Георги Чепилев: Списание "КИК" – възраждането на българския периодичен комикс в гр. Русе

13.03.2017
Снимка 1

Както печалните бледи теменуги на Яворов заглъхват сред бурените на безразличието, така и много съвременни български комикс ентусиасти чезнат в „надежда тихо безнадеждни”. Да им даде простор, да им разкрие вяра и сплотеност, да ги извика на творческа работа – това са скромните цели на „КИК” (новото Русенско списание за графична култура).

Една от задачите на списанието за „Комикси, Илюстрации, Карикатури” (КИК) е да развие графичната култура у подрастващите, отваряйки пространство за изява. В това направление се очаква морална подкрепа и от „по-старите” творци (с по-голям практичен опит), да подкрепят издаването му със свои произведения. В „Програмата” на изданието се казва, че редакционната колегия е в състав от любители-аматьори, но се посочва произхода от латинския глагол „амаре”, т.е. обичам. Цитирам: „Сиреч ние се събрахме и решихме да правим това списание с Любов!”

Да вложиш труд и средства за издаване на комикс издание днес и особено в България е приключение. Приключенията на Одисей, плод на фантазията на Омир, ни възхищават със своята поетична прелест, като ни карат да се удивляваме на богатата Омирова фантазия. Тези приключения са художествено описани и задоволяват до висша степен нашия естетически вкус. Но приключенията на съвременните български комикс издатели и творци не са плод на никаква фантазия, а са действителни перипетии. И ако Одисей е имал да минава край една Сцила и Харидба, то българските комикс издатели и автори трябва да се справят с безброй Сицили и Харидби.

През 2010 г. в разговор за бъдещето на българското комикс развитие бях предложил да се работи по региони, защото не само по този начин може да се получи естествен растеж, както е при спорта (от регионални през национални до световни състезания), но имах предвид, че зейналата бездна в родното комикс развитие е трудно да се запълни с трохи. А по този начин шансовете се увеличаваха и при сплотеност на българските комиксисти можеше да се получи добър напредък. Казвам трохи, защото дори Пловдив, който е избран за бъдеща европейска столица на културата, с големи усилия едвам успя да подпомогне стартирането на електронното издание за комикс грамотност Диаскоп. А в гр. Русе от 2014 г. до настоящия момент се издава всяка седмица „Форум Комикс Арт” като притурка на вестник „Форум-Север”. И вместо бъдещата европейска столица да поканва творци от изкуството - символ на 21 век, както от страната така и от света за културен диалог, призивът се чете от страниците на новото тримесечно русенско списание. Бих казал, че този повик е първият лъч или първата лястовица в тежката културна зима, чиито лед на равнодушие е сковал всяко движение към искрено творчество. Често се чуват оплаквания от финансов характер, за тях в настоящата статия няма да се говори, тъй като комикс изданията на Комикс дружеството от Русе са реалност. Но често се чуват и следните реплики: „И тия нищо не правят” или „И тия са като другите”, или „Каква е разликата между едните и другите?” и пр. Т.е. нещо ни смущава и реагираме на него, но твърде различно, защото се подхожда от различни страни, защото различни са интересите, които това нещо настъпва. Ние българите сме интересни хора – бързаме там, където би трябвало внимателно и бавно да стъпваме, и сме прекалено бавни, когато трябва да бързаме. Твърде повърхностно, необективно, пристрастно съдим за нещата и бързаме да се ангажираме с изводи и поведение, често пъти неразумни. Близо 30 години чакахме чудеса за правителствена промяна, а забравяме минали тежки грешки в нашия политически, обществен, икономически и пр.области, в това число и комикс живот. Искаме подобрение в живота, а забравяме разпада, обхванал българския народ. Искаме евтин живот и справедлив, но забравяме, че алчността и безскрупулността е завладяла мнозина сънародници. Искаме да стане чудо в нашите обществени отношения, а забравяме най-важното, което дава тон на целия политически, обществен, икономически, стопански, научен и културен живот.

