по заглавие   по съдържание

Георги Чепилев: "Влиянието на фантасмагоричния театър върху комикс изкуството"

31.12.2018
Снимка 1

 

Фантасмагоричното представление е театрален жанр, характерен за Европа през 18 и 19 век, в който чрез „Магичен фенер” (Диаскоп) на заден план се демонстрират плашещи образи: призраци, приведения, скелети и пр.

Гоя започва да използва Езоповия език. Разказва чрез символи и алегории, за да избяга от дребнавата жанрова битопис. Обръща се към европейската народна сатирична гравюра, предшественик на комикс изкуството, за да бичува разврата и корупцията в съвременното общество.

Битовите сцени стават особено характерни в „Страшния съд”, стенописвани от Захарий Зограф. Възрожденските зографи често започват да изобразяват в битов план сцените: „При врачката за цяр”, „Притчата за богаташа и бедния Лазар”, „Вадене душата на богатия”. Битовият елемент в тях е толкова силен, че се превръща в здрава основа за появата на  българския битов жанр като самостоятелен.

 

Равенството е възприето от великата френска революция като едно от трите върховни начала – свобода, братство и равенство. Както се знае от историята, най-много борби са се водили по време на самата революция и после в историята отделните народи за установяване на първото начало - свободата. Второто и третото, т.е. братството и равенството, си остават само книжни понятия.

Първоначалната идея предвиждала равенството да бъде повсеместно - не само политическо, но и икономическо. Увлечени обаче в борбата за закрепване на новия режим, революционните дейци установят само равенство пред закона. Ала това равенство се оказа крайно недостатъчно. Установената свобода в икономическите отношения между хората развива и засилва експлоатацията на икономически слаби от страна на силните и с това се засилва и икономическото неравенство. Така началото на равенството остава само една фикция.

Едва по-късно, след революцията от 1848 г., идеята за равенството започва да се осъществява в малко по-реална форма. Установява се първо равенство пред закона. В страните с парламентарно управление се установява равно избирателно право за всички граждани. По-късно започват да се създават тук-там специални закони за защита на слабите (на децата, жените, за подобряване на социалното, право на безплатно лекуване и обществено подпомагане на бедните и нуждаещите се и т.н.). Във всички случаи икономическото и социалното неравенство не се променя. Егоизмът, користолюбието, духът на експлоатация, жаждата да се обогатява човек за сметка на другите, враждебните чувства и завистта тровят добрите отношения между хората. Друга пречка за осъществяване на абсолютното равенство са нееднаквостта на вродените заложби, на силите и способностите на всеки отделен човек. Прав е американският философ, който твърди, че принципите „Всички хора са равни” „свободни” е лицемерно самозалъгване. Лъжливи са в самата си отвлеченост – да се разсъждава за някаква несъществуващо равенство напр. между мъже и жени.

Сравняването лежи в основата на патоса за равенството. То е в основата на един от трите принципа за съчетаване на два кадъра в комикс изкуството. Но със сравняването не се постига нищо. В математиката например сравнението води до знанието за неравенството. Такава е цялата съвременна култура, затова е и демонична. Личността, която жадува равенство, се обезличава тъй като различното характерно за нея, се подчинява на равенството. Равенството предполага множественост на равните, което никога не става единство. В единството различието не се унищожава, но чрез любов се превръща в творчество. Това е вторият похват от закона за съчетаване (ансамбъла) на кадрите в комикс изкуството – принципа на контраста. При него съществува не само мъж и жена, но и положителна и отрицателна любов. И в комикс ансамбъла вторият кадър при този похват (на контраст) добива цинично или зловещо значение. Третият похват е опровержението – вторият кадър опровергава първия.

Обезверяването, несигурността пред бъдещето, отчаянието са отражение на инфлацията на обективни обществени процеси. Често в такива условия субективно се търси разтуха и забрава в сладострастията. Всеизвестен факт е, че пороците и страстите почти винаги са били обект на художествено изображение. Но всяка епоха преценя кои точно страсти и пороци да изобразява, да посочва кои са техните носители и с каква цел са въведени в изкуството и т.н.

