Св. патриарх Евтимий Търновски: "Да пазите народа, духът му да не пада"

Откъс от кино-книгата „Великият търновски патриарх Евтимий”.

След опожаряването на Царевец и разрушението на придворието при Патриаршеската катедрала той се бе прибрал в скромните си монашески килии при Калояновата църква „Св.св. Петър и Павел” в Асеновата махала при св. Митрополия. Там и прие своите духовни чеда. Неговата килия беше по-просторна, с прозорци в дъното й, гледащи към реката. Единствената украса в нея бе изработеният от орехово дърво с резбарско длето иконостас, който майстори балканджии, даровити българи, му бяха подарили по случай интронизирането му като Български патриарх. Сега кандилото блестеше в привечерния час и пръскаше тайнствена бледа светлина, лъчите на които очертаваха над главата му ореол на святост. Неговите духовни чеда, призовани, почукаха и молитвено възгласиха трикратно „Аллилуия”. Патриархът в този момент беше пред иконостаса, на колене за молитва, току-що бе привършил молитвеното си правило. Стана, обърна се към вратите и отвърна „Амин”. Като отвориха вратите, той беше вече застанал на мястото си пред ниска маса, отрупана с книги и свитъци. Там се виждаше и мастилница с паче перо. Монасите навлязоха и по старшинство се заизреждаха да вземат благословение. Пръв бе духовникът Григорий Цамблак, а последен – послушникът Минко.

- Чувствам мои духовни чеда, нещо с мен ще стане и затова пожелах да ви видя.

И като погледна към отец Григорий Цамблак, запита:

- Успяхте ли да разпратите книгите по другите страни славянски, както ви поръчах?

- Ей сега се върнах от Шишмановия монастир. Натоварени на седем катъра, книгите тази нощ се носят през Дунавската равнина. За това бъди спокоен, блажени владико – каза духовникът Григорий.

Минко, послушникът, още не се бе научил на строгата монашеска изправност, като и друг път се стъписа най-напред и рече:

- Народът, светиня ти, духом е отпаднал.

- Как? Духът му се нуждае от подкрепа. Това е наше задължение – каза патриархът, като обходи с поглед всички дошли при него.

- Мъжете буйни – рече Григорий – в спорове с турските войници случва се да не успеят у дома си да се върнат, затворени или запратени някъде на принудителен труд за в полза на поробителите.

- Благоразумие е нужно – каза патриархът.

- Но жените вдигат само врява – бойно се обади пак Минко. – Огънят, когато бе обхванал Царевец и чудните палати, изгубили надежда, разплакани, търновки мълвяха: „Загина нашето царство!” – „Бре, млъкнете викнах аз. България не ще загине.” Хъ… но синковец един притече се, дошъл уж да гаси, нещо да спасим на Царевия хълм, грабна една разпалена главня. В земята я заби и отчаяно изрече: „Когато тази главня се хване и пусне, корен израсте и се раззелени, тогава само ще повярвам, че Търновград ще се освободи.” „Пораженство туй е – викнах аз – ще я поливаме със сълзи от любов към Шишмановото царство. И вярвайте ми, търновци, благодатен дъжд отгоре ще я заоросява.” Викнах аз и не щеш ли, те се поокуражиха.

Минко повтори думите си: „Да, ще се хване и ще израсне в клонато брястово дърво. Надеждата ви само да не гасне.” Тъй им казах и лицата на разплаканите засияха. „Кураж, извиках аз.”

И патриархът, като повдигна ръка, за да го спре, каза:

- Ей за туй ви в тоя късен час повиках аз, завет да ви оставя: да пазите народа, духът му да не пада.

Из книгата „Залез над Търновград” от митрополит Иларион, издателство „ПИК”, Велико Търново, 2002 г.

Художник на комикса: Стилияна Георгиева

Художествен ръководител: Георги Чепилев

Още по темата в Диаскоп:

„ВЕЛИКИЯТ ТЪРНОВСКИ ПАТРИАРХ ЕВТИМИЙ”: Подготвя се изложба и роман в картини с рисунките на Стилиана Георгиева

Излезе от печат кино-книгата с илюстрации от Стилиана Георгиева "Златното кандило. Живот и чудеса на Свети Климент, Архиепископ Охридски"

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.