10.12.2023
Опирайки се на похватите на постмодернизма, Людмила Миндова в своя роман разкрива цялостната хуманитарна, и не само, представа за обществото, за човека в контекста на хедонистично-консуматорския модел на света. Без да заключвам текста в границите на определено литературно течение, мога да кажа, че писателката успява да изпълни замисъла си, а именно да покаже реалния социален и политически крах в ХХ в. в България. Контекстуалният диалог между управляващи и народ напомня на библейското разделение на света на добро и зло. Избягвайки клишираните определения, Людмила Миндова дава свое виждане за този дуализъм, на който се опира човешкото съществуване. Като извадка от документален филм са...
прочети повече...
12.12.2017
Дали заради всичките тези „часове на класния“ по-рано, които трябваше да създадат идеологически роботи, ти от малка предпочиташе приятелството на също такива деца като теб – уязвими, унижавани, без бъдеще? Но вие в Русе по едно време всичките бяхте такива. Какво бъдеще можеха да очакват децата, подложени на хлорните обгазявания в града? „Ще оцелеем ли и в това обгазяване?“ – сигурно са се питали наум всички майки, докато са бързали да закачат по прозорците влажните чаршафи, за да изолират поне с малко отровата и да я задържат вън от домовете си. А когато бяхте на училище? Кой ви пазеше тогава? Кой? Само от време на време ви учеха как се слага и сваля противогаз, но това беше само в...
прочети повече...
19.03.2022
Разговор на Христина Мирчева с Людмила Миндова по повод нейната книга "Роман за името", изд. Изток-Запад, 2017 Художествената литература и изкуството изобщо има смайващото умение да говори с лекота точно за мъчителното, за онова, което отчаяно избягваме. Най-подходящата човешка реакция пред безличието на злото е безразличието. Много е тъжно, че в момента в света сякаш се е развил един вид пандемичен тоталитаризъм. Престъпността е патология. Патология е и тоталитаризмът. Това са извращения, деформации, израждане… (Л.М.) „Роман за името“. Как се породи у теб идеята за написването на книгата? Кое провокира връщането назад в злокобните и мрачни времена на геноцид и масово изтребление на невинни...
прочети повече...
22.12.2023
Ивона Карачорова: Славянският псалтир – превод, развой, редакции Катя Димитрова: Заснежено стихотворение Ангелина Василева: Най-голямата ми радост в новото време е възможността да се пътува по света и да се получава свободно информация ДПХ ще раздаде наградите си на 5 декември, един от художниците ще получи Наградата на Кмета на Пловдив Художникът Христо Николов претворява реалното в иреално в галерия Сигна Тодор Костадинов: Пакет тютюн „Клан“. Рашко Сугарев (1941-1995) Филмова лента от Филателна изложба „Коледен Пловдив 2023” - част 2 Филмова лента от Филателна изложба „Коледен Пловдив 2023” - част 1 Калин Николов: Нарисувано със светлината на неговия дух Стоян Терзиев: Песен на Пенелопа...
прочети повече...
08.02.2020
ЧУПЛИВО (надпис, който трябва да стои над сърцето на всеки поет) Трудно е да говориш за книга на приятел. Особено ако е приятел като Люси – човек силен и смел, и стоически отговорен към думите си. Трудно е да говориш за книга, която те оставя безмълвен, защото е докоснала още с първия прочетен ред онова невидимо място в теб, което те прави тих и смирен пред Истината и Красотата. Трудно е да говориш за книга на поет, която се е изляла като река на белия лист, след като дълго време е живяла заключена в сърцето му. И сега е твоя, защото е имал смелостта да я сподели със света. Но "Дървото на спомена" не е просто книга-поезия. Това е поезия отвъд поезията. Това е чувство отвъд чувството. Това е...
прочети повече...
14.12.2018
През 2018 година "Диаскоп" ще предостави на читателите си по хронологичен ред в няколко поредни издания кратки цитати от всички публикувани автори в рубриката "Образ и слово - Проза" 2017 с желанието да не забравяме, припомняйки си силата на словото, като продължим все така да даваме поле за изява на писатели и издатели и през 2018 година. Людмила Миндова, Роуз Тримейн, Константин Илиев, Ришард Капушчински, Плутарх Людмила Миндова: "Роман за името" Дали заради всичките тези „часове на класния“ по-рано, които трябваше да създадат идеологически роботи, ти от малка предпочиташе приятелството на също такива деца като теб – уязвими, унижавани, без бъдеще? Но вие в Русе по едно време всичките...
прочети повече...
1..15 от 3232
Няма намерен резултат по зададените критерии!