор на Христина Мирчева с Людмила Миндова по повод поетичната ù книга "Животът без музика", ИК "Жанет 45", 2016 Малко повече от година след „Тамбос” (2014) излиза от печат новата ти поетична книга „Животът без музика”. 65 стихотворения. Сякаш лавинообразно са искали да бъдат изречени. В какъв период от време са написани? Преди или след „Тамбос”? Казваш „лавинообразно“ и това ме подсеща за „Лавината“, роман на Блага Димитрова, който много харесвам, заради невероятното му умение да говори за най-трудните и неуловими неща. Снегът е едно от тях и неслучайно децата и творците го обичат толкова. Наскоро гледах снимки на сълзи в многократно увеличение и бях изумена не само от красотата им, а...

прочети повече...
1..15 от 3232