по заглавие   по съдържание

Йордан Калайков: "Мениджмънт на изобразителното изкуство" IV

10.06.2014
Снимка 1

4. ПАЗАРЪТ НА ИЗОБРАЗИТЕЛНО ИЗКУСТВО

 

4.1. Структура и специфика

 

Пазарът на изобразително изкуство е широко, сложно и многопосочно понятие. Структурата му наподобява пирамида, в основата на която стоят участниците в най-широк смисъл. Това са художниците, кураторите, галеристите, колекционерите. На върха на пирамидата са музеите за изкуство, биеналетата, панаирите за изкуство. Може да се твърди, че това е институционалната страна на пазара. Между участниците се пораждат динамични взаимоотношения и зависимости. Особено значимо е взаимодействието между галериста и музея, доколкото ролята на първия е да “изведе” художника до музея. Същевременно музеите обикновено са държавни, а галериите – частни. На художника му е трудно да се придвижва по стъпалата на пирамидата. Пазарът все повече наподобява бързо разширяваща се мрежа, която все по-трудно може да се обхване. Пазарът бива първичен (художници, критици, куратори, галеристи, колекционери) и вторичен (търговци, консултанти, аукционни къщи). От друга страна, пазарът е лабилен и непредсказуем, но е единственото място, където може да се легитимира стойността на изкуството. Извън него съществуват т. нар. пара пазари, където се върти търговия между 20 и 200, 000 евро, но рискът завинаги да се остане в това пазарно поле е налице. Съществуват и дребни колекционери, които са в състояние да дадат по няколко хиляди евро и правят до 90% от оборота. Разбира се художници, които продават в хотел, заведение или третокласна галерия, биха могли да имат добри постъпления, но до големия пазар се стига само ако галерията развива името на твореца и го налага систематически в глобален мащаб. Големите сделки с изкуство стават на определени места, широко известни на арт-средите.

Преди 10 години панаирите на изкуствата в Европа бяха 14, през 2005 г. те вече са 47, а над 100 са в целия свят. При това позиционирането на пазарите придоби невиждани досега дестинации. Като се започне от зоопаркове, банки, фабрики, луксозни яхти, партита край басейни, плажове, приеми на известни бизнесмени. Наблюдава се и друга тенденция. Все повече традиционните панаири създават разклонения по целия свят. Най-новите сцени са “Арт Базел Маями” и “Фриз” в Лондон. Те са обявени от лайфстайл списанията за най-престижните дестинации за съвременно изкуство. Ако пазарът в Кьолн все още се възприема като традиционен, то Лондонският само за две години се превърна в привлекателно място за ВИП персони. На едно място се струпват богати колекционери, студенти по изкуствата, манекени. Ако съвсем доскоро се е считало за успех ако 15% от сделките станат в Англия, сега ръстът е 70% и то само в Лондон.

Друга особеност е, че около всеки панаир има съпътстващи събития за тези, които не могат да получат достъп до него. Това са алтернативни фестове в хотели, банки или в други дестинации. Напоследък банкови институции предлагат изкуство като инвестиция, но тя е все още рискова в сравнение с акции от индустрията, например.

В самата природа на всеки пазар, в. т. ч. и на арт-пазара, е присъща тенденция за разширяване. Новите периметри се формират в Китай, Индия, Русия. От там идва приток на ново изкуство и платежоспособни купувачи. В резултат от бума на колекционери млади автори биват налагани много бързо и получават високи цени за работите си. Общо взето търсенето на работи с обозрими цени надхвърля в пъти предлагането, затова традиционният път на младите през галериите, аукционите и музеите се скъсява – от ателиетата картините попадат направо в аукционните къщи.

Съществуват и парадокси. От една страна изкуството става все по - популярно, а от друга - елитът определя пазарните правила в разрез с пазарната логика. Няколкостотин елитни пазарни фигури в целия свят определят какво е изкуство и кога то е стойностно. Нещо като гилдия на посветените, които постоянно си обменят информация за автори, произведения, цени и най-важното - за политики и стратегии в маркетинга на изкуството. Има и друг парадокс – пазарът е едновременно свръхсилен с интензивно движение на крупни парични маси, но и доста по - ограничен от този в музиката и литературата, където продажбените резултати определят успеха, но този успех е в пъти несравним с този постигнат на аукционите.

Не без значение е и фактът, че аукционите са като акули и обсебват пространството на галеристите. Панаирите пък засенчват биеналетата. Не може и дума да става за координираност или за толерантност в условията на повсеместна и яростна конкуренция.

