Георги Чепилев: Формиране на българските комикс жанрове в периода 1890-1990
28.05.2022
Първа публикация: 18 октомври 2019
За жанра
Жанрът има двулика форма – по външна форма и по вътрешна същност. Често за признак на жанра се взема външната форма или тема ( напр. само хронологично сюжетно различие) или идея и т.н., но се греши, защото същността на съдържанието в жанра изчезва. Затова проследяването на българското комикс развитие чрез линеен, хронологичен метод, в който творбите и авторите са изложени в една редица, е неправилен, макар донякъде полезен.
България е кръстопът
на култури от Изток и Запад, както и на различни народи. Чрез хронологичен поглед историята на българските комикси изглежда така: Скалните рисунки от праисторията в пещерата Магура; гръцката вазопис, тракийското, славянското и прабългарско изкуство; житийните икони и фресковите цикли от религиозното изкуство; сатиричните и забавни комикс ленти из вестниците и списанията на 20 век; поучителните истории в детските издания.
Златен класически период за българските комикси
До 1890 г. в България не се издава нито едно детско списание, след което започва другата крайност и в началото на Втората световна война е разцвета на специализираните комикс издания за деца и юноши.
Ето как се стигнало до тях:
Графиката е способна да запечатва процеса на развитие, бягащото времето и то в двояк смисъл: посредством фиксиране на бързото и мигновено впечатление и в развитието на действието, в смяната на няколко етапа и гледни точки. Умението да се улови и изостри характерното, като се отхвърля всичко излишно, съдържа в себе си принципа на крупноплановата композиция на комикс изкуството. Вътрешната логика в развитието на този принцип тласкала художниците към това да правят не отделни рисунки, а цели серии. Тези серии се различават от литографните серии, при които преходът е от лист към лист или преход от ситуация към ситуация, защото вече няколко картинки развиват една ситуация.
В брой 104 от 1942 година на първото българско комикс издание "Чуден свят" четем следното редакционно съобщение: ""Чуден свят" има още много проекти за подобрение, които ще го издигнат до равнището на големите европейски детски списания...". За кратък период в изданието са публикувани 15 български комикса в реалистична традиция; 12 в карикатурно анимационна и 1 неотпечатана творба.
„Чуден свят“ е последван от други, също високо художествени издания за комикси: „Илюстровано четиво“, „Романи в картини“, „Седмична забава“, „Патаран“ и т.н.. Първите реалистични български комикси са от областта на историята, приказката и приключенията (наивната екзотика). Редакторите не се отказват от повествователната форма, но като поети търсят такива сюжети, които подхождат за времето. Дори и днес, когато разглеждаме „Храбрият ескимос“ на Александър Денков, който представя идеята, че е благородно да се бориш за храна сред ледената пустош, основателно си мислим – колко по-важен е проблемът за хората, които се борят за храна сред изобилието.
Социалистически комикс
След този златен класически период за българските комикси се спуска злощастния епизод с прекъсване на приемственост през социализма и превръщането им в пропагандно възпитателно средство на пълна бюджетна държавна издръжка. През тоталитаризма комикси се публикуваха под строг контрол и предимно централизирано само в столицата. Освен това достъпността до документални материали за изследване историята на българските комикси беше затруднен, а голяма част от детските комикси по идеологически причини бяха в списъка със забранена литература и изгаряни.И днес в България все още трудно се намират комикси отпреди социализма. Останали са тук-там скрити от хищното око на враговете и съперниците на комиксите, останки на стари български комикси, но през социализма заради страх от концлагер не се говореше за тях. Не се знае има ли днес колекционер в България, който да притежава пълни годишнини от тези вестници. Дори библиотеките не притежават някои комикс издания.
В началото на 80-те години
българският комикс се събуди от дълъг сън и могъща вълна обхвана любителите на това изкуство. Това става около година преди бляскавите чествания за „1300 години България”(1981 г), т.е. когато в условията на Студената война трябваше да се покаже доброто лице на строя, на социалистическия лагер като алтернатива на случващото се в него. Обаче с наименованието „разкази в картини” социалистическите комикс издания – списание „Дъга“ и нов „Чуден свят“ посочваха противоположен език от „романите в картини” на Царство България. В „разказите в картини” не се публикуваха чуждестранни преведени произведения и с това се превърнаха в ретропроект, откъснат от световните насоки.
