Ангелина Василева: "Любовни книги, готическа романтика и индустриална революция в Девън и Корнуол"
30.09.2020
Четиво с продължение
►
Първа част тук
Втора част тук
Трета част тук
Четвърта част тук
Любовен роман или романтичен уикенд пред телевизора
Романите на Розамънд Пилчър /1924 – 2019/ и сниманите по тях филми са визитната картичка на съвременния туризъм в Девън и Корнуол. Творческият ѝ път се отличава с постоянство и противоречивост. В началото на кариерата ѝ я наричали „кралицата на кича“. Но през 2002 г. при нея идват две големи признания. За цялостната си литературна дейност става Дама на Ордена на Британската Империя, на което тя самата обаче не отдава особено значение според близките ѝ. Заедно с германския режисьор Клаус Белинг получава специална награда за ролята на романите ѝ за развитието на английския туризъм.
Роденото в село Лилант, Корнуол момиченце сякаш от малко знаело, че литературата ще бъде негова съдба. Написало първия си разказ на 7 години. Било последователно. Осемнадесетгодишната Розамънд Скот /по баща/ видяла отпечатан своя първи разказ. Последната си книга „Зимно слънцестоене“ написала през 2000 г.
Бъдещата писателка завършва колеж за секретарки. През Втората световна война служи в Кралската женска флотска служба. В края на 1946 г. се омъжва за Греъм Хоуп Пилчър, герой от войната, и заживява с него в Дънди, Шотландия. Раждат им се две дъщери и двама сина.
Розамънд Пилчър започва писателската си кариера като авторка на любовни романи под псевдонима Джейн Фрейзър. Първата ѝ книга излиза през 1949 г. при Милс и Бун, които остават нейни издатели в продължение на години. Тъй като известно време те са партньори с издателство Арлекин, ранните ѝ романи у нас често се свързват с него. През 1955 г. започва да пише и под истинското си име. От 1965 г. всички нейни книги са с автор Розамънд Пилчър. В това име има допълнителна загадка за българския читател, защото по-старите издания са с немското му произношение Розамунде Пилхер.
Rosamunde Pilcher
Славата идва при Розамънд Пилчър през 1987 г. със семейната сага „Търсачите на раковини“, която остава на първо място в класацията на вестник Ню Йорк Таймс в продължение на 30 седмици. Книгата има милионни продажби на различни езици, а през 2003 г. е определена сред 100-те добри книги от читателите едновременно във Великобритания и в Германия.
В интервю за Би Би Си писателката споделя една истина за себе си с чувство за хумор, но и голяма доза реализъм: „Да, аз станах успех за една нощ, което ми отне 45 години.“ Когато се заема да напише „Търсачите на раковини“, вече е автор на много разкази и 13 любовни романи в канона на Милс и Бун / Арлекин. Макар на мили разстояние от „високата литература“, този жанр има своите милиони почитетили по света. Историите се четат лесно и бързо, от което, разбира се, не следва, че се пишат по същия начин. Истината е, че с него започват и други съвременни писателки, чиито по-късни произведения стават бестселъри.
Идеята за промяна е по-скоро на нейния редактор. Той счита, че е време Розамънд за да се заеме с нещо по-значително. Но изборът на тема и жанр е неин. И тя решава да напише книга за „истински хора“, която тя самата да пожелае да прочете – „плажна книга за умни жени, които искат да се изгубят в един голям роман“. Уверена е, че за такава книга ще се открие пазар.
Има две клишета за Розамънд Пилчър, които може би са отчасти верни. Първото е, че пишела по финансови причини. Второто е, че писането било бягство от действителността, което спасило брака ѝ. Доколко са верни, можем да предположим от собствените ѝ думи в откъси от две интервюта с нея.
На въпроса на Би Би Си „Писането страст ли е за Вас?“ Розамънд отговаря: „Не, то е нещо, което трябва да правя. Ако не пиша и не творя, не съм щастлива... Всъщност, то е част от мен.“ И споделя, че винаги е писала, за да се чувства независима и за удоволствие. С гордост подчертава, че за прехраната на семейството винаги се грижил съпругът ѝ.