В книгата си „Гоя в сянката на просвещението” Цветан Тодоров разкрива, че Франсиско Гоя (1736-1828) е не само един от най-значимите художници, от които тръгват всички модерни течения, но и сред най-задълбочените тогавашни мислители, съизмерим с Гьоте и Достоевски:

„Революцията в живописта, чието проявление виждаме в творбите на Гоя, е част от процес, който включва възхода на духа на Просвещението, постепенната секуларизция на европейските страни, Френската революция и нарастващата популярност на демократичните и либерални ценности... Изображението е мисъл, не по-малко от тази, която се изразява с думи... Европейската живопис от 15 век носи нов възглед – идеята за откриването и изтъкването на човешкия индивид, непознат по това време за литературата и философията... Решаващата случка в еволюцията на Гоя е решението му да раздели творчеството си на две, да приеме разкола между личното и публичното изкуство – едно напълно непознато дотогава раздвоение (освен, че продължава да рисува според канона на позволеното в обществото, той твори и за вътрешни нужди, без да го е грижа за общественото мнение. И се отказва дори от материалните облаги”.

Истинският тип художник от този вид ще бъде Ван Гог. Всъщност рисунката на Гоя, както и гравюрите, обогатени от импресията, са образно писмо, наречено от художника „идиома универсал”, т.е. универсален език. Чрез този универсален език Гоя ни разказва за пропастта между автора и света и мечтае да внесе светлина в черния мрак на съвремието. Бих искал да припомня, че думата "демокрация" произлиза от старинното название "димокрация", т.е. от дим и с него са обозначавали политическите партии.

Светът в посланията на първия свободен художник е свят в процес на разпад и катастрофа: зад малка сценична площадка с фигури няма никакво изображение – фонът е плосък и напомня тъмен облак, не се чувства въобще небето, защото предимно няма луна и е тъмнина. Изобразен е някакъв кратък миг без минало и бъдеще. Тълпата на преден план придобива индивидуална портретна характеристика. Понякога само някакъв детайл, осветен мълниеносно като при театрална декорация, обозначава мястото на действие Героите му са разбойници, махо и бандити-сутеньори, старици-сводници, махи и проститутки, кавалери, богаташи, чудовища, призраци, дяволи и дяволици, вещици и животни. Всички те се занимават с непозволени неща: измами, заговори, свади и побоища, пиянство и преяждане, извършват дивашки обичаи. В изображенията сякаш се чуват отчаяни викове или едвам доловим шепот, стъпки по калдаръм, безсмислен смях и пр. В този страшен свят, от който изстива сърцето, възприятията се изострят за ответен удар срещу злоба, гняв, ужас, жестокост, безнадежност. Тетралността на изображението сравнява заобикалящия свят със сцената: всички хора са актьори, всеки показва не това, което е в действителност, а скрива лицето си под карнавална маска. Така в цикъла „Прищевки” (Капричос) лист 6 – „Никой не се познава” Гоя пояснява с текст: „Там, където мъжете са развратници, жените също са покварени.” Светът е маскарад – лица, костюми, гласове, всичко е лъжа. Всеки иска да изглежда такъв, какъвто не е. Всички се заблуждават взаимно и никой не се познава.

Гоя започва да използва Езоповия език. Разказва чрез символи и алегории, за да избяга от дребнавата жанрова битопис. Обръща се към европейската народна сатирична гравюра, предшественик на комикс изкуството, за да бичува разврата и корупцията в съвременното общество.

Някои специалисти-изкуствоведи намират връзка на Черните му картини в Къщата на глухия (Домът на глухия) с фантасмагоричния театър (от гъцки „phantasma”- призрак и „agoreuo” – говоря. За съжаление няма точни данни, какви представления и кога Гоя е гледал такъв фантасмагоричен театър.

Фантасмагоричното представление е театрален жанр, характерен за Европа през 18 и 19 век, в който чрез „Магичен фенер” (Диаскоп) на заден план се демонстрират плашещи образи: призраци, приведения, скелети и пр.

Разбира се, Гоя е притежавал богата фантазия и едва ли го е впечатлявало прожектирането на летящи фигури в особена пространствена среда, по-скоро интересът му е бил предизвикан от този вид театрално представление с характерната си разномащабност, както и от сложния комплекс на различни епизоди. Сигурно това е повлияло върху определени творби на Гоя, в които се съчетават разномащабни фигури като в „The Colossus”. Очевидна е асоциацията с оптическата измама във фантасмагоричния театър, в който по време на демонстрации се проектират едновременно няколко екрана.

В изкуството на романтичната епоха Черните картини на Гоя са единствени по рода си. В тях с невероятна сила художникът представя трагичната действителност чрез алегорични и гротескни форми. Във времето, когато рисува уникалния ансамбъл в Къщата на глухия, вътрешното състояние на художника е било мрачно и близко до отчаянието. Ключ за разбиране на корена, от където тръгва, е малката картина „Моление о чаше”, т.е. „Молитвата в Гетсимания”, която той подарява на отците от Семинарията де Сан Антон Абад, м. август 1819 г.