Що се отнася до послание, искам да обърна внимание, че и царските и социалистическите комикси описват и показват образец, идеал за това какъв човек искат да формират. Те казват „чрез нашето издание мечтаем да създадем такъв и такъв човек”. Посочват програма на изданието – какви цели му поставят, къде искат да ни заведат, на каква публика разчитат. Съобразно с това се изменя и характера на изложение. Ето два примера:
1.„Чуден свят” от 40-те –„Бан Янука” разкрива една светла страница от българската история, пълна с храброст, доблест и родолюбие...;
2. Програмата на списание „Дъга” пояснява – Страниците ще разказват за юначни битки на народни бранители в далечното минало, за подвизите на партизани и ятаци, за мъжественото единоборство на смели разузнавачи, за дръзновените покорители на космическите пространства, за героизма в трудовото ежедневие на нашия народ, няма да бъдат забравени и комичните случки и герои.
Въпреки диктатурната обстановка повечето комикс автори успяваха да вмъкват незабелязано от цензурата елементи с призив за свобода, демокрация и духовна перспектива, чужди на комунистичната идеологическо възпитателна програма. Необходимо е да се каже, че през 80-те години в социалистическа България сред младежката интелигенция се развиваше интерес към духовни проблеми, също забранявани от системата. Материалистичната пропаганда още от детската градина довеждаше всяка творческа натура до отчаяние и мнозина ставаха алкохолици. Мисълта, че няма нищо в перспектива освен смърт, стана причина да се появят самиздатски книги и внос на най-различни духовни учения, както и художествени течения отвъд желязната завеса, включително и комикси.
Благодарение на личности, заемащи отговорни редакторски служби и симпатизиращи на безкрайните творчески простори, в гр.Пловдив стана възможно през средата на 80-те години да се публикуват около 30 мои (Георги Чепилев) статии с илюстрации, защитаващи комиксите като изкуство. В статиите за първи път в България се въведе понятието комикс.
След средата на 80-те години структурата за цензура на антикварни книги се премахна и много от задържаните за унищожение печатни произведения се пуснаха в продажба. Появиха се и легални колекционери, които започнаха размяна.
Жанрова система на българските комикси
След като обмислих сбирката си, видяното и чутото от очевидци, предложих жанрова система на българските комикси, произлизаща от функционални признаци:
1. Религия и митология; 2. Патриотизъм (включително военна героика); 3. Трагедии и трогателни истории; 4. Саможертвена любов; 5. Забавни, сатирични, злободневни и сантиментални анекдоти, включително приключения и фантастика; 6. Истории за царе и войводи; 7. Нравоучителни случки;8. Съвременни типажи; 9. Велики личности; 10. Нрави и обичаи (включително любовни приключения).
В съкратен вариант тези комикс жанрове са описани в “Lambiek”. Там всички класически образци и данни за тях са от колекцията на Стилиана Георгиева, секретар на пловдивското комикс дружество „Диаскоп“ (автор на няколко комикса в учебници, страниците за „Добродетели и пороци“ в комикса „Сътворението на вселената“, София, 2014 и комикса „Летопис за българската писменост“, Пловдив ,2019).
В друга моя статия от 1987 г. - „Комикси, Комикси“, фокусирам вниманието върху факта, че родът комикс се разделя на три основни вида в зависимост от следните по-важни критерии: според техниката на реализация, според идейно-сюжетния подход и според предназначението и целта. Всеки от тези основни видове има свои разновидности и принос в езика на комикса. Заради факта, че социалистическата система ползваше комиксите само за пропаганда и идеологическо възпитание, след 1989 г., както се бяха появили в началото на 80-те г., така и изведнъж изчезнаха, въпреки големия ентусиазъм сред фенове и автори.
Икономическата среда в България след 1989 година
Икономическата среда в България след 1989 г. беше: липса на правителствена подкрепа, бюрокрация, проблеми със заплащанията, натиск от страна на корупционни структури, негарантирано разпространение, високи такси за печат и хартия, нерегламентирани критерии за авторско право и ценообразуване и много други. При продажбата на продукцията и събирането на парите от клиентите, парите се блокираха за дълго време и се налагаше висока продажна цена като компенсация. Ето защо всички благородни инициативи за българско комикс развитие претърпява през последните 30 г. пълно фиаско.
По тази причина най-подходящо за разбиране историята на българските комикси е смесеният метод от цикличната и хронологичната теории, който следва една спираловидна линия.
