Георги Чепилев: "Наука, изкуство и индустрия: Езикът на комикса и трите вида култура"

На изображенията:

1. Карта на палатите  в Първото пловдивско изложение и колекция от стикери, рекламиращи в комикс стил българската селско-стопанска и промишлена продукция по региони. Стикерите са част от комикс изкуството. Ще припомним, че всъщност „Рахан” от списание „Пиф”, дебютира в поредица от 1958 г. за изданията на IMA. IMA бяха стикери за събиране в пакети с юфка.

2. „Реклама на тютюневите фабрики на К. Вакаро в „Барабанчо”. Реклама от 25 януари 1909 г. на тютюневите фабрики на индустриалеца Карло Вакаро в седмичното, илюстровано хумористично списание „Барабанчо”. Никола Пулиев - учител в Пловдив, основава списанията „Барабан” (съзвучен на „Българан”)  и „Барабанчо”. Завършил Рисувалното училище в София, той се проявява като карикатурист в разните столични издания. За съжаление списанията не просъществуват дълго време, защото Н. Пулиев умира сравнително млад. В тях са отпечатани няколко комикса от малките жанрове като „Фазите на печата”и др.

3. Комикс „Твърдата луканка под изхабения нож” от детското списание „Звездица” на Никола Беловеждов

4. „От товарния кон до автомобила” - комикс  в пловдивско издание  от 1930-31 г. 

Факти от историята:

• Мъдростта на материализма мощно движи техниката, обръща камъните в хляб, но по-далече не стига. Създава висока цивилизация с външни удобства на обществения живот. Взема под своя закрила човешкото тяло и иска за него задоволяване и наслади. Техническата творческа дейност е само една малка част от творческата сила на човешкия дух. Вътрешният, духовният живот трябва да е развит в такава мяра, че да бъде достатъчно подготвен спрямо техническия напредък, за да го овладее и употреби в съгласие с неговото първоначално предназначение.
• Сократ: „Не е достатъчно да се живее само физиологически, трябва да се живее достойно”. Сократ пръв разбира мъдростта от надписа на фронтона на делфийския храм „Познай себе си”. Сократ твърди, че всяка наука и знание ще са само израз на невежество, ако първо не се реши великата загадка за човека. Гръцкият дух бил твърде теоретичен и метафизичен и напълно пренебрегвал опита и техниката, считайки изследването на природата за безразсъдна работа. Сократ се занимавал изключително с практически въпроси - с логиката и етиката. У старите гърци и римляни исканията на нравствеността се изработвали независимо от религията. Извличали се от природните сили на човешкия дух. И все пак Сократ, Платон и Аристотел не разбирали света и живота извън божественото. Но гръцката религия дава само едно разпокъсано разбиране за действителността – при многобожието светът е представен като воден от множество сили, несъгласувани помежду си. А науката и техниката предполагат единство в света.

Обществото се усъвършенства чрез две успоредни въздействия: чрез живото слово (за по-ограничен кръг) и чрез писаното слово (за неограничен кръг). Днес живото слово навлиза и чрез радиото, киното, телевизията, интернет. Но както в далечното минало, така и днес книгата може да се приеме за най-зрелия плод на човешкия дух. Книгата поема и пази мислите и чувствата, желанията и стремежите на отделната личност и ги предава на другите във всички времена и по всички краища на земята. В нея живеят ония, които отдавна са умрели, чрез нея говорят ония, които се намират далече от нас. Без азбуката и писмеността, без книгата, науката и културата, на които се радваме днес, не биха били възможни. Очебиещ факт е, че в нашето време науката и техниката добиха необикновен напредък, големи победи и удивителни постижения. Съвременният човек има познания и умения, за които човекът от миналите векове не е могъл дори да сънува, които изглеждат като чудеса: издигаме се и летим високо във въздушните пространства; спускаме се и плуваме дълбоко в морските дълбини; проникваме в недрата на земята; разговаряме и се виждаме от далечни разстояния; пристигаме в отдалечени места с необикновена бързина...  И въпреки всичко никоя от тези необикновени придобивки, до които е стигнал човек след вековен упорит труд, не може да се сравни по значение с буквата и писмеността. В културния развой на човечеството няма по-важен момент от този, когато на човек за първи път идва мисълта да изобрети обозначаването с видим знак на невидим звук. Като особената писменост ронго ронго -  говорещо, пеещо дърво,  характерна за Великденския остров. Тя е на принципа на звуковия ребус – изображението на раковина означава „молитва”, защото двете думи на полинезийски звучат еднакво. Ребусите винаги присъстват в сериозните комикс издания у нас и в чужбина. С присъствието им се цели да бъде премислено началото на комикс изкуството, т.е. самия принцип. В съвременната цивилизация обаче всичко престава да бъде сериозно.