Сцената принадлежи към „Страстният цикъл” от християнското изкуство. Думата страсти означава съдба и страдание. Тук е мястото да се отбележи, че мощният Гоя е бил не само Кралски художник, но и вдъхновен религиозен художник, характеризиращ се с богато въображение, самобитен, народник, свободен от академизъм и стремящ се към натурализъм. Особено ценени са „Голготско разпятие” и „Светото семейство”.

Гетсиманската картина с тъмната алея на градината е поразителна по своя ужас, страховитост и неизказана скръб, тъй като нямало никаква опора, никакво оръжие освен молитва. Думата Гетсимания означава жлеб за маслини. При чашата на изпитанието нито един светъл лъч не раздира непроницаемия мрак в този ужасен момент, където се събират всичките престъпления и беззакония от началото на света и за всички времена. В тъмнината на тази маслинена гора Спасителя дава откуп за човешката душа. Само с вяра и молитва, казва Гоя в картината си, човек може да мине през всички беди на живота си, а не като говори за скърбите си по улиците и площадите.

В знак на признателност, че приятелят му - лекаря Ариета, го спасява от тежка и опасна болест, Гоя рисува трогателния автопортрет, придружен от Ариета. Ръцете на загрижения лекар подават  чаша с лекарство. Зад тях бегло се виждат демоните, пристигащи при умиращ, от иконографския канон. Присъствието на лекаря е поучително и служи за укрепване вярата на душевно смутения и болен, затова има асоциация с ангела Божий, подкрепящ и утешаващ Спасителя в Гетсиманската градина.

Ако сравним развитието на българското изобразително изкуство с европейското, ще установим, че и у нас още през 17 век започва да се чувства звученето на една народностна нотка. Тя, заедно с характерната нова художествена система - обръщане към земния свят, създава предпоставки за раждането на българския битов жанр, макар че изобразяване на сцени от всекидневния живот и битови елементи, дори цели битови сцени, да се появяват в българската религиозна живопис още през 13 – 14 век. Но българските битови сцени стават особено характерни през края на 18 и началото на 19 век. Наченките на родната битопис само допълват евангелската и библейската тема с пряко наблюдавани от действителността реалистични елементи. Интересно е съвпадението с европейското развитие, че първоначално битови елементи са представени предимно в сцени от „Страстният цикъл”, напр. „Поругание Христово”, където са изобразени типични средновековни акробати, танцьори и свирачи - особено впечатляват висящите размахвани ръкави, напр. от църквата в Старо-Нагоричино от 1317 г. Намират се стилови съвпадения на Охридския майстор със стенописите в църквата Св. Франциск в Асизи, при които много по-рано от Джото образите имат подчертана телесност и се вмъква особен реализъм. Трябва да е подчертае, че само България единствена съчетава небето и земята в живописта. В иконописните ръководство сцената „Поругание” се описва така:... едни му свирят с тръби, други го бият с тръстиката по главата, други го плюят по лицето, а трети около него със свирки, с тъпани и зилове и други млади играят кючек...”. Битовите сцени стават особено характерни в „Страшния съд”, стенописвани от Захарий Зограф. Възрожденските зографи често започват да изобразяват в битов план сцените: „При врачката за цяр”, „Притчата за богаташа и бедния Лазар”, „Вадене душата на богатия”. Битовият елемент в тях е толкова силен, че се превръща в здрава основа за появата на  българския битов жанр като самостоятелен.

Комикс изкуството черпи материал от сложното преживяване на човешкия индивидуален и социален опит, от историческото минало, природата, човешката душа, отношенията между хората и техните дела. В зависимост от индивидуалността на художника творчеството е различно. В избора на мотивите и в развитието на идеите художникът е свободен. Проблемът за художественото творчество и днес все още не е решен, това са само предположения и теории. Безспорна обаче е свободата - тази дума, която Гоя казва, че е от 7 букви. Свобода е нужна на художника и в момента на въплъщаване на своя художествен замисъл. Изкуството не бива и не може да затвори очи пред действителността. От казаното се вижда, че първият свободен художник тръгва за своите търсения от „Молитвата в Гетсимания”. И неговият продължител - гениалният карикатурист, авторът на множеството литографни серии Оноре Домие, също тръгва от „Страстният цикъл” и рисува „Ето Човека!”. Затова е необходимо да се проследи подробно прехода от религиозна към светска живопис – напр. как от църковната стенопис изображението на хоро се превръща в самостоятелна битова картина от Никола Образописов. Другият важен въпрос е влиянието на магичния фенер у нас.

 

 

Още по темата:

 

 

 


 

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.