Класификация на българския комикс
Тъй като борбата срещу комиксите се обяснява със социални причини и предимно са забрани: за веселие, духовни възгледи, някои исторически идеологии, географски региони, най-сполучливо е да се класифицират българските комикси в три основни отдела: Духовно-културни, Исторически и Забавни.
Раждането на съвременния български комикс е в периода на българското Възраждане, когато не може да стане свързване на смешното и пластичното, защото още има религиозно отношение към живописта.
Историческите факти показват, че в България първата среща на поетическата и пластическата сатира е при именития поет Христо Ботев. Карикатурите са рисувани по идея на Ботев от полския емигрант Дембицки и отпечатани във вестник „Тъпан“. Това са свързани в серия карикатури, което означава, че имат отношение към времето в изобразителното изкуство. Предполага се, че е имало идейни скици от ръката на поета. Сатиричният цикъл на Ботев е фокусиран върху предателство, користолюбие, невежество и дава решение за избавяне - просвещение, свобода, напредък.
Българските комикси водят своя произход, за разлика от западните, не от противопоставяне на двете категории –„комично” и „сериозно” (високо и ниско). Своеобразността на българското девето изкуство е трансформирането от „святопис”, представящо ликове извън времето - от вечността. Съществуват в България определения като „непортретен портрет”, „иконен портрет” и „портретна икона”. Ето защо до българското Възраждане рядко изразителното достигало до своеобразна гротеска, характерно за по-късните етапи.
Георги Данчов и първият български комикс
Хумористичните вестници започват да си служат с карикатури едва след 1890,когато Георги Данчов (иконописец, фотограф, литограф и живописец), започва да публикува в Пловдив хумористичния си вестник „Таласъм”. В него е отпечатан първият български комикс в съвременен вид „Шестте чувства на гладния“.
Георги Данчов прави опит да продължи изобличителната предосвобожденска традиция и с голяма смелост излага на всеобщо осмиване недъзите на обществото. Заради едно такова окарикатуряване на близък сътрудник на министъра Стамболов, изданието се затваря.
С прекратяването дейността на Георги Данчов като сатирик за дълго време се е прекратило съществуването на българската сатирична графика.
Към периода 1896-97 година
в София започват да излизат, освен партийните, и информационни вестници. Партийните не си служат с карикатурата, защото не се редактират от творци като Христо Ботев, но информационните вестници търсят и поместват карикатури.
Тогава се появяват рисунките на Александър Божинов, които са следващ етап от периода на историята на българските комикси.
На класическите български издания за комикси са чужди големите жанрове като сатиричен роман или повест. Рядък е и сатиричният разказ. Най-често се публикуват малки комедийни форми, взети от ежедневието.
Александър Божинов
Първоначално Александър Божинов работи в духа на Симплицисимус. Изучавал е френските карикатури и тези на Пънч. Дълги години работи без да намери българския тип жизненост. Това става едва когато илюстрира веселите стихове на шопски диалект – Пижо и Пендо от писателя Елин Пелин. Но любимите на всички българи от онова време типове са откритие на художника.
Пижо и Пендо са весели герои на софийското ежедневие, които говорят истината за министрите. Градското население научава истината от неграмотните шопи. За това Божинов се счита за баща на българските карикатури.
Но цялата българска сатира има за предходник писателя Алеко Константинов. Неговите фейлетони, особено за Бай Ганю, са първите сатирични обобщения. В тях има един общо български дух и това са традиции свързани с анекдота за Хитър Петър, Станю Познавача и Настрадин Ходжа. Те са героите и на много български комикси.
Нека разгледаме колко различни прояви на смях има: Безсмислен смях; Хумористичен смях; Обвиняващ смях; Песимистичен; Абсурден и т.н. Забелязва се едно отношение към дадено явление.
Българските комични комикси
Комедиографът наблюдава, но не осъжда, той развлича, създавайки отклоняващи се от нормите характери и ситуации. Неговата позиция е развлекателна търпимост.Те са противоположни на бойната и безкомпромисна сатира. Сатирата е предимно с морализаторска или реформаторска цел. Тя с идейна емоционалност атакува злото и несправедливостта, като иска да предизвика гняв в публиката. А иронията атакува невежеството и глупостта, тя е спокоен тон и апелира към критично чувство. Същото разделение имат и българските комични комикси.
