Диана Петрова: "Водната кула"

11.12.2018
Снимка 1

1.

Вечерта новите колеги тръгнаха по павираната улица към ресторант “Медената пита”. Те заобикаляха паркиралите коли по тротоарите, разделяха се и отново се съединяваха в опита си да вървят на групи. Вече се бяха оформили няколко кръга от колеги, които се придвижваха заедно - на фронтенда, на бекенда и на жените. Когато влязоха в ресторанта, повечето колегите се настаниха така, както се придвижваха - по групи. Архангел и Абаджийски седнаха в двата противоположни края на масата, като никой от тях не разговаряше със съседите си по маса. Когато донесоха виното и наляха на всички, Фриц, който се беше настанил между жените и бекенда, стана, вдигна своята и заговори на английски език:

- От какво се нуждае човек, преди да започне деня си? - той направи драматична пауза. - Лайно, ще ме извините - чу се кискане от различни части на масата, Фриц изчака кикотът да затихне, и продължи: - закуска с кафе, добра разходка и социална мрежа. Е, ние ще се погрижим за последното. По статистически данни, 80 процента от офис служителите в световен план прекарват повече от 20 процента от времето си пред фейсбук, но голяма част от хората скролират през фийда си в над 60 процента от времето си. За никого не е тайна, че най-големи печалби се реализират, ако продуктът поддържа адекватно човешките слабости. Нашият ще е такъв. Мислим да го представим като вътрешна социална мрежа, в която официално да преминава поне една четвърт от работното време на служителя. Но служебните задачи ще са смесени със забавната част. Нека хората се забавляват, без да се налага да се крият. Така или иначе ще го правят. Това ще понамали напрежението от криенето и ще ги направи по-работоспособни. Вярваме, че работодателите, които схващат колко повече печалби ще им донесе тази линия на поведение, ще спечелят най-много от своите служители. Ние с вас, освен че ще създадем социална мрежа, ще бъдем и първите й потребители. Ще експериментираме върху този модел. Тоест, ще ползвате социалната мрежа, която създадете. Ще се забавлявате, докато работите. Ще общувате официално през нея, ще си изпращате снимки, видеа, ще правите каквото пожелаете. Но и ще работите, ще отчитате работата си по задачите, ще ги получавате през социалната мрежа. Така и ще разберем дали този модел действа, дали е печеливш по принцип. Ние с вас ще съградим история! Може би вече офисите няма да са мрачно място, където хората отиват насила. Кой знае. Може би всичко ще започне от една малка Водна кула в България, защо не! - Фриц извиси поглед над насъбралите се хора край масата и го впери отвъд чашите и чиниите, отвъд стъклените врати.

Навън се смрачаваше. Сивкав здрач падаше върху празните дървени столове.

2.

Мис Свят реши да проучи предварително как се стига до плувния басейн, тъй като й се струваше, че хотелът, в който се помещава, е огромен. Първо попита на рецепцията и след като я упътиха да премине по стълбите надолу, предпазливо се заоглежда. Стъпваше по червения плюшен мокет, а ниските й токчета потъваха в него. Той притъпяваше всички звуци, поглъщаше шума откъм улицата и създаваше друг свят, уютно защитен от плътната тъкан под стъпалата й. Служителите в хотела бяха облечени в червени сакà със златисти копчета. Когато се разминаваха, те й отваряха вратите, поздравяваха я и й правеха път, все едно я познаваха. В началото мис Свят също по навик им отстъпваше, но после се почувства неудобно и си наложи да се държи като обичаен гост. Само от време на време пипаше сребърното си синджирче и се чудеше дали изглежда като човек, чието място не е тук. Не бързаше за никъде. Беше излязла от работа преди малко и разполагаше поне още с час, в който да се разхожда в хотела, стига някой да не забележи, че се мотае, да не й направи забележка, да не стане ясно, че се възхищава на лукса. Коридорът последва извивката на езерото, където плаваха два лебеда - бял и черен. Въздухът в този коридор беше по-влажен и в него се носеше ароматът на хлор, примесен с наситен парфюм на бебешко олио. Тя отвори поредната стъклена врата и заслиза по други стълби. Оттук вече можеше да забележи синята повърхност на басейна, а ниско вдясно беше разположен кръг във формата на гигантско гнездо - рецепцията. Три момичета се въртяха в овалната инсталация, прибираха хавлии, пишеха по клавиатурата или подреждаха ключовете.