В интервю за MacMillan тя обяснява накратко как е успявала да пише романи с четири деца: „Да, пишех. Ако искаш да направиш нещо, ще намериш време за него.“ За пазара в нейната творческа ниша споделя, че в началото на кариерата ѝ гъмжал от възможности и човек трябвало просто да не ги пропусне...Съветът ѝ към онези, които искат да станат успешни писатели, е: “Не се отказвайте. Продължавайте нататък. Пишете. Не говорете за това. Просто пишете.“
Розамънд Пилчър е изключително популярна авторка в Германия. За това допринасят много филмите, заснети по нейни разкази и романи от телевизия ZDF. Режисьор на поредиците „Бурна среща“ и „Взаимодействие на любовта“ е Клаус Белинг. Писателката има щастието да види със собствените си очи как германски туристи слизат от самолета на Луфтханза и се качват с автобус с надпис „Обиколка Розадънд Пилчър“. За да посетят местата, описани в нейните книги.
Сред най-популярните от тях са имението Придоу от 16 в. с уникални колекции от мебели, картини и порцелан, където са снимани повече от 15 филми на Пилчър; хълмът Св. Михаил, запленяващ от векове въображението на монаси и поклонници, както и на зрителите, гледали „Търсачите на раковини“ и „Завръщане у дома“; бреговата ивица между Чепъл порт и Сейнт Агнес Хед, фон на множество драматични сцени; заливчето Ламорна, любимо място на постимпресиностите; Краят на Земята – емблематичната най-югозападна точка на Англия с неподправена сурова красота, описана в „Зимно слънцестоене“.
Как съхраняваме спомените си? Дали перспективата във времето може да ги изкриви, преекспонира, омаловажи? Или тя ще ни даде възможност да видим определени събития по-ясно в тяхното развитие и взаимна зависимост? Каква е отговорността на писателя, когато разположи произведението си в конкретна епоха? Тези въпроси изникват в съзнанието ми винаги, когато чета художествена интерпретация /роман, мемоари или поема/ на историческа действителност.
Розаманд Пилчър пише своя великолепен роман за Втората световна война „Завръщане у дома“ половин век след действителните събития. И това е една от най-вълнуващите книги, които съм чела за нея. Защото историческите факти са пресъздадени не просто чрез живота на едно английско момиче, неговото семейство и приятели, а всъщност на всички поколения, които са били засегнати пряко от нея.
Писателката подчертава, че книгата не е автобиографична, но е изградена върху собствените ѝ преживявания. Тя и главната героиня Джудит Дънбар са връстнички, „деца на Британска Индия“, чиито бащи служат на империята в Азия. За такива семейства по него време е типично да живеят разделено, а децата им да бъдат изпращани в пансиони и да прекарват ваканциите при роднини. И двете живеят в Корнуол, чиято красота Пилчър не престава да описва в романите си с особена привързаност. Губят близки и приятели във войната и имат смелостта да участват като доброволки в нея.
Но Джудит не е Розамънд, а събирателният образ на съзряващата млада жена в годините на войната.
Събитията заварват Джудит в Корнуол, а родителите и малката ѝ сестра в Цейлон. Но 18 годишното момиче не е самотно. Обградено е с приятели и роднини и тази малка общност не престава да търси връзка с онези, които са далече. Героите на романа живеят със събитията на фронта, пишат дълги писма до закодирани военни адреси, пътуват, за да са с любимите си хора в трудни за тях моменти, подкрепят се едни други, стават доброволци. Съпреживяват своите загубите и радости по време на войната в разказ от 728 страници...
Писателката планирала да напише книгата за една година. Но работата върху нея ѝ отнела цели пет. За да бъде прецизна в описанията на военните действия изчела мемоарите на Уинстън Чърчил. А това са шест дебели тома с писма и архиви.
Знам колко тежко и депресиращо четиво са те, защото се оказа, че по времето, когато Пилчър завършвала романа, аз съм превеждала трети том от тях за издателство „Труд“. В спомените на Чърчил войната е стратегии и цифри. Дати, обозначаващи начало или край на военни действия. Числа, зад които стоят потопени кораби, свалени самолети, убити и ранени хора. В „Завръщане у дома“ те са човешки същества с имена и всеки следва своята история... Когато стигнала до средата на ръкописа, писателката установила, че героите били твърде много и разпилявали сюжета. И започнала да пише историята отначало...