Комичност може да има в битовите семейни и обществени нрави, в социалните и политически отношения. Въобще видовете комични комикси - маскарад, абсурд, отсъствие на знание или умение и пр. са многообразни.
Ако разгледаме заглавията на българските издания на Царство България, публикували комични комикси: „Таласъм”, „Смях”,”Смех и сълзи”, „Червен смях”, „Палячо”, „Бай Ганю”, „Пижо”, „Маскарад”, „Бич”, „Жило”, „Оса”, „д-р Кукуригу”, „Крокодил”, „Щука”, „Седмична забава”, ”Весела седмица”, „Барабан” и т.н., ще се забележи отношението на авторите към изобразяваните явления или социалната роля на комичното.
Творбите от този отдел имат акцент върху смеха, приказността, умствената гимнастика, детската картинна книжнина и пр.
Българските редактори и издатели от края на 19 и началото на 20 век чрез „Забавните комикси“търсили средства да създадат на децата повече невинни радости и удоволствия, защото по този начин се развива фантазията и сърцето.
Детски списания в България
Едно от първите детски списания е с редактор Н. Беловеждов - „Звездица” е първото детско списание в България. Ако се сравни „Младина” със „Звездица” ще се види тип и прототип. „Звездица” е малка книжка от две коли с леко детско съдържание, излизащо в 10 книжки годишно. Петър Морозов е сътрудничил с илюстрации и ребуси. „Младина” също публикувало комикси. Но заради малкия си обем - само една печатна кола, в списание „Младина” се виждат чудатости: някои комикси от около 9 картинки (напр. „Теглото на Лебеда”, „Коминочистач и зидар”) абсурдно се разделят със „следва”. Такова разделяне при месечно списание не би трябвало да се прави. След толкова чакане да се види какво ще стане, читателите не могат да схванат ясно смисъла и значението на творбата.
Детското издание „Китка” е било трето в класацията по онова време.Детските списания до социалистическия период били поощрявани от държавата, затова техният брой е много голям и в повечето от тях се среща някакъв кратък комикс. От вестничетата публикували комикси може да се посочат „Славейче“, „Чавче“, „Весела дружина“, „Врабче“, „Пътека“ и мн.други.
Късите комикс форми
За първите български комикс творби е характерно назиданието на читателите и възпитанието на тяхната воля. Този стремеж най-ясно се вижда в жанровете на късите комикс форми – баснята и философския разказ.
„Кумчо Вълчо и магарето” е определен като „басня” и това е българската творба, дала съвременния вид на този комикс жанр. Стоян Венев рисува комикси от различни жанрове, но най-характерно за неговия стил е народната приказка и баснята. Александър Денков работи също в различни комикс жанрове, включително народните приказки, поучителните комикси като„Лоша дума” и „Зло за добро”, които не могат да се определят за басни. В „Короната на смъртта” художникът оформя жанра на философската приказка, който е крайно алегоризиран метод.
Нов завой в изместване на ударението от философското съдържание е стремежът да се строи комикс творбата, външно изискано и художествено с поглед към настоящия свят и психологията на българина. Комиксите по народните приказки от Любен Зидаров са образците на този жанр.
И тримата големи български комикс художници работят по народни приказки, но изхождайки от това принципно положение, те представят идеите чрез различни методи.
Епос
Може да се каже, че най-предпочитан комикс жанр в българските издания от периода на Втората световна война са епическите видове, защото не изразяват само мисли и настроения на автора, но изразяват събития и обстоятелства от живота, рисуват действията и отношенията на лицата. По-важни епически видове оказали влияние на българските комикси са: мит, легенда, балада, приказки за животни, басня, вълшебна приказка, героическа поема, историческа поема, епопея, битова поема, идилия, разказ, повест, роман. Синтетичния поглед на света пронизва освен приказките, епосите и митовете, още и душеспасителните разкази за чудесата и подвизите на светиите, за светлите и нечистите духове и видения в задгробните сфери.
Исторически жанр
Трябва да се отбележи, че историческият жанр не заема такова подчертано място в ренесансовото изкуство на повечето европейски народи. А в България този жанр се развива в две насоки – чисто исторически и съвременен, отразяващ актуални обществено политически събития.
Искам да обърна внимание, че двата процеса – социално политическият и художественият, в българския исторически жанр се намират в неделима връзка.