След унищожението на аварската държава, българският хан Крум попитал аварските пленници: „От какво пропадна вашият народ?” И аварите изтъкнали като първа причина взаимните клевети. По повод на този отговор Крум издал строгия закон: „Ако някой обвинява някого, той да се върже и разпита. И ако се окаже клеветник и лъжец, да се убие!”. Този факт показва, че старите ни предци са считали клеветата за голямо престъпление. За съжаление днес у нас тя е главно оръжие. Разединението винаги е признак на отслабване. Рецептата на днешния държавник не бива да бъде приготвена само в бедната аптека на една – която и да е тя, политическа партия. Народната аптека трябва да е богата с лекарства. Идва ми наум един български разказ в картини. В него се представя как много професори медици са повикани за консултация на тежко болен и докато спорят дълго време... болният умрял! Когато процесът на разделението се засилва, засилва се омразата и късогледството. Спасителната заслуга на добрия държавник ще се състои в това – да съумее да обедини наглед необединими идеи.

На последната страница (корицата) на списание „КИК” са отпечатани невероятните приключения на „КИКО-ОХЛЮВЪТ-БЪРЗАК”. „Бавно бързай!” е невъзможно словосъчетание. Може ли да се съединят две логически противоречиви понятия? Който върви бавно, той не може да бърза, а който бърза, не върви бавно. Може ли да се сближава движението на костенурката с онова на бързоногия Ахил? При все това странната сентенция „Бавно бързай” е златна мисъл. Екзарх Йосиф I често викал към българските политици: „Бавно бързайте, за да гледате далече!”. Не е достатъчно само да преследваш някаква благородна цел и да проявяваш богата енергия, необходимо е и да знаеш, как да гониш предначертаната си цел и как да си служиш със своята енергия. Няма успех без методична работа. Много пътища водят до Рим, но не всички са добри и безопасни.

Бързината е добро качество, но когато се придружава от разума. Иначе тя е равносилна на нервност и сприхавост. Бързият кон оставен без езда хвърля ездача. На нас българите често ни се казва „Бързай да не пропуснеш влака!” или „Бързайте, пред вас е земен рай!” и ние бързаме неудържимо по своя път и в своя пламък, без да виждаме друго освен сиянието на мечтата. С такива мечти като миражи в пустиня ни примамваха много години. Бързаме, че 12-ти час ще удари и то без умора, за да овладеем действителния образ на мечтата. Но уви, прахосваме грамадна енергия, а сладката мечта отлита далеч, далеч! И Шекспир пише: „Времето, това „чудовище” което носи на гърба си огромен чувал и хвърля в него всичко помислено, възжелано и извършено. То безспирно тече и отнася в шеметна бездна подвизи и жертви, добродетели и престъпления, мечти и разочарования, герои-творци и „герои”-рушители”. Пушкин пък казва: ”Не убивай миналото, защото то крепи новото!” Миналото съдържа в себе си новото. Има ли следователно ново - има старо, неумряло, безсмъртно старо. Тази истина намира потвърждение в нашата комикс действителност, макар че някои не искат да я разберат и правилно преценят. Тук е съдбоносната загадка: старите жадуват за възврат на блаженото им минало, младите жадуват да изковат своя чаровен блян в бъдещето. Младостта не може да се задоволи от миналото, тя иска да възкреси това минало, да го сгрее със своя огнен стремеж и да го внедри в нови жадувани форми. А тази революция на „младите” творци е мираж в очите на „старите”, които пълнят своя живот само със спомени от миналото. Обаче достатъчно е да си спомнят своята младост, когато те някога като млади са били упреквани от тогавашните „стари” и ще разберат че младостта може много, обаче само малко знае и малко умее. Но най-ценното се намира именно при младите творци: може да обича идеала и да му служи със саможертване.

Списание „КИК”на издателска група „НОС” с редакционен екип: арх. Орлин Неделчев, Стоян Комитски, Николай Маринов и Мирослав Петров са представили в бр.1 на 90 страници следните автори:

 

Пожелаваме  успех в благородното начинание, успехи при установяването на по-тесни контакти с комикс общностите от страната и света! Както и успехи в пласирането и достигане на списанието до възможно най-голям брой читатели!

 


 

© Христина Мирчева