26.05.2016
Разговор на Владимир Попов с писателя Рашко Сугарев, май 1993 година "Войната свърши и хората бързо я забравяха" е първото изречение от първата ви книга, издадена преди 23 години. Гледате ли на литературата като на спасена човешка памет? Избързал съм с двадесет години. Войната беше икономическа. Соцлагерът подписа пълна и безусловна капитулация чак през най-късната доба от годината 1989-а. Следователно и встъпителното изречение от първата ми книга е лъжовно, а с каквото се напълни новият съд, до края все на това вони. Според Уилям Фокнър – американец и нобелист, „литературата е много мъчна работа – почти невъзможна“. Десетина писатели обслужват един век. Останалите са неудачници, макар и в...
прочети повече...
26.05.2016
Издателство Жанет 45 представя "Свободен до неправдоподобност" от Рашко Сугарев Думи от проф. Инна Пелева и Людмила Сугарева 26 май 2016, четвъртък, 18.00 часа Студио 1 на Радио Пловдив Вход свободен ЗА КНИГАТА И АВТОРА "За Рашко, мълчаливец и самотник, писаното слово беше такава необходимост, каквито са въздухът и храна та. През мъчителната и мъчително дълго продължила агония то го крепеше, изпълваше дните му със смисъл. Трябва да кажа, за да бъда съвсем точен, че Рашко не се бореше със смъртта чрез словото – той живееше от него. Той го търкаляше по редовете както Сизиф търкаля камъка си – без илюзии, без надежда, наистина с трагична та самоотверженост на обречен, който нито може, нито...
прочети повече...
02.12.2023
От редактора на тази книга „Разкази против забрава“ е реплика към произведението на Уйлям Сароян „Некролози“. „Некролог“ идва от гръцки, ще рече „Думи за мъртвия“. Но „логос“ означава също и Слово, Знание, Познание, Наука, Идея, Мисъл, Замисъл, Логика ... Много особена, божествена дума. Смисловият код на „антинекролог“ е „Против-Словата-За смъртта“. Но цялостната идея на автора според мен е „Отказвам да говоря за мъртвите като за мъртви“. Анти-некролозите на Тодор Костадинов са забележително четиво — принос в не една област. Първо — жанров принос, защото това не са точно животоописания, нито спомени или друга мемоарна форма, а по-скоро пъзел от смешни и трогателни моменти, свързани с живота...
прочети повече...
24.06.2019
Разговор на Ивет Лолова с Ангел Иванов по повод неговата книга "Техническа проверка", изд. "Скалино", 2018. В историите на Ангел Иванов, събрани в дебютната му книга „Техническа проверка“ (изд. „Скалино“, 2018) съвсем леко, естествено и ненатрапчиво християнската вяра, молитви и канони се промушват и почти невидимо се отпечатват в делничното, в градското, в съвременния ни свят. Земното гледа към небесното, а небесата се оглеждат в човешката земя. Толкова много въпроси имам в главата си, но избирам да задам само няколко от тях на Ангел Иванов. Останалите – друг път. Само ще кажа още, че мечтая когато се извършва годишната техническа проверка на сигнала за тревога това да ни напомни да...
прочети повече...
30.09.2014
Дневникови записки Продължение от Втора част тук Първа част тук СПОМЕНИТЕ от времето на „Мачу Пичу” може би ще си останат едни от най-приятните в живота ми: Издателство „Хр. Г. Данов” отпечата първата ми стихосбирка „Начало” (1969) – цял месец еуфоричното настроение не ме напусна. (Тази книга и досега ми доставя радост – не толкова със стихотворенията в нея; сигурно само четири-пет от тях заслужават някакво внимание. Но тя бе илюстрирана с графични рисунки от Иван Кирков, бъдещ професор в Художествената академия, когото не познавах лично – но и до днес съм му безкрайно благодарен за жеста. Просто имах късмет, макар и случаен...) В София се проведе Световният младежки фестивал; обявиха...
прочети повече...
18.01.2024
Докато пишех тази книга, за съжаление, се появяваха все нови и нови кандидати за анти-некролог. За няколко месеца си отидоха Антон Дончев, Петър Анастасов, Янко Станоев, Димитър Ленгечев, Кольо Николов, Кирчо Атанасов, Георги Величков, Светлозар Игов... Все хора, с които ме свързват близости, спомени, приятелства. Моята задача вместо да намалява, все повече се увеличаваше. И книгата все си оставаше недовършена. А трябваше да бързам, защото... … Антон Дончев, който винаги като се срещнехме, се вглеждаше в мен през своите лупи и питаше „Тодоре, пишеш ли?“ и аз винаги трябваше да му отговарям отрицателно, последния път му казах, че издавам нова книга, но той така и не доживя да я види… …...
прочети повече...
1..15 от 3232
Няма намерен резултат по зададените критерии!