От българското религиозно изкуство се заражда българският исторически жанр в две насоки: чисто исторически и съвременни. Историческият жанр играе важна роля като инструмент за народно просвещение и патриотична пропаганда.
За да бъда по-кратък, ще кажа, че историческият жанр в българските комикси може да изменя своя предмет на изображение в отношението на външната форма и вътрешната същност. Така се получават легендарно-идеалистични исторически комикси, действително исторически реалистични комикси, исторически ретроспективни и с естетически функции, както и модерно символно исторични. Свободната игра на въображение е момент съвсем от неисторически порядък. В него естетическият аспект поглъща историческия материал. Тези комикси могат да бъдат естетични, иронични, пикантни. При тези комикси достоверната историческа задача е предадена като свободна игра на фантазията, следваща стилизация и вкусови задачи. Тук важен е ракурсът, т.е. определения поглед на художника към историята.
Многобройни са модулите и формата в жанра на историческите комикси от това отношение на форма и съдържание: етични, естетични, отвлечено философски.
Христофор Жефарович с книгата „Стематография” от първата половина на 18 в. се явява предтеча на българските будители и комикси.
Но първа в България изобразителна исторична повествователност са 6литографии на сцени от „Райна княгиня българска“, нарисувани от първия български художник Николай Павлович, завършил обучение в Западна Европа. Печатани са във Виена през 1860 -1874 г. Николай Павлович добре познавал немските, австро-унгарските и руските театри и е първият български професионален художник сценограф. Театралната пиеса „Райна“ е от 5 действия и над 60 явления е изпъстрена с фантасмагории, загадъчни съновидения, чудотворни действия, тайнствени появявания и изчезвания на герои, магичности, чести промени на мястото и от скокове във времето. Тази характерност се запазва в историческите комикси „Заговор в двореца“ на Денков и „Под робство“ на Вл. Милев.
През времето на българското Възраждане започва смяната на осите от горе и долу (вертикално) в иконите, към близко и далечно (хоризонтално) в светските мотиви. Ето защо в цикъла литографии на Павлович има интерес към двойния поглед, по-късно преминаващ към комиксите на окултната и научна фантастика.
Интересен е комиксът на Райко Алексиев „Тайната на сънищата“, образуващ с други подобни творби самостоятелна жанрова група. За ярък пример на оформен жанр за български научнофантастичен комикс е романът в картини на Иван Кръстев “Далечните похитители”, нарисуван от Христо Брайков, издателство “Български художник”, 1975.
Към българските предшествениците на исторически комикс образци може да се посочат рисунките на писателя Гео Милев за Густав Кюн в Нойрупин. Bilderbogen листовете са картини с текст и повествователно съдържание за Балканската война, лично по идея и скици на Гео Милев. Отпечатани са през 1912 и 1913 г. – „Боят при Лозенград”, „Обсадата на Одрин”, „Падането на Одрин” и др.
Друг предшественик на историческия комикс жанр са някои карикатурни серии на пловдивския художник-карикатурист Андро. „Зелената книга на България” - така бе нарекъл той една своя изложба от карикатури из балканската война. „Документите“ от 45 картини били изложени в поредица, която трябвало да се гледа последователно една след друга до последната.Трябва да се споменат и поредиците от картички с тези карикатури, които е публикувал любимият карикатурист на пловдивското гражданство.
Подобно е решението и при жанровия отдел с комикси на тема Духовна култура: наред със светските и исторически портрети, съществуват в историята на българските комикси - нравствени, сатирични, алегорични, символични, свещени, митологични включително някои от фантастичните и други типажи, герои и характери.
След канонизацията на българския светец Иван Рилски, когато се създава житието, възхвалата и службата за него, се изработват и зрителните представи. В края на 18 век в манастира в Рила, подобно на ателиетата от Света Гора и Иерусалим, се открива щампарско ателие. В множеството щампи се представя образа и житието на българския национален светец, както и някои от неговите чудеса. Създаването на житийните щампи и икони показва включването на нов вид изкуство в България.
Практиката в комикс развитието показва, че жанровете постоянно се деформират, като възникват нови качествени образувания, нови качествени явления. Жанровете в символичното изкуство са безсилни да обясняват и систематизират целия обем художествено творчество. Защото символичните комикси трансформират битов сюжет в извънвремево действие. Важен факт е, че когато няма изображение, няма и жанрове.
