29.09.2025
КРАТКИ РАЗКАЗИ В ДИАСКОП ► За първи път чу за него от Елън. Всъщност от американското културно аташе в България по онова време. Някой си Айзенхауер. Или нещо подобно. Във всеки случай Елън му обясни, че името му не се изписвало като това на американския президент, макар че звучало по същия начин. Тя, аташето и той седяха в едно кафене на булевард „Витошка”. Те си бъбреха на английски, а той се правеше, че разбира. Тогава Айзенхауер го попита дали има имейл. – Какво е това? – обърна се той към Елън. И тя му обясни. Стори му се голяма измишльотина. По онова време той искаше да изолира Елън от Америка. Тя си имаше гадже там. Той беше българската му версия. Елън и Айзенхауер продължиха да...
прочети повече...
07.11.2013
Днес - 7 ноември 2013 от 18.00 - Литературна вечер с писателя Стефан Кисьов Място на срещата: Прага, "Дом на националните общности" на ул. "Воцелова" 3 Книгата "Нощта на удавниците" ще представи издателят Асен Милчев Предлагаме на читателите на "Диаскоп" разказ от книгата "Нощта на удавниците": Зад мен в трамвая седна една беззъба жена с парцаливо дете. Можеше да му бъде баба, но то й викаше „мамо”. Една старица, която приличаше на вещица се караше на детето. То щъкаше между пътниците и ги зяпаше, като се чешеше по главата. Имаше руса коса. На „Ангел Кънчев”5 Девет години след като прелъстих Пола МакГра, девственицата от Дъблин заради която написах романа „Джубокс”, се обадих на Георги...
прочети повече...
28.06.2013
Имах лоша нощ. Събудих се в четири часа сутринта и не можах да мигна до шест. След това станах, взех си душ, закусих и тръгнах към спирката на тролея. Докато пътувах с него пък налетях на контрольор. Едва не ме глоби. В седем без десет бях в резиденция “Бояна”. Докато се преобличах в съблекалнята на сервитьорите дойдоха моите колеги Радко и Ясен. Радко беше весел както винаги, а Ясен – сериозен и замислен. Също както винаги. Качихме се в офиса на ресторанта на “Дом 2”, изпушихме по цигара, Ясен и Радко пиха кафе, а на мен Жени – снажната бюфетчийка – ми направи билков чай. – Тук са футболистите от националния отбор по футбол – рече Жени. – Нали знаете? Казахме, че знаем. – От колко е...
прочети повече...
20.06.2013
На 4 февруари 1997 година излязох от апартамента на жена ми в квартал „Хиподрума” в революционно настроение. Тръгнах по улица „Урвич” като се оглеждах за камъни. Харесах си три средно големи камъка чак в градинката пред клиниката по ревматология, пъхнах ги в джоба на палтото и продължих. Нямаше градски транспорт, но този път имаше много хора по улиците. И те изглеждаха революционно настроени. Първо отидох в любимото си чейнчбюро на улица „Георги Сава Раковски” да сменя малко долари. Беше такова заради дилърката. Продадох ù два долара за 4770 лева и след като изядох три хамбургера по 199 лева в Макдоналдс, се забих във френското кафене. То беше пълно с хора. Четох вестници и пофлиртувах с...
прочети повече...
20.05.2013
В рубриката "Българи в чужбина" Разговор с писателя Стефан Кисьов - за Лао Дзъ, постмодернизма, удавниците и противоречията в живота Знаете ли, че от Вашите разкази стават чудесни сценарии за комикси? Не, но ще се радвам ако е така, защото много обичах комиксите. И ще е любопитно, ако някой реши да направи комикс по мой разказ. Пишете ли пиеси? Имам една поставена пиеса: „Гларуси“… за съжаление тя е и единствената, която съм писал. Напоследък се върти една идея в главата ми. Но нека да видим. Има някакво противоречие във Вашата биография – Френска езикова гимназия, два университета, Сорбона, а от друга страна – електромонтьор, сервитьор, сценичен работник и т.н. Целият ми живот и самият аз...
прочети повече...
20.05.2013
Разказ от Стефан Кисьов Излязох от къщи и ми се стори, че се е позатоплило. Е, не беше нищо кой знае какво – все пак беше декември. Но ми стана приятно и докато вървях към спирката си мислех за това. Три хлапета седяха на пейката до съседния блок. -Пет – каза едното и ме погледна. -Четири – отвърнах аз. То ми направи с ръка знак „окей” и смигна. Качих се на 76, поклатушках се до „Граф Игнатиев”, където слязох и тръгнах нагоре. Минах от дясната страна, покрай магазинчетата, а после – край сергиите, които бяха отрупани с банани, мандарини и портокали. На много места пишеше, че мандарините са без семки. Беше малко смешен надпис: „СОЧНИ, БЕЗ СЕМКИ” ПИСАТЕЛИ Събота, неделя и понеделник се...
прочети повече...
1..15 от 3232
Няма намерен резултат по зададените критерии!