09.02.2026
ПОЕЗИЯ ► Това е поемата, ескиз от която публикувах във фейсбук на 23 януари 2026. За няколко дни текстът се разрастна вече наистина до кратка поема. Малко след това събития по света и у нас добавиха към текста и контекст, който нито съм предполагал, нито предпоставял в текста. Следвал съм единствено неговата художествена логика. Георги Николов (Пролог) 1. Похитена от Хадес, както сексуален маниак отвлича някоя девойка и я държи в мазето на къщата си с години, окована за леглото - робиня на любовта - и я храни не със зърна от нар, а с готова китайска храна и я измъчва перверзно... 2. Но специално за Персефона, ах, от любов към нея, Хадес подобно на оня маниак създава и оборудва цяло...
прочети повече...
14.12.2025
НОВИ КНИГИ ► "Соло за камбани" впечатлява със смелото и сполучливо диалогизиране на автора с плеяда от митични герои и велики мъртъвци от античността до наши дни. В книгата се разглеждат теми за смисъла на живота, любовта, смъртта, безсмъртието и поезията, в които мит и легенда, притча или артефакт са преосмислени от позициите на съвременния интелектуалец, често с неочаквани поанти или иронични параболи. Свидетели сме на поетичен фюжън от езически, християнски и атеистични герои и символи, които са поставени в модерен контекст и са обгледани от неподозирани ракурси. Именно в това е едно от големите достойнства на книгата — в нейното парадоксално разнообразие и монолитност. Тя е като...
прочети повече...
21.06.2024
ДНЕВНИК НА ДИОГЕН По бордеи, изпълнени с глъчка, врях се отчаяно човека да търся. Все тъй ведно с моята бъчва тътрехме се по улички мръсни. Свит като зародиш в утробата ѝ, обитавах свят тъмен и тесен. Но колкото и да ми бе неудобно, така търсех човека и в себе си. Срещнах много хора по пътя – и богати, и бедни. Хора особени. Различавах лицата им смътно, но не срещнах себеподобен. Потъвах в тълпи многолюдни, струпани за нещо си на агората. И може да ви се стори чудно, но нямаше човек сред хората. С фенер дори осветявах народа, но слаб бе пламъкът на фенера. Сякаш из мрачния Хадес бродех – поне там жива душа да намеря. Накрая се спрях на едно място. Вдигнах фенера към лицето си. И тогава...
прочети повече...
07.03.2024
разговорна поезия казвате ако ще е така по-добре да разговарям с духа на Чарлз Буковски в някоя от неговите кръчми с неговите прототипове по масите ние естествено да пием на бара да разговаряме за несъществени неща в никакъв случай за поезия толкова е поетично когато поетите не говорят помежду си за поезия а за конни надбягвания примерно за жокея с протеза във стремето за изкуствения заек в гонката с хрътки който бяга като заека на Ъпдайк за спасители в ръжта отъпкали от скука големите житни гръгове за покер за жени за риболов на марлин и на мерелин на испанска муха винаги съм бил пощальонът казва той който звъни само един път който отвори отвори и без това стиховете ми не са препоръчани а...
прочети повече...
22.12.2023
За книгата „Най-важната характеристика за поезията на Георги Николов е нейният космополитизъм. Той постоянно дава нови съчетания, нови смисли и интерпретации на познатите до болка национални, литературни и културни феномени. Неговата поезия е глобална в хубавия смисъл на думата. И с тази книга наднича в по-голямото небе, в небето, което обгръща всички места, а не само мястото, където поетът живее телесно.” Румен Денев „Отколешна дилема на поезията е как да покажеш познатото до втръсване: вехтото да обновиш, старото да подмладиш, прашясалия свят да направиш свеж като измит подир дъжд и в ноздрите да те удари остро озон. Николов го постига чрез няколко лоста от първи род, на които опорната...
прочети повече...
22.12.2023
ЙЕРИХОН Стоиш пред крепостта безмълвен. Йерихонските тръби пресипват. Все тъй войските ти отвън са, а вътре обсадените са още сити. И хлътват бузите на твоите тръбачи, като мехове гърдите им свистят. И пясъците техните гърла затлачват, и устните им са плътно стиснати. А зъберите крепостни небе захапват – толкоз близо стените са до Бога. И йерихонските тръби се стапят на слънцето. И вече са негодни. Стените не поддават на Божието слово – стените, споени с друга вяра. И се изсипва разтопеното олово върху воините ти и ги изгаря. Но щом си водителят Навин, ти никак не можеш да откажеш щурма. И поставяш на катапулта на езика тежката си дума… СИЗИФ Ще се разпадне камъкът – времето клин в него е...
прочети повече...
1..15 от 3232
Няма намерен резултат по зададените критерии!