И тъй като комикс изкуството мисли чрез образи в поликомпозиционни конструкции, то е склонно към заличаване на жанровите различия.
Друг блок от жанрове се формира въз основа „предмета на изображение”. Той възниква на познавателното ниво.
Безликите герои
Ако приемем за най-древни български комикси скалните рисунки в пещерата Магура, ще видим, че изобразения човек е с маска и затова е безлик (дебнещ животно за улов). В едни от изображенията човекът и животното не са свързани, но в други това става чрез някакво действие и резултатът от него (лък със стрела в ръка на ловеца и същевременно друга стрела, забита в тялото на животното). Виждат се и опити да се изобрази сцена с предшестващо събитие (от ловеца се проточва линия към жена, произнасяща магични заклинания за успешен улов). Най-сложни са изображенията, представящи отношения между хора – например воюващи помежду си. Човекът става герой на изобразително повествование!
Художниците от праисторията изобразяват човека силуетно и без лице, тъй като се намират в най-материалния стадий на комикс развитието. Кръгът на безликите герои от изкуството на скалните рисунки се затваря с детския комикс "Палавото кюфтенце" от Чичко Вичко - чудесен пример за безлик главен герой, по подобие на силуетите от скалните рисунки.Подобни комикси са много удачни за класната стая, защото най-малките ученици лесно се научават да рисуват човек в най-простия вид – главата като окръжност, а тялото ръцете и краката като прави линии.
Герои с маски
Следващият етап е превръщането на лицето във вещ (маска). При превръщането на човешкото лице във вещ не може да се говори за лирика и за индивидуална експресия. Грехът, както са наричали през средновековието страстите, причинява разцепление в човешкото естество и поражда противоречие между духовните и материални интереси. В комикса „Сътворението на света“, София, септември 2014 г. е дадено следното обобщение за безликия маскиран терорист: „Когато грехът завладява личността, лицето престава да бъде прозорец, през който струи светлина, то се отделя от личността и вече не е лик, но застива в маска на завладяла я страст.”
Герой с лице „вещ” или маска е „натюрмортен герой“. В България се публикува превод на сръбския комикс с маскиран герой Зигомар, но български маскиран комикс герой има само в образа на Палячо. Доказано е, че преводните комикси в българските издания са винаги със закупени авторски права.
Работата на разсъдъка е да обмисля и намира търсените решения. Разсъдъкът все се рои, търсейки какво представлява дадено нещо, откъде е, за какво служи и т.н.
Движението на мислите започва с въпросите: Какво е това? Кой го е направил? От какво е направено? – изнамирането на отговорите на тези въпроси пораждат мисли, а тази способност се нарича разсъдък.
Това изяснява защо в комикс изкуството смяната на различните планове, т.е. различните големини на елементите в кадъра, спрямо по-далечното или по-близкото им разположение до зрителя, имат толкова важна роля: „Едър план” психологически дава отговор на въпроса „Кой”, „Средният план”-„Какво става”, „Общият и Далечен план” ни въвеждат „Къде” се развива действието, а „Детайлът” отговаря на въпроса „Защо”.
Основа на българските комикс жанрове
В основата на българските комикс жанровете е зрителната измама, „Ребуса“ и „Гатанката”. Те са предимно от раздела „Игри и забави” и включват „Скрити картини”, „За съединяване” „Фигури в цифри или черти”. В този жанр се използва метафората, алегорията, олицетворението и сравнението. Една от базовите колони на пловдивската комикс традиция е списанието „Детски живот” ( 1930-1947). В него сътрудничат най-добрите български писатели и художници. Редактор е бил Еньо Кювлиев (педагог, писател, учител, директор и книжар). В „Детски живот” редовно се публикували игри и забави, както и комикс ленти като „Будаланчо“.
Криминален жанр
Криминалният жанр се дефинира посредством наличието в сюжета на престъпление и разкриване на престъплението. В специализираните издания от класическия български период "комикс-загадки" се публикуват в „Картинен свят” с название "Криминална задача", илюстрирани предимно с два кадъра, но в някои случаи с три. Обединени в едно двете изображения дават за резултат обвинение. Същностната тематична черта е съсредоточена върху едно престъпление, което е повод за съперничество между ума на престъпника и този на следователя. За българските фенове от 40-те години разследващият се наричал полицаят Х или комисарят Х. През социалистическия период той е вече индивидуализиран образ със собствено име – инспектор Стрезов.