Сред големите достоинства на „Завръщане у дома“ са вярата в семейството, приятелството и любовта. Въпреки тежката военна обстановка, книгата е изпълнена с надежда и светлина, а разказвачката не пропуска случая да поглези читателя с описания на непреходни красоти и, разбира се, с английски хумор. Лично мен на някои страници ме разплака. На други ме накара искрено да се разсмея.
За любителите на готическата романтика
В Корнуол се развива действието в почти всички разкази и романи на Дафни дю Морие /1907 – 1989/. Участниците в Голямото четене на Би Би Си през 2003 г. поставят нейния готически романс „Ребека“ на 14-то място сред 100-те любими книги на нацията. С филмовата адаптация на романа Алфред Хичкок взема Оскар за „най-добър филм“ през 1941 г.
Писателката се родила в Лондон, но прекарала по-голямата част от живота си в морското градче Фои. Основният поминък в него е туризъм, формиран от отсядащите в пристанището му яхти и траулери. По повод 90 годишнината от рождението ѝ почитатели на Морие и семейството ѝ организирали първия фестивал за изкуство и литература на нейното име във Фои. За съжаление, след първоначалния голям интерес към него поради бума на подобни фестивали в други градове в страната през следващите години участниците в събитието намаляли.
Daphne du Maurier 1930
Но литературното наследство на писателката продължава да вълнува читателите по света. Романът „Ребека“ е преиздаван безброй пъти на английски, както и на други езици. Virgo Press отбеляза 80-ия му рожден ден с луксозно издание. В предговора към него писателката Сара Уотърс пише: „Един от най-влиятелните романи на 20-ти век, Ребека се е вплела в тъканта в на нашата култура с цялата тревожна сила на мита или мечтата.“ На български език книгата има четири издания – 1940, 1991, 2002, 2015 г.
Англия е родината на готическия романс. Името му е свързано с готическата архитектура, чиито остри кули, сводове с ребра и външни полуарки предизвикват и до днес в зрителя/читателя тревожност. Основоположник на жанра е Хорас Уолпол с романа „Замъкът Отранто“ /1764/. Рецептата за добър готическия романс съдържа пет задължителни елемента - невинна девойка, по-възрастна глуповата жена, злодей, герой и мрачно място, по възможност криещо ужасни тайни от миналото - замък, имение, манастир. В края на четивото е добре да се демонстрира основното за жанра правило „Не всичко е такова, каквото изглежда.“
В „Ребека“ откриваме всичко това. Историята е разказана от невинна девойка-жертва, чието име не узнаваме до края на книгата. Тя е компаньонка на богата дама – глуповата жена. Появява се герой в очите на девойката – богат по-възрастен вдовец, който ѝ предлага брак. Има злодей, който вече е мъртъв, но е поставил капани пред живите – първата съпруга, чието име носи романът. Мрачното място със зловеща тайна е прекрасното имение Мандърли. Писателката предлага интересно решение – в края на романа го изпепелява, за да могат героите ѝ да заживеят нов живот.
И все пак, най-готическото в готическия романс си остава призрачната атмосфера, което ни държи постоянно нащрек, докато четем. Защото без него той би могъл да бъде просто поредната история на ужасите, детективски роман или психотрилър.
Първата екранизация на „Ребека“ е холивудска. Но минисериалът от 1997 г. е с автентична английска атмосфера. Част от действието се развива в имението Лутън Ху, Бедфордшър, където са заснети ленти като „Четири сватби и едно погребение“ „Никога не казвай никога“, „Широко затворени очи“. Специално за снимките на „Ребека“ е построена старинна каменна къща на красивия безлюден плаж Моткомб в Девън. Някои от епизодите са заснети на ветроходното пристанище Чарлстън, Корнуол.
Киното и телевизията обичат югозападното крайбрежие на Англия. Освен красивите плажове, снимачни площадки са някои старинни замъци и имения. Те също са известни туристичеси обекти.