- Добър ден - поздрави тя. - Идвам да попитам за басейна.

Минути по-късно тя влезе в безлюдната съблекалня. Мис Свят отвори шкафчето си, като разчиташе тясната вратичка да я прикрие от някоя жена, която можеше да нахълта и да съгледа полуголото й тяло. Надяна бързо банския си костюм и благодари на провидението, че никой не я видя, докато го прави. Скоро влезе около четирийсетгодишна дама, която се съблече изцяло гола, без да се притеснява ни най-малко. Мис Свят започна да наблюдава крадешком тялото й и веднага забеляза следите от диетите и тренировките във фитнес залата. При всяко свиване на ръка или крак кожата на непознатата се сбръчкваше, сякаш някога бе побирала много повече, а сега стоеше като полуотпуснат старателно намазан с ароматно олио лъщящ чувал. Жената не я погледна нито веднъж, което поуспокои мис Свят.

По-късно, вече в басейна тя се отдалечи от Панда малко шумно, докато той не откъсваше очи от нея. Наблюдаваше гърба й и как нежно се потапяше, все едно беше мираж, мускулчетата по раменете и врата й, които се стягаха за кратко и после пак се отпускаха, силните й и оформени като кегли прасци, които се размазваха под водата, а после отново се очертаваха в реалната си форма за секунда-две.

- Излизаме ли? - викна мис Свят.

Щом стигна до края на басейна, тя се прехвърли отново през пластмасовите разделители и се изкачи бавно по стълбата.

- Правя още една дължина и идвам.

- Не бързай, имам да суша коса.

- Ще хапнем ли после?

- Много набързо.

- Както кажеш - отговори Панда, безсилен да противоречи, да въздейства или да прояви обичайната си заядливост.

Малко по-късно мис Свят се появи на рецепцията с мокри кичури коса и леко отметна глава назад. Магията сякаш все още не беше изчезнала.

Отидоха в “Трол”. През цялото време Панда избягваше да погледне колежката си. Сега пред него стоеше просто хазяйката на онази богиня в басейна, бледо подобие на миража. Тя беше скръстила краката си на два пъти, както обикновено, дъвчеше, говореше за Менифейс и за необходимостта да се консумират достатъчно моркови. Най-добре беше да не я слуша.

Той се надвеси над чинията си под предлог, че бе огладнял от плуването. И започна да се тъпче с такава тъжна ненавист към себе си, с такава меланхолия към предишната си ироничност на мизантроп, сякаш току-що беше обезкървен от богинята.

3.

За негово учудване от радиото на таксито звучеше класическа музика. Абаджийски отвори прозореца и вятърът развя косата му. Внезапно го завладя познатото опиянение, което го обземаше винаги, когато от него зависеше по-нататъшното развитие на компанията.

Преди няколко седмици Абаджийски беше свалил целия код на макбука, за да прегледа последната версия от вкъщи, но така и не го стори.

Моцарт се превърна в Шуберт и колата се удави в буря от звуци, последвани от кратки затишия. Абаджийски прокара ръка през косата си. Слънчевите лъчи проникнаха в колата, в очите, в носа и в устата му. Беше приятно топло, без да е горещо.

Машините на програмистите в „Менифейс“ бяха с инсталация на Windows, помисли той неволно, а вирусът, който ги беше поразил, вероятно беше насочен към тази операционна система.Сигурно нямаше значение дали използва макбук, за да поправи нещата, но можеше да се окаже полезно от гледна точка на възстановяването на системата.

