Ангелина Василева: "Лято с литературни легенди в Девън и Корнуол" III

29.08.2020
Снимка 1

Четиво с продължение

Първа част тук

Втора част тук

 

Поляни с диви нарциси

Климатът в Англия е много благоприятен за отглеждане на цветя. Едно от най-непретенциозните и разпознаваемо сред тях е нарцисът. Расте почти навсякъде. Особено почитан е в Уелс. Заедно с дракона и праза, той е една от съвременните емблеми на графството.

Специализираният сайт Floral Daily твърди, че фермите във Великобритания държат 90% от промишленото отглеждане на нарциси в света. И това е бизнес за над 71 500 000 паунда годишно. Осигурява сезонна работа от януари до май на хиляди хора, между които и доста гурбетчии от България. Отзивите им в социалните мрежи в повечето случаи са негативни – неблагодарен полски труд, лоши битови условия, заплащането не отговаря на очакванията...

В Англия все още се срещат и полета с диви нарциси. Но въпреки че изглеждат толкова беззащитни с царствената си красота върху грациозните  стебла, никой не може да откъсне дори един стрък от тях. Сред защитниците им е организацията Wildlife Trusts, която се грижи за 2 300 природни резервати в страната. В тях дивият нарцис и зюмбюлът са сред защитените растителни видове. Законът е строг. Брането им  в обществени паркове, прилежаща на пътя общинска собственост и резервати се наказва с глоба от 5 000 паунда.

Поляни с диви нарциси могат да се видят днес само в някои графства предимно в западната част на страната – на север в Къмбрия  и Уелс; на юг в Глостършър и Девън. В две от тях са създадени най-хубавите стихове за това цвете.

                                       

Поетът Уилъм Уърдсуърд /1770 – 1850/ е сред основоположниците на английския романтизъм. Той, Самюъл Тейлър Колридж и Робърт Сауди принадлежат към „езерната школа“. Освен че били големи поети, общото между тях било, че живеели край езерото Уиндърмиър в Къмбрия и мислели и пишели по-различно от тогавашния канон.

„Нарциси“ е най-известното стихотворение на Уърдсуърд. То е много обичано от англичаните. През 1995 г. слушателите на Би Би Си го поставят на пето място сред любимите поеми на нацията. На особена почит е и сред студентките по английска филология у нас като упражнение за превод на лирическа поезия. Това е моят опит в тази посока:

 

Самотен като облак скитах,
над хълмове и долини се рях
и неочаквано – поле златисто
от нарциси пред мен съзрях – 
край езерото, под дърветата нататък,
трептяха и танцуваха със вятъра.

Безброй като звезди в небето
обсипали далечен Млечен път,
редиците им грееха напето,
обгърнали от край до край брега – 
стотици, хиляди – пред погледа ми те
танцуваха от все сърце.

Танцуваха зад тях вълните, 
но нарцисите бяха по-изкусни,
В поета радостта преливаше.
Не можех поглед да откъсна
и гледах, гледах, без да разбера
какво богатство с мен ще отнеса.

В леглото щом не мога да заспя,
със мисли тъжни, без любов, 
изгряват нарцисите в паметта, 
сред самотата благослов:
и радостта в сърцето ми нахлува –
отново с нарцисите то танцува.

 

 

 

В средата на ХХ век в англоезичната поезия се появява звездната двойка Силвия Плат и Тед Хюз. Когато са срещат през 1956 г. те са млади, талантливи и вече разпознаваеми в литературните среди.

Родената в Бостън Силвия е изключително успешна и амбициозна американска студентка. Докато следва в Смит колидж в Нортхемптън, Масачзетс става редактор на „Смит ривю“, печели конкурси за поезия, нейни стихове излизат в престижните списания Harper’s и Seventeen. За отличните ѝ академични резултати е поканена един месец да бъде гост-редактор в списание „Мадмоазел“ в Ню Йорк. Получава стипендия Фулбрайт за обучение в Кеймбридж. И заминава за Англия.

Тед e роден в дълбоката английска провинция в селцето Митолроид, Йоркшър. Расте сред деца на фермери, обича животните, лова и риболова, експедициите сред природата и пикниците. Учителите му отрано забелязват поетичния му талант и го насърчават да пише. На 16 години той вече е сигурен, че ще стане поет. Получава стипендия да учи в английски език и литература в Пемброк Колидж в Кеймбридж. Но по собствените му признания академичната атмосфера го задушава. Прехвърля се  антропология, после я сменя с археология. След завършването на колежа живее ту в Лондон, ту в Кеймбридж, работи каквото намери – градинар, нощна охрана, чистач в зоопарк. И пише поезия.

Силвия и Тед се срещат на парти в Кеймбридж в чест на първия и единствен брой на сп. „Сейнт Ботолф’с ривю“, в който са поместени четири стихотворения на Тед. Силвия ги е прочела и отива специално, за да се запознае с него. А той знае, че тя е стипендиантката от Америка. Оженват се след три месеца и половина. Силвия описва Тед като „певец, разказвач на истории, лъв и световен пътешественик“ с глас, който звучи „като гръмотевица на Бог“. Той не знае, че тя има два опита за самоубийство и се е лекувала в психиатрична клиника.

В края на 1956 г. те са вече поетичен тандем. И двамата публикуват в големи американски списания - The Nation, Poetry, The Atlantic. Силвия преписва на машина стихосбирката на Тед „Ястреб в дъжда“, която печели конкурс да бъде издадена от  Harper. Стиховете в нея вече очертават пътя му на постмодерен творец на митове  в поезията за деца и възрастни.  За тази книга получава наградата на името на Съмърсет Моъм за поощряване на поети до 30 години да опознят света.