В Девън се намира замъкът Паудърхем. Той е притежание на една и съща фамилия от 1390 г. Удивително е как наследниците на първия собственик сър Филип Кортни са запазили и надграждали това семейно богатство в продължение на повече от 7 века. Днес Паудърхем е дом на семейството на Чарлз Кортни, деветнадесетия херцог на Девън. Замъкът с прилежащия към него еленов парк е отворен целогодишно за туристи. Има условия за провеждане на конференции и семинари. Романтичната обстановка е особено подходяща за сватбени тържества.
В Паудърхем е сниман филмът „Остатъкът от деня“ по романа със същото заглавие на Казуо Ишигуро, носител на Нобеловата награда за литература 2017 г. Книгата е отличена в литературния живот на Англия с наградата „Букър“, а филмът има осем номинации за „Оскар“, пет за „Златен глобус“ и шест за БАФТА. Антъни Хопкинс печели БАФТА за най-добър актьор.
Имението Флете е записано в регистрите от саксонски времена. Строежът на величествената господарска къща започнал през 16-ти век. Характерният готически облик ѝ бил даден през 19-ти век. Флете преминало през много ръце. Най-новите му собственици са фамилията Майлдмей, която от 1951 г. го отдава под лизинг на туристически компании. Разположен в непосредствена близост до три плажа и устието на река Ърм, комплексът предлага девет старинни каменни къщи, както и апартаменти в двете основни сгради.
Във Флете е сниман филмът „Разум и чувства“ по романа на Джейн Остин. През 1996 г. лентата с режисьор Анг Лии събира впечатляваща колекция от награди – „Оскар“ за най-добра адаптация; БАФТА за най-добър филм, за най-добра актриса в главна роля – Ема Томпсън и за най-добра актриса в поддържаща роля – Кейт Уинслет; „Златен глобус“ за най-добър филм – драма и за най-добър сценарий – Ема Томпсън.
Корнуол притежава и навярно най-старата литературна легенда в Англия. В „История на кралете на Британия“ от 12 в., свещеникът Джефри от Монмаут пише, че Крал Артур бил заченат в замъка Тинтагел. Разбира се, археологическите разкопки не дават никакви сведения за това. Но легендите за Артур се свързват със замъка отново през 19 в. Той присъства в „Идилии на краля“, цикъл от 12 поеми от известния английски поет Алфред Тенисън /1809 – 1892/, както и в стихотворението „Легенда за замъка Тинтагел“ на поетесата Летиша Елизабет Ландон /1802-1838/.
Tintagel Castle
Тинтагел се намира на малък полуостров в Северен Корнуол, свързан с тънка ивица земя със сушата. Руините са от солиден замък, построен около 1233г. от могъщия владетел Ричард Корнуолски. В последвалите столетия на разруха част от замъка била използвана за затвор, а земите наоколо се превърнали в пасбища. Интересът към него се пробудил през Викторианската епоха. Тогава дошли първите туристи, за да се потопят в героичните времена на Крал Артур и да се насладят на прекрасните морски пейзажи.
Замъкът е собственост на Принц Чарлз. Стопанисва се от фондация Инглиш Херитидж, която от 2016 г. осъществява проект за обезопасяване на историческия обект и превръщането му в печеливша туристическа дестинация. Като част от този проект в скалата над „пещерата на Мерлин“ е издялан спящият образ на магьосника, а на плажа е издигната модернистична скулптура на крал Артур. Мнозина от жителите на района начело с местното историческото общество виждат в това превръщане на Тинтагел в тематичен парк, подобен на Диснилед. Въпреки техните протести, проектът продължава с изграждането на пешаходен мост над пропастта, разделила замъка на две през вековете. В реставрирания си вид Тинтагел приема над 200 000 посетители годишно.
Романтика и индустриална революция
Уинстън Греъм /1908 – 2003/ е автор на 45 романи в различни жанрове, много разкази и няколко пиеси. Всепризнат майстор е на съспенса. Неговият психотрилър „Марни“/1961/ вдъхновява големи творци в продължение на десетилетия. Сложната интрига в книгата се заплита около отношенията на красива патологична крадла и влюбен в нея богат бизнесмен, който е готов на всичко, за да я накара да се изправи пред нанесената в деството ѝ психологическа травма, причина за неконтролируемото ѝ поведение. Хичкок прави филм по книгата с Типпи Хедрен и Шон Конъри в главните роли /1964/. Драматургът Шон О’Конър я адаптира в успешна пиеса /2001/. Композиторът Нико Мюли на свой ред превръща пиесата в опера с премиера в Лондон и бляскав триумф в Метрополитен опера в Ню Йорк /2017/.
