18.12.2025
Този сборник с разкази ще преобърне представите ви за подредения свят на сюжетите, в които една история има завръзка, кулминация и развръзка. Защото в тях нищо не се движи по традиционните правила. Те започват сякаш след многоточие и завършват пак така. Като скъсано парче от картина. Или музикален фрагмент някъде от произведението. Разказвачът ту е в аз-форма, ту е безпристрастен наблюдател на главния герой, който много често е без име. Съвсем като онова състояние между будността и съня, което наричат хипнагогия. Меланхолията, която те изпълва, докато четеш първата част, в никакъв случай не остава непроменима — тя се напластява и градира до такава степен, че в края се превръща в задушаваща...
прочети повече...
13.05.2024
Интервю на Христина Мирчева с Екатерина Костова – поет, прозаик, журналист и издател, за ключа към буквите, за писателските тайни, за срещите и разговорите като безценни свидетелства на нашето време. Книгите, които пишем, са свързани с живота ни. То е, като да искаш да се разходиш из някое историческо място и когато стигнеш до него – да застинеш, да се потопиш изцяло във времето и в простанството, да го наситиш със собственото си въображение и да преживееш всичко това – през себе си, разбира се. Почти винаги чета по няколко книги едновременно. „Време. Кръв. Пясък“. Заглавие, което провокира да отгърнеш и прочетеш книгата. По какви пътища стигна до него. Странно за някои, а за мен съвсем...
прочети повече...
19.10.2023
“Една неделя, докато по традиция палеше свещ в църквата, а после ходеше в параклисчето зад нея, за да се взира в надписа над вратата му „Опомни се“ и да мисли за земните страсти и небесното спокойствие, Ветка чу, че скоро ще има референдум за името на Черноморец. Нещо припари под лъжичката ù – точно така, както още помнеше, че ù припари, когато позна за първи път насладата да бъде с мъж. – Отче, разбра ли, че ще гласуваме дали да се казваме Свети Никола или Черноморец? – побърза да иде до свещеника и да чуе отговора му. – Кметът ми каза, че има подписка за това – отговори отец Стефан. – 50 души са направили инициативен комитет и искат хората да си кажат думата за преименуването. – Ти какво...
прочети повече...
11.10.2023
Момичето от Барселона Ла Рамбла свети и не спи момичето от Барселона, целувки трябва да изпраща на туристите. По въздуха ги пуска от балкона си на втория етаж и като бели лодки те плъзват се към тях и акостират. А бялата му рокля се люлее. Блестят косите му в платинено. И кървавочервени устните му следа върху ревера на нощта оставят... Какъв спектакъл от балкона на втория етаж! Ла Рамбла се раздира от светкавици на фотоапарати. Валят аплаузите нагоре. Музея на еротиката стигат. И наводняват го. А в него момичето от Барселона работи като Mерилин Монро на осем часа. И всяка нощ сънува, че се дави. Това, което Приижда дъжд. И влачи коренищата на страховете ни реката на живота. Затлачили сме с...
прочети повече...
25.05.2024
Никола Зеков прелита от 2014 г. в 1936. От българското градче Черноморец, където изчезва след като е навлязъл в морето с лодка - на брега на Средиземно море в Аликанте с лице забито в пясъка. Гражданската война в Испания. Събития, пропити с кръв. Ненапразно началото на романа е песъчливо. Пясъкът е свързан с представата за абстрактното време. Литературата е като машина на времето и притежава способността да запраща героите в една или друга година, в един или друг град и държава. Преодолявайки безпрепятствено тези граници, Екатерина Костова изгражда пред очите ни ясната представа за безсмислието на войната. Съмишленици на каузата в началото, а после кръвни врагове, доносници и убийци по...
прочети повече...
13.12.2021
14 декември 2021 от 19.00 часа Литературен салон "Spirt and Spirit", Петното на Роршах Пловдив ► Пловдивската журналистка Екатерина Костова представя новата си книга "ОБРАТ-но в себе си" на 14 декември 2021 в Литературен салон "Spirt and Spirit" в клуб Петното на Роршах . Това е вторият поетичен сборник на Костова след "Думите ме носят" (2017 г.). Повечето стихотворения в него са писани, докато живее в Испания. „Това е книга за завръщането. Не просто във физически смисъл, а в духовен. Подобно раковина, тя събира моите срещи със самата мен и емоционалните състояния далече от голяма част от близките ми хора. Плод е и на запознанствата ми с българи, които отдавна живееха далече от родния си...
прочети повече...
1..15 от 3232
Няма намерен резултат по зададените критерии!