Днес животът отминава бързо в една неспирна суматоха. Чрез технологичните артерии ни облива проливен дъжд от информация, но едно е да регистрираш дадено знание, друго е да го възприемеш. При регистриране на знание не се произвежда нищо от него. Затова е трудно да си отговорим къде отиваме и до къде ще стигнем. Човечеството е изправено пред големи противоречия в шестте ценностни сфери на живота - теоретическа, естетическа, религиозна, стопанска и политическа. 

Три вида култура

С понятието за културата обикновено се свързват три вида култура: материална, духовна и социална. Към първата се отнася техниката; към втората – изкуството, религията и философията; а към третата – социалните форми на човешките отношения.

В областта на материалната култура е важно как ние преценяваме техническите постижения. Техниката днес е в изумителен пик, но всички знаем, че машината убива човека, лишавайки го от хляб. И ако в миналото се мислеше само как да се увеличат надниците, днес множеството безработни искат да си извоюват поне правото да бъде оценен и предпочетен техния труд. Съвременната база на културата е техническа, механическа, база на личен егоизъм, опасна база.

Под духовна култура се разбира философията, религията и изкуството. Днес тези блага поради превръщането на света в голям супермаркет, се пазят при самите творци и са недостъпни за другите хора. От този факт последните се чувстват забравени и отритнати, макар живеещи в демократично общество.

В социалната култура се прави много за постигане на нови социални форми за щастието на хората. Но вместо постигане на желаната свобода, човек се намира в ново робство, тъй като сами по себе си социалните форми нямат значение за щастието и свободата на хората.

Кризата в трите вида култура се явява от нашите лични отношения. Освен споменатите култури има и много други видове култури, което показва, че понятията за култура са съвършено различни и повечето от тези видове са непримирими. Но общото е, че културата е плод на съзнателно планомерно упражняване на въздействие върху трите основни области от живота на човека. Културата предполага не само техника, но и идеология. Ако се говори за криза в културата, това е защото липсва цел в живота. Каквито са хората, такава е и тяхната култура.

Усложненият днешен живот, големите нервни сътресения подсилват жаждата за развлечения и зрелища. Човек страстно желае да се откъсне от грубото ежедневие с неговите нужди и лишения, да се пренесе в друг свят, да види други картини, да надникне в трагедията или радостта на другите хора, да отдъхне, да се самозабрави за няколко мига. В тая жажда няма нищо неестествено, нищо престъпно. Защото развлечението отморява, а отмората е належаща нужда. Когато емоциите надделяват над разсъждението, в организма започва отделяне на природен наркотик – ендорфини. Този хормон на щастието се отделя при емоции и чувства от рода на щастие, любов, слава, власт, страх, болка, сексуална възбуда, спортно натоварване, естетически преживявания от изкуството и пр. Оттук  до зависимостта остава само една крачка и тази психологическа потребност хитро се използва от търгашкия дух. „Хитро”, защото глупостта може да взема от ума само хитростта и умението. И често виждаме да се облича всяка глупост с умна дреха или умното да се представя за глупаво.

Комиксите като рожба на живота

Комиксите като рожба на живота са фактор, който влияе върху душата на обществото, било в отрицателен, било в положителен смисъл. От тези влияния възникват художествените течения, които или са в услуга на човека, или го обезличават. В нашите съвременни комикс издания, във века на сухата разсъдъчност обаче бие на очи чувствителна празнота, останала от един неразрешен и трудно разрешим въпрос: към какво призовават, на какво учат? Сякаш преобладават случайни, произволни и в дълбочината си неоправдани теми. Темата трябва  да е значима, дори необходима. Само по този начин се оправдава направата на творбата. Произволните теми са изкуствени и безплодни. Не искам да кажа, че творбите трябва да са с некадърна нравоучителна тенденция. Но да се оставят подобни въпроси без разрешение, значи да се пречи на развитието и преуспяването. Изкуството за деца трябва да се остави не само на професионалисти, но и на достойни редактори, които да носят отговорност за плодовете. Не бива да се гледа безкритично това, което се поднася на децата, учениците и студентите. Необходимо е особено педагогическо знание, да оставим на страна професионалните качества на рисунките. Който е разглеждал старите класически български комикси, е забелязал, че някои комикси са поместени в рубриката „Народна приказка” (вж. Стоян Венев, Любен Зидаров). Това е направено заради морала на приказката. Вчера и днес, макар и разнолики, си приличат. Полезно е да се черпи поука от някогашните дни, за да се избегнат разочарования в сегашните. Възпитанието предхожда обученията. У нас сега е обратно и това е причина за трудна податливост към културата. Не образованието, а възпитанието прави човека.

