Яница Радева: "Поздрави от Хадес"
23.06.2020
„Поздрави от Хадес“ умело разработва мита за Едип и неговите потомци. Увличащ текст, който на моменти стряска, на моменти е страстен, на моменти показва неизвестното като привлекателно, но носи и оптимизъм за оцеляването и на родовото, и на индивидуалното добро." – Невена Панова
►
Манто
Като гущери, смутени в припека си, хората се отдалечиха, когато приближих Едип. Докато стоях при мулето, всички, дори най-дребният занаятчия, приседнал на камъните при него, ми се струваше равен на боговете. Аз отдолу чувах гласове, макар че не можех да следя разговора, но не думите имаха значение, те понякога не казват нищо и са като мехурите, пълни с мълчание, изпускани от рибите. Копнеех за движенията, докосванията, погледите. Топлината от тях беше като гозба, която се готвеше за боговете. Струваше ми се, че виждам безсмъртните наоколо. Може би в този момент, и само още веднъж по-късно, бях най-близо до погледа на прорицателите, които подреждат едно до друго миналото, настоящето и бъдещето. Така и аз тогава подреждах пространството по свой начин и невидимото ставаше зримо. Едип, щях да видя малко по-късно, беше като баща на наобиколилите го, макар че някои бяха по-възрастни от него и той можеше да бъде техен син, а дъщерите му бяха грижливо привели глави да направят всичко, за да го запазят, така както би сторила всяка майка за детето си. Сякаш от Едип започваше нещо ново и седнал на камъка, той предаваше знание, недостъпно за предците ни, както щеше да направи онзи Сократ, който щеше да се роди след векове по тези места и да умре в мъдростта. И той като Едип нямаше да има време да живее за себе си.
***
Някой от родените векове по-късно, докато вкусва смокиново сладко, както на нас ни се услаждаха сушените плодове със сирене, би разпознал в седящия на камъка мъж лицето на онзи от новото време, когото ние не срещнахме. Роденият векове по-късно ще си помисли това, когато камбанен звън призове като глашатай хората в друг храм, издигнат от камъните на нашите олтари. Но всяка прилика ще бъде привидна и може би тъкмо в привидното си сходство важна, защото в човешката природа има нещо неизменно, което винаги ще я кара хем да търси и строи, хем да се променя и движи, както храма на Атина и Посейдон щеше да окичи с изящна колонада, да стане черква, дворец и харем.
***
Неизменно по сила и необуздано като река беше и чувството, което ме направляваше в дните, в които извървях опасните друмища с Исмена в това неблагоприятно време. Но кое време е благоприятно за пътуващия, който няма добра охрана, а нашата – сигурна бях тогава – беше от богове, защото техния поглед чувствах върху себе си. Но нима боговете ги беше грижа за Манто? Не, не за Манто, казвах си, а за Едип.
Слушах и запомнях всичко, всяка дума на сестрите, достигнала до мен, всеки глас от атиняните, и най-вече всичко, което Едип изречеше. Тогава Исмена ме повика.
Едип, чул името ми, трепнал. Аз стиснах миртовата клонка и тръгнах скована към него, а с другата ръка напипах мястото с пръстена, зашит за дрехата ми – Едиповия пръстен. Стори ми се, че запулсира като че ли беше оживял, почувствал близостта на собственика си. Изкачвах се бавно по каменните стъпала, а исках да бързам. Струваше ми се, че вървя повече от един живот и сякаш докато се изкачвах, денят се смени с мрак и после пак съмна, сезоните се завъртяха от мраз към горещина и после към влага, която усетих да мокри миртовите листа в ръката ми и дойде днешният ден. Когато тялото ми се изравни с Едиповото и застанах пред него със скован език, очите ми не виждаха нищо, а в ушите ми звъняха чановете на беотийските стада, сякаш викаха духовете на живелите по-рано, за да свидетелстват за нашата среща, защото живите не бяха достатъчни, защото такава среща нямаше да се повтори. Сега знам, че там са били и Кадъм и Хармония, там е била и моята едничка другарка от детинството – младата жрица на Хера, която имаше птица в клетка и сякаш самата тя беше птица, която Тива беше затворила, за да не отлети; и майка ми беше там, майка ми, която Тива беше пленила, за да ме отгледа, прелъстена кой знае от кого, може би от самия Лай, за когото се говореше, че това му било присъщо, и затова Тирезий от жал я беше приел, но това тогава кой можеше да каже, щом Тирезий мълчеше и нямаше да проговори, а майка ми бе отнесла тайната и бе сътворила друга истина – че съм дъщеря на бог. А и така да беше, това, че принадлежах на Тирезий беше неоспоримо и не беше малко – та той беше възпитал у мен умелост да се изправя сега пред царя като жрица на Аполон, докато двете най-скъпи жени от моето детство придържаха крачките ми, защото, докато вървях, чувствах, че треперя като повехнала трева, изложена на произвола на вятъра, а когато се изправих пред Едип, който също се изправи на тоягата си и стоеше пред мен все така висок и мъжествен, знаех, че ако настъпилото мълчание продължеше още няколко мига, щях да падна мъртва в краката му.
И тогава той произнесе: „Манто!“ Когато чух името си, тялото ми се наклони, както се беше наклонила клонката на храста, когато я откършвах, а ръката ми, тази, която преди миг беше държала пръстена в дрехата, докосна Едиповата длан и устните ми я допряха, бяла и набраздена от прозиращите вътрешни пътища на кръвта му, и космите по нея, тънки и прави като изрисувани с пръчица по кана, от която желаех да полея вода върху умореното му тяло. Но не държах кана и никакъв съд, самата аз бях съсъд без глас, затова, докато търех думите си, поставих клонката мирт в ръката му. Едип докосна всеки лист и всяка негова жила, виждаше ги с пръстите си, така както аз гледах ръцете му, и накрая произнесе, „Мирт, каза той – Персефона ли го праща?“
Откъс от последната книга на Яница Радева
"Поздрави от Хадес", юни 2020
ИК Жанет 45
Редактор: Красимир Лозанов
Оформление: Маргарита Дончева
Брой страници: 210
Цена: 16 лева
Публикува се със съдействието на автора и издателството.
Яница Радева в "Диаскоп":
© Христина Мирчева
Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.