Пазарът в България е неопределена величина, без пазарни структури. Нито една от галериите не се появява на световните панаири, нито една не е в световната мрежа от галерии. Не участва в каналите за сътрудничество, които се формират само при гарантирани продажби. В България липсва музей за съвременно изкуство и няма държавна политика. Може да има оригинални автори, но когато зад тях не стои легализирана институция в световните центрове за съвременно изкуство, усилията остават безплодни. Другият проблем на пазара е, че има творци, които са перфектни занаятчии и рисувачи, но не знаят какво е картина в модерния, комерсиален контекст на понятието. Всъщност на това няма кой да ги научи в процеса на школуването, което иначе е доказана марка, но далеч недостатъчна за пробив и успех на пазара. В България съвременно изкуство, във вече коментираните измерения, няма. Български творци, които правят такова изкуство, има, но те се изявяват извън България (Кристо, Мудов, Солаков, Стойчев, Манев и др.) второ поколение нео – коцептуалисти, 1996 -2000 г., реализирали се в чужбина. У нас битуват понятия като изкуство с конвенционални и неконвенционални форми, но всъщност изкуството боледува поради дълбоко раздвоената си система, която се изпълва със съдържание от т. нар. традиционалисти и нетрадиционалисти (концептуалисти). Първите са заявили монопол, поделили са територии, поставили са граници и диктуват критериите на поколенчески принцип. Повечето от тези автори и авторитети, които имат по - различни представи за съвременно изкуство, преподават в художествените учебни институции и кръгът се затваря. Неслучайно част от по-изявените студенти предпочитат да завършат образованието си в чужбина, а някои остават постоянно там. Другата категория творци, без да имат претенции за глобалност и автентичност, чрез избора на език и образност изявяват себе си по-съвременно и адекватно (С. Александрова, С. Генов, А. Петков, И. Костолов, Н. Жечев, В. Шурелов и др.) Проявите им, обаче, в художествения живот са свързани с компромиси и задължителна пробивност, за да могат да се поместят, доколкото е възможно, в “демаркационната зона” между “барикадите”.

Известно раздвижване на пазара с изобразително изкуство в скромни измерения се наблюдава в някои градове, в които клубове или заведения стават средища за експозиции и търговия. В Стара Загора художниците излагаха в кафене “Клуб на дейците на културата” в сградата на драматичния театър “Гео Милев” (до 1999 г.). Предлагат се преференции, като купуваш две, третата е безплатна или една на реална цена – втората с отстъпка. Разумните цени са от 60 до 200, 300 лв. В Благоевград кафенета галерии няма, но затова пък всички големи заведения и хотели излагат експозиции на местни художници, които се надяват да бъдат забелязани.

В Разград картини се предлагат в Художествената галерия и в общинския комплекс “Изкуство”. Там се показват работи и на гост – художници, както и произведения на приложното изкуство.

В Пазарджик в кафе – галерия “Г. Машев” на всеки две седмици се правеха нови експозиции Обикновено най-много откупки на картини и пластики се извършват при откриването на изложбите.

Варненските художници предпочитат да излагат по хотелите и на Златни пясъци. Практиката да се показва изкуство по заведенията не се е реализирала до голяма степен и поради скептицизма на някои от “сериозните” автори.

Все пак, въпреки незавидната ситуация, някои институции като Институтът за съвременно изкуство – София (създаден преди 11 години), Гьоте институтът, Сдружението “Изкуството днес” (със свой постоянен център в Пловдив), допринасят за разчупване на установеното статукво с иницииране на експозиции за съвременно българско изкуство, в т. ч. внасяне на такова от чужбина. Тук парадоксът е в това, че неподготвената публика се обърква още повече, поради липса на системна и целенасочена информираност за процесите, които протичат извън нашите домашни вълнения.

Бяха учредени и някои награди за съвременно българско изкуство като наградата Гауденц Б. Руф, наградите на М Тел (първо и второ издание на специалните конкурси) и тези за млади художници. През 2006 г. в престижната Виенска зала “Кюнстлерхаус”, М. Тел организира голяма изложба на живопис, скулптора, графика, инсталации от 45 художници, които участваха с 150 творби. След прекъсване от 1997 г. и още три издания до 2000 г., през май 2007 г. бе проведен национален фестивал на акцията и пърформанса под надслов: Един ден и една нощ на Шипка 6. Remember Sofia Underground.

следва: "Съвременният продукт в изобразителното изкуство"

 

откъс от книгата на проф. дпн Йордан Калайков
"Мениджмънт на изобразителното изкуство",
изд. "Авангард прима", София, 2008
 
Първа Част тук
Втора Част тук
Трета Част тук
 

снимки от откриването на изложбата на художника Николай Няголов "Сребърен дъжд, ябълки и разни други неща..." в галерия "Жорж Папазов" на 08 май 2014: Личен архив

 


 

редактор: Христина Мирчева