На следващата година двойката заминава за Америка. Силвия преподава в Смит колидж, но чувства, че академичната дейност пречи на поезията ѝ. Напуска университета и с Тед заминават за Бостън. Тя работи като рецепционистка в болница и посещава семинар по творческо писане на поета Робърт Лоуъл, където се запознава с поетесата Ан Секстън. Тази среда благоприятства Силвия да се превърне в една от най-големите представителки на изповедалната поезия в американския висок модерниъм.

След вълнуващи пътувания из Америка и Канада, през 1961 г. Силвия и Тед се завръщат в Лондон. Ражда се дъщеря им Фрида. Излиза първата стихосбирка на Силвия „Колосът“. Романът ѝ „Под стъклен поклупак“ е завършен. Двойката купува къщата „Корт Грийн“ в градчето Норт Тотън, Девън, където имат идея да водят природосъобразен живот. Там се ражда синът им Никълъс. Тед отглежда пчели. Силвия подпомага бюджета като бере нарциси от близкото поле, за да ги продават.

Изневяра на Тед е причината Силвия да се раздели с него и да се върне в Лондон с децата. Самоубива се през 1963 г., две седмици след излизането на „Под стъклен похлупак“. Обстоятелствата около смъртта ѝ я превръщат в икона на войнстващия феминизъм. Тед в продължение на години редактира и издава поезията и дневниците ѝ. В „Ариел“/1965/ излизат култовите стихотворения „Татко“ и „Лейди Лазар“. Емблематичното за творчеството ѝ стихотворение „Огледалото“ е публикувано в „Пресичайки водата“ през 1971 г.  десет години след написването му. На   Силвия Плат е присъдена посмъртно наградата Пулицър през 1982 г.

Тед е широко ненавиждан, изпада в творческа криза и три години след смъртта на жена си не пише поезия. Но животът продължава. Той има други жени, преживява други драми, печели още награди. Утвърждава се като един от най-големите английски поети на ХХ век. От 1984 г. е поет лауреат на Английската корона.  Стихове за отношенията му със Силвия се появяват едва през 1998 г. , когато той знае, че е обречен от онкологично заболяване. Месеци преди смъртта си публикува стихосбирката „Писма за рожденния ден“. От  нея е стихотворението „Нарциси“.

Преводът е мой.

 

Ти помниш ли как с теб беряхме нарциси?
Не помни никой друг, но помня аз. 
Нетърпелива и щастлива, помагаше ни
дъщеря ти, носеше ги на ръце. Но е забравила.
Теб не помни също. И ги продавахме. 
Звучи като кощунство, но ги продавахме.
Нима тъй бедни бяхме? Стоунмен, старият бакалин, 
кривоглед и зачервен като цвекло от кръвното
/туй бе последният му шанс,
като теб умря във онзи студ/,
ни убеди. Купуваше ги всяка пролет,
за дузина - седем пенса,
„За  клиентите.“

Не бяхме още сигурни, че искаме да притежаваме
каквото и да е. Най-вече искахме
от всичко да печелим.
Номади бяхме още, не познавахме
богатствата, които притежавахме. А нарцисите бяха 
случайната позлата на делата ни, 
съкровища, които сме открили. Те просто идваха,
и идваха отново. 
Не ги беряхме сякаш на полето, а от небето падаха.
Животът ни все още беше нападение срещу късмета ни.

И мислехме, че вечно ще сме живи. Не знаехме,
че кратък миг от вечността
са нарцисите. Не разпознахме 
сватбения полет на най-редките ефемериди – 
дните ни!
За даденост ги вземахме.
Не осъзнавахме, че са последен благослов.
Така че ги продавахме. Да ги продаваме се трудехме,
сякаш  работехме за собственик
на ферма за цветя. Ти гръб превиваше над тях
в дъжда в последния в живота ти април.
С теб гръб превивахме сред писъците тихи
на стеблата им извити, ударите мокри 
разтърсваха момичешките бални рокли – 
водни кончета, крила разтворили току-що,
мокри, крехки, подранили.

На дървената пейка крехките им светлинки натрупвахме,
с листа разделяхме ги на дузини  -  
на места подгънати, тъй гъвкави, задъхващи се и оловносиви -  
голите им дупета накиснати във кофата с вода
дебелички, овални дупета,
и ги продавахме, за седем пенса китката – 
със раните от вятъра, с конвулсиите от земята тъмна, 
с безмирисните им метали,
пречистване пламтящо на каменния студ от гроба – 
продавахме ги, за да вехнат,
растяха повече, отколкото успявахме на оберем,
накрая ни затрупаха и някъде загубихме
онази ножица, която за сватбата ни подариха.

От тогава, всеки март отново те поникват 
от същите грудки, със същия 
бебешки плач при размразяването, 
балерини, дошли преди музикантите, 
треперещи във ветровитите крила на годината, 
в същото мъртво вълнение на паметта, трептящи,
завръщат се, за да забравят, как се навеждаш
зад дъждовни завеси на мрачен април
и режеш стеблата им.
Но някъде твоята ножица помни. Някъде там.
Тук наоколо листата растат, широко разтворени,
април след април,
все по-дълбоко потъват 
в калта – котва, ръждясал кръст.

 

 

следва

На снимката: пейзаж от Корнуол

 

Ангелина Василева в "Диаскоп":

 


 

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.