Христина Мирчева: "Напътствие за покой на ветровити места"

Летни халюцинации в края на април

►

Ето, онзи ден за кой ли път  размествах мебели, но подмолните течения пак ме застигат. Питам продавача на цветя и при него ли е така. Не питай, отговаря бавно. Ръждясалите сергии са може би най-опасните места, кръстът ме боли, но няма как, мажа вечер с ракия и прочее. Както виждаш, за по-сигурно, приемам лекарството и вътрешно. Огромното му тяло, облечено еклектично, за да не кажа дрипово, обитава сергията от години. Очите му са нежни, както и саксиите с цветя. Погледни само балконите на този град, виждаш ли някъде цветя? Няма и да видиш. А какви градинари сме имали някога!

Купувам от него тученички и незабравки, утешавам го за кратко. 

Всичко започна много отдавна, от деня, в който попаднах в долината. Няма къде да се скриеш, голо поле. Ползата от цялата работа е, че мога да пътувам безпрепятствено. Прахосмукачката на циклона ме запраща винаги на някое непознато място. Място като всяко друго – лишено от чар. Когато си сам, е така. Но кого да взема със себе си? Най-много да си навлека основателните подозрения, че нещо в онзи далечен ден се е случило с жалките ми душа и тяло. Единственият приятел в тази история е огромната птица. Когато се завръщам отново у дома, нося за нея дарове от далечните земи – къс месо, презрял и сладък плод, зърна с неочакван вкус, пера, шишарки и клони. Птицата, чието име все още не научавам, ме чака търпеливо на вратата и върви след мен, докато събличам прашните дрехи, дреме с досада пред банята и наднича в кухнята. После, когато най-сетне седна на масата, каца на рамото ми. Докато се протяга към изобилните блюда, крилете ù се превръщат в ръце. Поглежда срамежливо, сякаш иска да ми каже, така е по-яко, нали  – да вземаш с пръсти, да опипваш, да усещаш с кожата си.

Аз разказвам с дни за онова, което съм видяла. Отегчена е от моето дърдорене, но едното ù око бди неотклонно над тъмната субстанция, цедяща се от сърцето ми. Едва когато течността започне да се избистря, вятърът около мен утихва и в краткия промеждутък от време успяваме и двете да се унесем и да намерим покой.

28 април 2021

Долината

Фото: Диаскоп

Летни халюцинации в "Диаскоп":

"Риби сомнамбули"

"Тя е там, където е и той..."

"Черешово пиле"

"Мол, могила, дрогерия, която търси продавач..."

"Падналият дувар и кавгаджиите"

"Денят на едрите цветя"

"Как не успях да стана писател на криминални романи"

"Разбрицаният диван и птицата"

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.