Христина Мирчева: "Черешово пиле"

10.07.2020
image

Летни халюцинации ► Гледам през цùпата как бие сърцето му. То цялото тупти, издава звуци, код ли, що ли? Пиле в череша. Странен дзвер вместо костилка или пък черешова ципа вместо черупка? Както и да е, зародишът трябва да се измъти. Хващам за ушите първата гугутка. Би била отлична майка, ако някой психо не беше вързал краката ù, така че да мъти за нея е съвсем непосилно. Клъцвам с ножа стегнатата връв и я пускам на свобода. Свобода, свобода, но когато си бил вързан дълго време, не можеш току ей така да полетиш, има да се мъчи хайвана. Какво да правя сега не знам. Виси си моето пиле на черешата, тупти, обвито в нежно розова плацента, може и векове да минат. Не става някак – дран, дран,...

прочети повече...

Христина Мирчева: "Денят на едрите цветя"

31.07.2020
image

Летни халюцинации ► Едрите цветя съжителстват с черепите и сухите клони в големите каньони, редом до пустините. Владетелката на този едновременно противоречив и цялостен свят е слаба висока жена с болезнено обтегната назад коса. Погледът ù обгръща света пред нея, прониква в материалния мрак като огнен лъч, гори и обагря, повелява какъв да бъде той отново и отново. В гръб, с извита в профил глава прилича на Еленка, която познавам само от няколкото оцелели снимки преди век - винаги с тъмни дрехи и коса, завита на тежък кок в каменния двор. Един и същи дух в две различни тела. Едното родено под щастлива звезда в свободна ветровита страна, а другото умира рано с изранено от забрани тяло, с...

прочети повече...

Христина Мирчева: "Падналият дувар и кавгаджиите"

24.07.2020
image

Летни халюцинации ► Събуждам се, засипана от тефтерите. Налага се да направя процеп, за да си поемам въздух. Нямам представа как цялата библиотека над леглото ми се е срутила и едва не ме е убила. От ума си пати, както е поуката, която звучи по-скоро като закана. С една дума, имам навик да си водя дневници, но съм твърде непостоянна в това отегчително занимание и за да разнообразявам монотонния ход на събитията, всеки ден започвам отначало в нов тефтер, така с годините се натрупаха не малки количества - едни едри и обемни, други съвсем миниатюрни, в които данните се вписват с тънък писец; с пружина, тип скицник, лепèни, датници или с празни полета, украсени с винетки или съвсем скучни, даже...

прочети повече...

Христина Мирчева: "Мол, могила, дрогерия, която търси продавач и робот, пълен с грешки"

17.07.2020
image

Летни халюцинации ► В 10.10 местно време молът е празен като след тиха бомба. Дошла съм за една книга. Книжарницата на последния етаж е добре снабдявана, има и кафе на терасата. Изкачвам се с ескалаторите. Заведенията за хранене, на един етаж с книжарницата, са пусти, книжарницата също. Катерици и морски свинчета с ролери се движат между рафтовете, подреждат и преподреждат купчинки с книги. Книжарите са затворени в един от складовете, добре проветрени, в интерес на истината, а и някой се е погрижил да имат достъп до разнообразна храна и напитки. Не е толкова зле, сега му е времето да отдъхнат от книжния прах. Таксувам книгата автоматично, автоматично таксувам и кенче младо пиво, въпреки...

прочети повече...

Христина Мирчева: "Тя е там, където е и той, той е там, където е и тя"

02.07.2020
image

Летни халюцинации ► Пътува дълго от вътрешната пустош, за да стигне до населеното място и оттам да купи две чаши за вино. Купува вино. Първо бяло, след дълго колебание и червено, забравил е какво вино обича тя. Сега трябва да се върне обратно в пустошта, да изкачи високия връх, да извърши ритуала. По пътя усилено се опитва да си припомни какъв е ритуалът. Такъв или онакъв, няма значение, важното е, че ритуал съществува, в това поне е почти сигурен. От върха се вижда цялата низина, вълниста от мъхнатите хълмчета и оголените камънаци, потънала в синкавата мъгла на далечината, жива от топлия въздух, туптяща. Но стига приказки. Ще излее първо от едното вино, после от другото. Ще отпие и от...

прочети повече...

Христина Мирчева: "Напътствие за покой на ветровити места"

28.04.2021
image

Летни халюцинации в края на април ► Ето, онзи ден за кой ли път размествах мебели, но подмолните течения пак ме застигат. Питам продавача на цветя и при него ли е така. Не питай, отговаря бавно. Ръждясалите сергии са може би най-опасните места, кръстът ме боли, но няма как, мажа вечер с ракия и прочее. Както виждаш, за по-сигурно, приемам лекарството и вътрешно. Огромното му тяло, облечено еклектично, за да не кажа дрипово, обитава сергията от години. Очите му са нежни, както и саксиите с цветя. Погледни само балконите на този град, виждаш ли някъде цветя? Няма и да видиш. А какви градинари сме имали някога! Купувам от него тученички и незабравки, утешавам го за кратко. Всичко започна много...

прочети повече...
1..15 от 3232