06.02.2026
КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО ► Първа част тук Предлагайки на читателя своя прочит на баладата ,,Хаджи Димитър‘‘, бях водена от идеята чрез сравнение между двете най-значими Ботеви стихотворения да проследя моментите в текста на ,,Хаджи Димитър‘‘, които намират продължение само в оригинания вариант на ,,Обесването на Васил Левски” (,,Дякон Васил Левски‘), но не и в редактирания. Именно сравнителният анализ е онази опорна точка, която ни отправя към смисъла на форма и съдържание. А този смисъл е плод и на скритата логика, която не може да бъде постигната само по пътя на чисто литературния стремеж. Жив е, той жив е! – не е ли уникално това утвърждаване в смъртта; това утвърждаване на живота чрез...
прочети повече...
02.02.2026
КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО ► Изминаха повече от три години, откакто в кратко интервю по БНР Боян Ботйов, председател на Общобългарската фондация „Христо Ботйов“, обяви резултатите от приключилата графологична експертиза на Ботевото тефтерче. Тя, както стана ясно, недвусмислено показва чужда намеса в оригиналния текст на стихотворението „Обесването на Васил Левски“ („Дякон Васил Левски“). Водещата журналистка беше видимо впечатлена от съществените различия между двата варианта и не скриваше удивлението си (явно оригиналът беше непознат за нея). Помислих си, че споменатият факт ще разбуни духовете в литературните среди и в крайна сметка истината ще възтържествува. Вместо това – чуха се странни...
прочети повече...
07.12.2025
ПОЕЗИЯ В ДИАСКОП ► *** Грее в прозореца есенна луна – там са очите ми. Погледни луната, далечни приятелю – погледни ме в очите. *** Смехът ти е вятър, лицето ти – облак... Но защо твоето име се превръща в сълзù? *** Вечен бряг... А реката е лазурна – най-прекрасното и светло огледало на небето. Ах, реката е лазурна. Как бих искала в сърцето ù да бъда – там, сред синята, небесната бездънност! Ала сянката ми само във водите ù се гмурва. И стоя така, стоя сама – все на моя вечен бряг... Фотография: Александра Ивойлова Александра Ивойлова в Диаскоп Коледен брой на Диаскоп 01-31 декември 2025 © Христина Мирчева Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно...
прочети повече...
11.06.2025
Поглед към стихотворението на Емили Дикинсън Желанието за аналитично проникване в една поетична творба... Може би е същото, което кара човека да надниква в безкрайността на света, без да му се удава да я разгадае. Но и друго: пристрастието към словото, към стихотворението, което ще бъде преоткривано и преживявано още и още... Винаги. Умирайки – чух да бръмчи муха. Покоят – който в стаята настана – напомняше въздушния покой – между два напора на океана. Очите бяха сухи – от изстискване – дъхът се стягаше – за да съпътства последната атака – че на нея – сам кралят – щеше да присъства. Аз паметта си завещах – подписах онази малка част от мен – която за подпис бе пригодна – и тогава – във...
прочети повече...
02.05.2025
И се докосват краят и началото. Александра Ивойлова КОГАТО СТИГНА 1 Заключен си в безкрая на света – в човешката неумолима геометрия, във рамката от вездесъщи хоризонти… Ни мост, ни път, нито врата в пределите на земното ти зрение – към облачните пристани отвъд, където знаеш – нещо ще се случи. Където властват твоите предчувствия. Не сочи никой входа на живота, ни изхода узнаваш на смъртта. Какъв е твоят ход през необята? Тук някой някога те е довел – преди очите да отвориш. И някой тайно ще те отведе – щом пак навек си ги затворил. 2 И ако сянката се очертава в светлината, а тя през сенки се провира, ако денят се ражда от нощта и в нея свършва своя път, ако животът от пръстта извира зелен...
прочети повече...
05.04.2025
Плъзгаме ли се по повърхността, без поглед за истинската същност на нещата – и гениалната творба се превръща в клише. Нека животът ни бъде далеч от клишираните представи за него. Александра Ивойлова * * * Защо поетите изписват свойте стихове върху цигарени кутии, върху покривките на масите и по запотените стъкла на късни влакове? Навярно са безименни така пред хляба и пред виното и пред онези дълги свечерени пътища. Когато вдишват свойто вдъхновение – навярно тъй се сливат със света – и той се вмества целият в душите им. ЮНОША Ако можеш от любов този свят да напуснеш, то е, защото знаеш: тъй силно сърцето ти свети, че мракът не ще те достигне оттатък. АКО ИМАХ БРАТ Ако имах брат на...
прочети повече...
1..15 от 3232
Няма намерен резултат по зададените критерии!