Поръча на таксиджията да спре и му плати двойно. Щом се прибра, Абаджийски си сипа половин чаша уиски, отвори хладилника за лед, но като видя твърдо замръзналите блокчета, се отказа. Грабна чашата си и седна пред компютъра.

Избра виртуална машина от каталога и я стартира в клауда. Качи целия наличен код на амазонски облак. Направи билд и конфигурира готовия продукт. Обади се на интернет доставчика на компанията и им нареди DNS на домейна, който поддържаха, да не сочи повече към айпи номера на спрелия сървър. DNS-а трябваше да сочи към виртуалната машина, която стартира преди малко.

Той продължи да работи до късно същата вечер, а на следващия ден отиде по-рано на работа, където продължи започнатото. Трябваше да успее да възстанови всичко във възможно най-последна версия, и то за малкото време, което му оставаше в „Менифейс“. Отново се изкушаваше да продължи работа и след напускането си. Но знаеше, че най-добре беше да забрави за компанията и да продължи живота си в университета, както единствено го виждаше в момента. Това вече не беше неговата игра. Това изобщо не беше игра.

4.

Навън тънки, подобни на червейчета струйки вятър навлизаха през възкъсите якета на програмистите. Слънцето напичаше като гротескна маскировка на студа, който все по-уверено настъпваше. Пренаселеното късче земя около Водната кула изглеждаше като изхабен декор, по който се валяха кучета, майки изпишкваха деца, а встрани преминаваха лъскавите джипове на дългонокти хубавици, изсмукани от процедурите по вталяването си. Програмистите се настаниха на обичайната си пейка и задимиха с цигарите.

- Да направим тийм билдинг. Какво ще кажете? - предложи Динко.

- Тийм билдинг?! Само с пръчове? Не, мерси - включи се Емо.

- Искам да избягам от жената. Два дни далеч от всякакви деца ще ми дойдат добре. Всеки да е от различна религия и да се държи според ролята си - размечта се Динко, а сините му очи се рееха между окълцаните храстовидни борчета, осеяли ръба на градинката.

- Какво? - захвърли фаса си Емо.

- Може да ги убедим да направим тийм билдинга в едно такова село, за каквото говори Кришната - предложи Динко.

- Мани ги тия глупости, ще умрем от скука - сряза го Емо.

- Ако се навиете, аз ще говоря с тях - дръпна от цигарата си Динко.

- Можеш просто да излъжеш жена си, че отиваш на тийм билдинг. Няма нужда да организираш такъв - отбеляза Емо, но после отвори уста и замря така за няколко секунди. - Ясно. Правиш го, за да се докопаш до Тити. Това ли е?

- Не ти влиза в работата.

- Е, определено не. Но ти искаш да й влезеш в работата.

- Като те цапна! - вирна ръка Динко.

- Мислите ли, че шефовете ще се вържат на подобна глупост? - отдръпна лице Емо, като се престори, че се пази от замаха.

По-късно същия ден, когато и Кришната разбра за идеята за тийм билдинга, той сякаш отново възвърна настроението си. Така, докато след обедното си кафе изкачваше за пореден път стълбите към работното си място, той отново доби доволен вид. Ако се получи тази работа с тийм билдинга, щеше да изпробва и доизчисти идеята си на живо, дори да въвлече някои от програмистите в изпълнението й веднага щом тийм билдинга приключи. И нека идеята се промени. В крайна сметка дори Алън Тюринг не си е представял в какво може да се превърне първоначалното му хрумване за машината за криптоанализ.

 

Откъс от книгата на Диана Петрова 
"Водната кула"
изд. Рива 2018
Дизайнер на корицата: Живко Петров
 
Публикува се със съдействието на автора и издателството.

 

Диана Петрова в "Диаскоп":

 


 

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.