- Но авангардният български комикс жанр започва с "Лица в черти, във стихове и колелца" от Яна Язова.
Това е първият български стремеж комикс изкуството да има свой собствен език със собствени правила, граматика и стилове. В книгата на известната поетеса Яна Язова „Лица в черти, във стихове и колелца” се вижда зародиша на бъдещия път на българското комикс изкуство – да се създадат норми, закони и правила за връзка между изображения. Да се накара реалният образ да разкрие повече от това, което показва.
За да стане зрителят съпричастен с умствената нагласа на персонажите, трябва да ги опознае отвътре. Яна Язова принуждава зрителят да извърши сложен умствен труд – да проследи с молив върху лист промяната на контури в различни фигури („Ето как ще нарисувате лесно...”). Тя показва авантюрата на една линия, на един определен контур, откъснат от собствения си предмет, който преминава от кадър в кадър, обгръщайки нов предмет, докато се оформи определен портрет. „Визуалната музика“ се превръща във вид пластично слово, нещо като интелектуален балет.
Във "Весела дружина" от януари 1934 г.той публикува комикса „Чичо Тон ветрогон”, нарисуван от Вадим Лазаркевич. По-късно през 1943 г.комикса излиза като книжка „Весел пътник със балон” от библиотека „Герои” Любопитното е, че подредбата на кадрите се изменя. Лъчезар Станчев е бил редактор и издател на седмичен вестник за юноши и библиотека „Весела дружина“ (1933 – 1948) ина библиотека „Герои“ (1940 – 1943). В превода на „Веселите приключения на Свирчо” във „Весела дружина“, стиховете под картинките са на Лъчезар Станчев и са с ролята на разяснителни надписи (напр. в „Свирчо и доброто куче”), а вътре в кадрите е разположен оригиналният текст в превод.
Друг проблем,който около 120 години интересува българските художници на комикси - това е обединяването в една плоскост на различни персонажи и типове физиономични изрази с емоционално състояние
Много са творбите в класическите български комикси, които представят разни типове хора, изразяващи нравствените ценности на епохата.
Автобиографичен комикс
Стилът на комикса отразява характера на човека-автор. Съществува български автобиографичен комикс - "Из автобиографията на Леонид Леонидович". В концепцията на комикс изкуството е борбата на два стила - "линейно-графичен" и "натуралистично-живописен". От тук и двата жанра - "повествователен" и "съзерцателен", с които започват комикс стиловете през вековете
Комикси от два кадъра
Често сред старите български комикси се срещат творби от два кадъра подобно на рубриката „С футболната топка из земното кълбо“. Всяко изменение, всяко явление има своя причина. За да възникне факторът време в изобразителното изкуство е необходимо най-малко двойка от данни, за която може да се каже „преди” и „след”. Подреждането на отделните изображения в поредици става от автора на творбата, който взема предвид логични съответствия, аналогии, оценки на вероятности. Такива комикси се подреждат в следните групи:
1. Свързване на образите по контраст– в комикса„Контрастите в живота”;
„Преди 20 години и днес”; „Служители на отечеството”; „На митингите”
„Вълшебните очила”(Старо и ново)
2. Свързване на образи по сходство–в „Преселението на душите”;„Човек – куче”;
„Кентаврите на прогреса”;„Плашила за учащата се младеж”; „Успеха на науката”
3. Монтаж за опровержение - в „Горделива Маца”; „Какво се очакваше, а какво стана”;
„Генерал Сарай”; „Целта оправдава средствата”
4. Механична връзка на образите–в „Все по-бързо”; „Аз мога да смятам”; “Речник за чужди думи“.
Задълбоченото изследване на български комикси от два кадъра ще покаже още начини за съчетаване и видове монтаж на кадри.
Фотороманите
Фотороманите са истински издателски бум след Втората световна война. Въплъщават желанието на италианците и италианките да се смеят отново, да плачат свободно, да избягват от една все още тежка реалност, да страдат от любов към другите, а не от бомбите и глада. Прието е да се счита, че фотороманът е изобретен в Италия и се появява 1947 г. в периода май-юли.
Какво става през този период в страните на социализма, образуващи обширен лагер в Европа, Азия и по-късно Куба. На своя собствена основа и по свои закономерности в свои национални форми започва да се развива социалистическото комикс изкуство.
В България преди 1944 г. има колажи от фото и комикс ленти, но фотороманът все още бил непознат жанр по целия свят.