Историята като бойно поле на човешки страсти и борба за власт и влияние e обект на особено внимание от страна на Уинстън Греъм. В резултат на задълбочените му проучвания се появява увлекателната нон-фикция „Испанските армади“- историческа книга за провалените усилия на Испания да върне протестантска Англия в лоното на католицизма първоначално чрез приятелство, след това с брак и накрая с необявената война на Филип Втори срещу Елисавета Първа.
Но безспорно най-известните и обичани от читателите и зрителите произведения на Уинстън Греъм са дванайсетте книги, които описват семейната сага „Полдарк“. Всяка от тях носи подзаглавие „Роман в Корнуол“.
По сагата „Полдарк“ са снимани няколко телевизионни сериали. В спомените за своя баща дъщерята на писателя твърди, че той никак не харесал първата адаптация на Би Би Си. Възраженията му били във връзка с промените в образа на една от главните героини, която от „мъжко момиче“ в неговите романи се превърнала в „повлекана“ и „разпусната жена“ в сериала. Поискал дори да го свалят от екрана, но не било възможно, защото вече бил продал авторските си права. Въпреки неодобрението му, сериалът станал толкова популярен, че някои викарии започнали да насрочват църковните служби в часове, които да не съвпадат с излъчването му по телевизията.
Wintston Graham (center) with cast of the 1975-77 Poldark television series
Уинстън Греъм не е от Корнуол. Родил се и израснал в Манчестър в семейството на състоятелен вносител на чай и собственик на магазин. Загубил баща си рано. В желанието му да стане писател го подкрепяла неговата майка. Бил на 17 години, когато се преместил в Перънпорт, курортно градче в Корнуол. Останал там цели 34 години. След това живял за кратко в Южна Франция и накрая се установил в графство Източен Съсекс. Но творчеството му останало завинаги свързано с Корнуол.
Именно в Перънпорт и неговите околности се развиват действията в романите „Полдарк“, проследени от автора стриктно от 1783 г. до 1820 г. Местата, по които са направени сериалите, разказват за суровата, неподправена красота на корнуолското крайбрежие. Много от сцените са заснети в пристанището Чарлстън. Неговите дълги гранитни кейове и колекцията от ветроходи на корабостроетелната компания Square Sail са перфектният пейзаж за бурните събития, описани в сагата. Хълмистата блатиста пустош Бодмин Мур придава естествена драматичност на самотната къща на главния герой Рос Полдарк, на мрачните му размисли и на някои от любовните сцени. Покритият с цъфтящ пирен нос Сeйнт Агнес в сериала е неговото имение Нампара. Впечатляващите моменти, в които той язди с развети от вятъра коси на скалистия бряг, са заснети предимно в Чепъл Порт. Рос и съпругата му Демелза се разхождат по белите пясъци на плажа в Порткърно. Автентичност носят кадрите, направени в някогашната медна мина Левант, която е в списъка на ЮНЕСКО и се стопанисва от Нешънъл Тръст. В разказа на Уинстън Греъм тя е семейната мина, която Рос възражда. Разбира се, след заснемането на сериалите, всички тези уникални места са изключително популярни туристически обекти.
В „Полдарк“ откриваме любов, изневяра, героизъм, предателство, спазване/пренебрегване на традиции и класови предразсъдъци, изобретения, тресавища, медни мини, разруха, възход и всичко, което можем да си представим, че се е случило в Корнуол в края на XVIII в. и началото на XIX в. Разказът е рамкиран от две исторически събития, които имат огромно значение за света като цяло и за Англия в частност – Американската война за независимост и Френската революция.
В първия роман Рос Полдарк се завръща в Англия от войната в Америка, за да открие, че докато е воювал там, нещата в живота му много са се променили. Близките му го смятат за загинал, баща му е починал почти разорен, а любимата му Елизабет ще се омъжва за неговия братовчед Джордж. В центъра на последната книга е Белла, най-малката дъщеря на Рос и съпругата му Демелза. Кариерата ѝ на певица я отвежда в Лондон и Париж, но и там тя остава част от семейството, приятелските кръгове и бурните взаимоотношения в Корнуол.