Детски издания в България

До 1890 г. в България не се издава нито едно детско списание. След което започва другата крайност – изданията никнат като гъби.

Баща на периодичния печат у нас е Константин Фотинов, основател и редактор на първото българско списание „Любословие”. За първи път списанието се излиза през 1842 г., но редовно започва през 1844 г. и продължава две години. Въпреки множеството похвални отзиви изданието просъществува само две години. Чудно е, че и толкова е живяло в оня мрак, безразличие към книгата, неграмотността, лошите съобщителни средства и неуредената българска печатница в Смирна. Съдържанието на излезлите книжки  от „Любословие” е най-различно. Най-много са статиите с морално и религиозно съдържание, заемащи половината от цялото. Освен тях е изпъстрено с много статии по история, география, естествените науки, хигиена, земеделие, търговия, има и художествен отдел, застъпена е и политика. Фотинов е искал да развие у своите съотечественици благородни чувства, човеколюбие, доброта, висок патриотизъм и демократични начала. Творците, които не се замислят по подобни въпроси и какви лоши последствия може да има тяхната дейност, същевременно издават без страх пред младата публика, уверени, че тя приема всичко. Българските издатели и редактори осъзнали, че трябва да се облагородява детската душа, ако се желае България да има благородни граждани. За целта потърсили средства да се създадат на децата повече невинни радости и удоволствия, защото по този начин се развива фантазията и сърцето. Доказано е, че човек има нужда от мечти, които търси в живота. Тези мечти изпълват действителния живот, те ни заобикалят от всички страни и ние не можем да се откъснем и за минута. Ето защо в изданията, предназначени  за по-малките не бива да се предлагат произведения, които не са нито за развлечения, нито за поука на децата.

Г-н  Петър Стефанов в книгата си „Българска детска литература” (под редакцията на г-н Вихрен Чернокожев) отбелязва едно от първите детски списания след Освобождението с редактор Н. Беловеждов. До колкото знам „Звездица” е било първото детско списание и с цел да направя уточнение дали има някакви други доказателства, потърсих бележка от автора, но за съжаление такава липсваше в книгата. По мой поглед, ако се сравни „Младина” със „Звездица” ще се види тип и прототип. „Звездица” е малка книжка от две коли с леко детско съдържание, излизащо в 10 книжки годишно. Било е най-популярното българско детско списание и като съдържание, и като художественост. Морозов е сътрудничил с илюстрации и ребуси.  „Още през първата половина на 20 век българските деца и юноши са последователно приобщавани към изобразителните възможности на жанра „разкази в картинки”. Подобен тип творби се публикуват например в „Звездица”...” пише авторът на „Българска детска литература”.

„Младина” - издание на дружество „Отец Паисий”, също публикува комикси. Но заради малкия си обем - само една печатна кола, в списание „Младина” се виждат чудатости: някои комикси от около 9 картинки (напр. „Теглото на  Лебеда”, „Коминочистец и зидар”) абсурдно се разделят със „следва”. Такова разделяне при месечно списание не би трябвало да се прави. След толкова чакане да се види какво ще стане, читателите не могат да схванат ясно смисъла и значението на творбата. Детското издание „Китка” е било трето в класацията по онова време. Смисълът на тези издания на изкуството е било очистване, възнасяне и докосване до чиста радост. Макар комиксите  да си служат с нагледни средства, влиянието им се сравнява с литературата и дори  в „ерата на образите” по сила на въздействие имат по-голямо значение.

(следва)

Още по темата:

• Георги Чепилев: "Екселсиор, майстори!"
• Из архивите на Диаскоп: "85 години с прочутия неудачник Доналд Дък"
• Георги Чепилев: "Андро - Зелената карта на България"
• "Формиране на хоризонталния и вертикалния монтаж на българските комикси" I
• "Формиране на хоризонталния и вертикалния монтаж на българските комикси" II
• "Първият български комикс "Шестте чувства у гладния"" I
• "Появата на художника тип "драматичен репортер""
• "Влияние на театралната графика върху българското комикс изкуство" I
• "Влияние на театралната графика върху българското комикс изкуство" II
• "Влиянието на фантасмагоричния театър върху комикс изкуството"
• "За чудесата на техниката и езика на българските комикси"