По случай 65 годишнината от раждането на Георги Димитров и 50 годишнината от неговата обществено политическа дейност, през юни 1947 година се издава „Фотоалбум - биографична скица”.
Важен материал са портретните и документалните снимки, представени в нова светлина – свързани с разказ за живота, дейността и идейното развитие на тогавашния министър председател на България. Въздействието на снимките се усилва чрез подкрепата с цитати от негови мисли и на именити личности за него. Текстът е кратък и ярко характеризиращ изображенията. Липсват диалози, а текстовите обяснения са поставени под снимките.
Този фотоалбум, публикуван едновременно с първия италиански фотороман, противопоставя портретен очерк срещу битов разказ (новела, фейлетон, повест, приключенски роман), документалност срещу постановъчност, идеологическа пропаганда и социално политическа ангажираност срещу забавление и сантиментално съдържание; високо срещу ниско изкуство, т.е. социалистическо срещу буржоазно издание и мироглед. Фотороманът не се развива през социалистическия период.
Фотоалбума за Георги Димитров развива езика от кратките комикси на Царство България, за да достигне престижна биографична скица. Скицата е като комикс очерк, но с разкъсан, разреден сюжет и бегло нахвърлян. Въпреки това съществува фабулна връзка между отделните изображения. Поставянето на тясна профилирана тема доближава скицата до комикс репортажа, но жанрово отговаря на очерк. Историческият очерк е за голямо, немного отдавна преминало събитие и помага да се правят изводи.
Графични репортажи
Срещат се български рисунки в комикс стил, при които съдържанието да се изчерпва в единствен кадър, събиращ на едно място цялата информация. Вестниците публикували редовно графически репортажи за сензационни събития от деня.
Няколко различни комикс информации правят комикс хроника. Тези изображения нямат връзка по между си или тя е нищожна. Хрониката е обединена малка серия от различни информационни изображения и третират няколко второстепенни или третостепенни случки, факти или малки новини. Обединени в едно цяло голямо графично петно, те привличат и осведомяват за няколко различни неща едновременно. Хрониката е преходен вид от репортаж към преглед. Комикс прегледът е като хрониката, съставен от отделни информации, но имат тематична връзка по период (предимно малък – седмица, две, месец или малко по-удължено). Разликата е, че комикс прегледът, макар и подобно на комикс хрониката да е съставен от много изображения на различни теми, се обединява от една главна тема. Събирането на най-малко две-три информационни изображения върху една значителна тема, включваща характеристика на лица, време и място се нарича комикс репортаж. Комикс анкетата също е репортаж, но посветен на теми и явления за проучване и доизясняване на въпроси и проблеми.
Българските класически комикси имат интересни рубрики в тези кратки жанрове: „Оттук, оттам”; „Знаете ли това?”; „Чудесата на света”; „Както в Париж”; „Вчера, днес, утре”; „Катастрофална хроника”; „Майска хроника”; „Весела провинциална хроника”; „През нощта и на сутринта”;”Малки обяви”; ”Портрет на дама”; „Седмичен преглед”; „Есенна седмица”; „Веселите събития на седмицата” „Палячо по репортаж”; „Моментални снимки от една екскурзия”; „Какво става през седмицата”; „Телеграми от Париж”; „Анкета: Чий е Ботев?” и т.н.
Що се отнася до българските комикси, класифицирани според предназначението и целта, съществуват следните подвидове: 1. Рекламен комикс, призоваващ към притежание или консумация на нещо, който в същото време констатира или оценя качествата на дадена стока. 2. Забавен комикс със своите разновидности. 3. Запазени са много интересни комикс ленти реклами от Царство България и последователни забавни стикери в комикс стил, показващи икономическата география на България.
За съжаление и до днес бюрократичната машина на българското законодателство не отбелязва в регистрите си комиксите като самостоятелно изкуство, за което по-голяма част от българските автори са в неравностойно и нелегално положение. Те са принудени да търсят съчувствие за реализация в съвсем чужди области или чрез влагане на скромни лични средства.
24 август 2019 година
Пловдив - Брюксел
►
Георги Чепилев: "Изкуството на комикса"
History of Bulgarian comics - Plovdiv 2019
Онлайн уроци "Чудният свят на комиксите"
Визитна картичка на Диаскоп
Благодарствено писмо
© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics
Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.