Онлайн уроци "Чудният свят на комиксите": Местността "Гренуйер" или за мястото в комикс творбата
23.03.2020
Комикс граматика
"Всичко за рисуване на комикси и манга"
Продължение от първа част тук
Втора част тук
►
Мястото в комикс творбата играе голяма роля в развитието на сюжета и в характеристиката на човешките отношения. Двама именити майстори на френския импресионизъм често рисували в картините си едно и също основно място на действие. Тази местност се наричала „Гренуйер”, на български „Жабуняк”, в близост до река, наричана - Мъртва река. Детайлно я описва Мопасан в две свои новели: „Жената на Пол” и „Ивета”.
Както в картините на Моне и Ренуар, двата сходни откъса от творбите на Мопасан, описващи „Жабуняка”, създават впечатление за празничност и оживление, предизвикани от природните красоти. Но настроението от безоблачната атмосфера на прекрасната природа става рамка за отвратителни постъпки и стремеж на хората към безобразия. Който прочете новелите, ще разбере, че слънчевият „Жабуняк” е място, пропито с животински гнусотии и пазарна любов. От него се издигали изпарения от цялата плесен на обществото.
През 1909 година един руски мислител говори за съществуването при индианците на подобни блата. Те външно не се отличавали от прекрасните зелени поляни с цветя. Но който стъпвал там, тънката коричка пръст трева се пропуквала и бездната поглъщала своята жертва. Местните индианци мислили, че в тези блата живеят страшни чудовища с огромни размери и гребен като корона на главата. Те ги почитали за свои божества. Не става дума за някакво алегорично тълкуване или метафора, а за реалност, макар и невидимо носеща смъртоносни инфекции.
За да разберем как е отразена тази тема в комиксите из български публикации, можем да разгледаме една винетка за книга от 5 изображения, отпечатана през 1936 г. Тя е илюстрация за прераждане на нашия свят, който лети към разгром.
В първото изображение се вижда лилия със сабленообразни листа, сякаш седи твърдо на пост пред кристално чисто планинско езеро. Във философските емблеми лилията се приема за Кралица на цветята заради аромата, стройността и красотата си. Символ е на девствена чистота, а листата й символизират мъдрост, преданост и доблест. Използва се и като знак на кралско величие. До лилията е поставено изображение на гълъб. Няма да правя отклонение за конкретно тълкувание, но посланието на двете изображения предават атмосфера на детска чистота. На повърхността на езерото танцуват слънчеви лъчи; през прозрачната вода се вижда пясъчното дъно с игривите езерни обитатели – щастливи рибки. На брега мечтаят синеоки незабравки, наведени с достойнство над огледалната вода върби и замечтано усмихнат ясен небосвод. Пресен животворен ветрец весело шуми.
Следва портрет на младеж, напомнящ образа, който илюстрира състоянията на „Човешкото сърце”. От лявата му страна са последните две изображения: жаби, жълто зелен мочур, нечиста вода (от чието дъно се излъчва мирис от опустушение). Навсякъде цари гниене, отвратителност и блатна зараза.
Сънливите жаби и блатната вода със своя жълто зелен цвят напомнят гамите на Моне и Реноар в картините, посветени на „Жабуняка”: сред сиво-син и зелен цвят човешки фигури с пъстри мазки. Жълто зеленият кон (в някои преводи е сив, но със същия знак) от библейския Апокалипсис е символ на смърт. Местата на карантина се белязват с жълт цвят: жълто знаме се изправя в кораб, когато има заразна болест. Най-страшно е това чудовище, родено от микроби, появили се от нарушаване на естествените закони в природния свят. Днес тези смъртоносни епидемии се наричат вируси, вирусни инфекции, зарази които невидимо поразяват.
Текст: Георги Чепилев
Георги Чепилев: "Изкуството на комикса"
History of Bulgarian comics - Plovdiv 2019
Визитна картичка на Диаскоп
Благодарствено писмо
© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics
Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.