Възраждане и възкресение на българското Девето изкуство

History of  Bulgarian comics

►

Опитите за логичен диалог в среда на недобросъвестност рядко водят до разбиране, тъй като подобни нагласи често са обусловени не от търсене на истина, а от лични пристрастия.

Дружество „Диаскоп“ не публикува с цел защита или противопоставяне, а с намерение да възстанови прекъснатата приемственост, породена от продължителна административна празнота по отношение на признаването на Деветото изкуство в България.

В този смисъл се посочва поредицата от публикации "Изкуството на комикса" от периода 1987–1994 г., като се има предвид, че представеният в статиите материал е крайно сгъстен. Тяхната цел е била да очертаят най-необходимите принципи и основни положения като въведение в науката за Деветото изкуство (комикса).

Този подход е продиктуван от обстоятелствата на времето, когато съществуваше изразено отрицателно отношение към това изкуство и необходимостта от ясно и концентрирано негово обосноваване.

Навлизаме във времето, когато Деветото изкуство в България не е вече вторично изкуство, а напълно призната културна форма. Едновременно масова, професионално регулирана, икономически структурирана и културно легитимна. Българските романи в картини и комикси са възродени за нов живот.

Защото в страните, където графичният роман и комиксът са утвърдени, тяхното развитие винаги се опира на три основни стълба:

Научна основа — изследвания, архиви и историческа памет;

Културни институции — музеи, фестивали, библиотеки;

Професионален статут — призната професия и защита на авторските права;

Какво означава това за България?

В България този процес все още е в начален етап, но вече е започнал. Затова особено значение имат изследването на историята на българските комикси и формирането на жанровете, теоретичните разработки на дружество „Диаскоп“, съхраняването на архивите, воденето на институционален диалог.

Без тези основи не може да се изгради устойчива културна среда на Деветото изкуство.

Историческо място на българската теория

В страните от социалистическия блок комиксът не е бил признат като самостоятелно изкуство. Поради това до края на 80-те години липсва системна научна теория за него.

На този фон в Пловдив (България) в периода 1987–1994 г. се публикува поредица от статии „Изкуството на комикса“, в които се прави опит за теоретично осмисляне на това изкуство. В повечето страни съществуват автори, издания и практика, но липсва систематизирана теория с ясно формулирани понятия като „комиксов език“, „комиксово мислене“, структурен анализ на визуалния разказ.

Българските текстове от този период показват ясно съзнание за необходимостта от теория, стремеж към систематизация и разбиране за комикса като самостоятелна художествена форма.

Тук не става дума само за практика, а за ранно теоретично осмисляне.

В международен контекст сравнението със западните изследвания показва съществена паралелност:

– Will Eisner — 1985

– Scott McCloud — 1993

Пловдивската поредица (1987–1994) се развива в същия времеви хоризонт, а в отделни аспекти дори го предхожда.

Особености на социалистическия контекст

В социалистическия модел комиксът често съществува под други наименования („разкази в картинки“), а авторите са определяни като илюстратори, плакатисти или аниматори и др.професии с приблизителен код.

Въпреки наличието на практика, липсва ясно формулирана теория.

Причините за това са идеологическо недоверие към комикса като „буржоазно влияние“, подценяването му като „леко четиво“ и отсъствието му от академичните среди.

Българската теоретична линия в областта на Деветото изкуство възниква в условия, при които самото изкуство не е институционално признато.

Именно това й придава особена стойност: да се мисли за изкуството, преди то да бъде признато.

Днес, когато редица от тези понятия се използват по-широко, често без ясно позоваване, е важно да се напомни, че основата вече е положена.

Тя има своя исторически източник - и той принадлежи на българската културна традиция.

На илюстрацията страница от "Сътворението на вселената", София, 2014 г., тираж 5000бр

Георги Чепилев

Дигитализиране на статиите на Георги Чепилев, публикувани в периодичния печат през 80те и 90те години на 20 век:

Изкуство ли е комиксът: Предоставяме на читателите на Диаскоп препис на първата статия от Георги Чепилев от 30.11.1987 година

Is Comics an Art: Presenting to the readers of Diaskop a transcript of the first article by Georgi Chepilev from 30 November 1987

Отново за комикса: Предоставяме на читателите на Диаскоп препис от статия на Георги Чепилев "Отново за комикса" от 12 декември 1988

Отново за комикса: Предоставяме на читателите на Диаскоп препис от статия на Георги Чепилев "Последно за комикса" от 2 март 1989 година

►

Георги Чепилев: "Изкуството на комикса"

За професията Комикс артист / Автор на графични романи

Онлайн уроци "Чудният свят на комиксите"

History of  Bulgarian comics - Plovdiv 2019

Визитна картичка на Диаскоп

Благодарствено писмо 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.