Синът на Уинстън Греъм споделя с издателство Pan Macmillan спомен за един разговор с баща си от времето, когато вече били излязли първите четири книги от поредицата. Според писателя сюжетът на „Полдарк“ можел да се побере на гърба на пощенска картичка. На удивения въпроса на момчето „Как?“ той дал кратък, но изчерпателен отговор: в основата на „Полдарк“ е историята на една красива жена, Елизабет, която не може да взема решения, и последствията от това за трима мъже, които са влюбени в нея – братовчедите съперници Рос и Франсис Полдарк и безскупулния банкер Джордж Уорлегън.
Освен подчертан интерес към историята, Уинстън Греъм имал визия и за бъдещето. В завещанието си ставил щедра сума на Кралския конруолски институт, с която от 2008 г. се провежда конкурс за исторически роман. Условието за участие е действието се развива в югозападна Англия, за предпочитане в Корнуол. Отговорността за конкурса е поверена на Кралския корнуолски музей. Съдействат му издателство Пан Макмилан и семейството на писателя. Дали да очакваме сред наградените романи да се появят бъдещите литературни икони на района? Призът за 2016 е присъден на Мартин Сътън за „Изгубеният рай“. През 2018 журито го дава на Ян Мортимър за „Прокудените от времето“. И двете книги са изключително добре приети от читателите и забелязани от литературната критика.
Известна е мисълта на Умберто Еко: „Дейността на писателя се състои в това да „създава“ своя собствен читател.“ Но авторът на произведението не е единствен в този процес. Важна роля в него играят издателствата, критиците, книгоразпространението във всички негови форми и не на последно място ... традиционните читателски клубове.
Ако искате да се присъедините към читателски клуб в Англия, местните библиотеки ще ви помогнат със своя дългогодишен опит и добра организация. Към много от тях има не един, а дори няколко клуба в зависимост от интересите и свободното време на участниците. Графикът на срещите им е качен на сайтовете на библиотеките. В случай че за сбирката се предвижда почерпка с чай/кафе и сладкиш, цената е стриктно упомената. На сайтовете можете да видите и списък с адресите на най-близките до вас клубове, за да направите своя най- удобен избор.
Ако възнамерявате да организирате читателска група, библиотеките ще ви предоставят списъци с актуалните заглавия, от които можете да поръчате за определен срок необходимите бройки с нормален или едър шрифт, както и аудиозаписи на книгите. Ще ви дадат ценни съвети как да проведете първата среща с участниците и как да организирате дискусия. Някои от препоръчаните въпроси биха помогнали да разчупят леда, като например провокиращитe „Пропуснахте ли някои отгчителни части на книгата?“ или „Прочетохте ли края предварително?“ А ето и един въпрос в личен план, който ме накара да се замисля: „Книгата накара ли ви да промените мнението си за нещо в заобикалящя ви свят?“
В процеса на изграждане авторитета на книгата Корнуол има един уникален съюзник – местното научно общество. То било създадено през 1818 г. в Труро от няколко ентусиазирани господа, които желаели „да насърчат добрия вкус към науката и литературата“ сред своите съграждани. Първоначално названието му било „Корнуолски литературен и философски институт“. През 1821 г. преминало под патронажа на английската корона и съответно станало „Кралски корнуолски институт“. Днес той управлява две важни културни институции – Кралския коруолски музей и библиотеката Кортни, които съхраняват културното наследство на графството.
*****************
Ако отглеждах градини, навярно щях да опиша прекрасните цветя, които видях в Англия. Заслужават си. Ако бях кулинарен експерт, бих събрала рецепти за печива и десерти с корнуолска сметана. Много вкусни са. Ако умеех да карам сърф, щях да разказвам за приключенията си по вълните. Но аз съм книжен човек, както писах в началото. И съм щастлива, че случайността ме отведе за едно лято при големите автори, писали в различни времена за Девън и Корнуол
Ангелина Василева
Юли 2020
край
На снимката: Tintagel Castle, Rafael Falkoni
Ангелина Василева в "Диаскоп":
© Христина Мирчева
Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.