Георги Чепилев: "Комикс изкуството в обединена Европа"

10.01.2018
Снимка 1

Послание на Българан до европейските колеги. 

Обобщение:

 

ГЕОРГИ ЧЕПИЛЕВ: "КЪРВАВИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ТЪПОМИР"

ГЕОРГИ ЧЕПИЛЕВ: "СУПЕРМЕН И ОБЩЕСТВЕНОТО СЪЗНАНИЕ" ( "КОМСОМОЛСКА ИСКРА", 21.03 1988)

ГЕОРГИ ЧЕПИЛЕВ: "РАЗДЕЛЯНЕ НА КОМИКС ИЗКУСТВОТО ПО ПРЕДМЕТИ"

КОМИКС САЛОН "ЕВР": ПЛОВДИВ 2019 – БЪЛГАРСКАТА СЛЕДА

ГЕОРГИ ЧЕПИЛЕВ: "30 ГОДИНИ КУЛТУРНА СЛЕПОТА ИЛИ МАНИПУЛАЦИИ НА БЪЛГАРСКОТО МИНИСТЕРСТВО ЗА КУЛТУРА"

 

Ние, българските комикс артисти, сме дълбоко загрижени относно творческата ни перспектива в Европейския съюз в областта на Деветото изкуство, защото опазването на местните традиции в създалите се обстоятелства представлява тревожен актуален проблем.

Най-новата българска комикс история до голяма степен се определя от трудностите, които среща. Тези трудности поставят известни задачи и българските артисти трябва да ги разрешат, ако искат да оцелеят. Тези трудности са различни както за различните автори, така и за различните региони. Но в зависимост от начините за преодоляването им се изработва характера на регионалното комикс изкуство. През социализма по понятни причини комикс изкуството в България беше идеологично и централизирано в столицата (под строг надзор). Регионите  бяха принудени да се борят с тази неравнопоставеност или чрез сътрудничество в софийските издателства и цензура или чрез разрешаването по някакъв целесъобразен начин на тази задача чрез конкретна безсистемна разработка. Но с демократичните промени субсидиите за софийските издателства изчезнаха заедно с идеологията. На българската комикс сцена наложиха присъствието си следните дружества в градовете: София, Пловдив, Варна и Русе, всяко със своя самобитност и продължаваща регионалното си наследство.

Въпросите за съвременните проблеми са хиляди. В настоящото послание няма да се засегнат глобалните предизвикателства и постмодерната среда. Не искаме да персонифицираме постмодернизма като образ на враг. Още повече, че в изкуството този термин не е изяснен.

Но първо искаме да запитаме: Има ли Девето изкуство? Ако има, как да потърсим своето място, без да се премазва българската идентичност в тази област?

Тъй като характерна страна на постмодернизма е многообразието на методите, искаме да зададем въпрос: Има ли общо европейски план за развиване на Деветото изкуство? Дали трябва да имаме такъв план и в България съобразен с по-широкия?

Въпрос: Кой и как прави плановете, т.е. кой е авторитетът, който ги залага -  комикс артистите или някой друг? Българското министерство на културата не харчи пари за комикс изкуство, нито за изследвания или участие в конференции и форуми. Защото в България досега няма в регистрите си класификация на Девето изкуство. Това е важното предизвикателство в областта на комикс изкуството в България. Как в такива условия да се организира комикс образование? Съвременните български комикси са отражение на българската действителност: днес и да се направи комикс, не е сигурно, че някой ще го публикува. Проблемът е, че изследователите и творците от България нямат равен шанс за развитие, не само с различните направления на изкуството, но и с европейските си колеги. Ние нямаме равни възможности по причина на липса статут и закон за Девето изкуство и защото никой не знае кой решава и одобрява неща от такова високо ниво - като регистриране на ново изкуство. Този факт ни лишава от възможност за стратегия и участие в даряването на духовни ценности между европейските народи. Още повече, че в съвременния тричленен културен ред – Запад-Център-Изток, Американската култура не оказва отрицателно влияние в региона си, но в Европа би могла да превърне хората в роби на собствения си егоизъм. А по този начин копирането на чужди образци ни доведе до някои погрешни тенденции.

В резултат това, което имаме днес в България в областта на комикс изкуството е странно и трагично. На практика „търсенето и предлагането”  не работи в България. Въпросът е за безизходност на ситуацията. Тя е следствие на определен начин на поведение при преминаване от една система в друга и липса на предписания. Днес всеки работи инцидентно в своята си област без да търси връзка, а това е пагубно за опазване на традицията. Някъде има привидно някаква активност, но вътрешните проблеми са много. При нас със сигурност има вина, но и в другата страна има. Има скъсване, а мостът се изгражда от двете страни. Постмодернизмът е оставил следствия в Западния свят и сега това се е стоварило върху нас.  В България днес субективността е изведена до абсурд, за това свидетелстват информационните новини. Защото при постмодернизма  основната идея е субективизмът, а това води и до атомизиране на обществото. Оттук произтичат явления като вражда между колеги, хора и липса на лични контакти.

Има познания, които ни просвещават и развиват нашия ум, могат да се приложат с полза в живота. Но има и други познания, които видоизменят самия строй на нашия живот. Трябва да си уясним, че не можем да приемем чужди исторически традиции, защото, ако се откажем от своето, извършваме самоубийство. Нашите комикс идеали са израснали върху основата на нашата собствена история. В основата му е била съвместна работа, а целта му е била удовлетворение на социалните нужди. А на Запад движеща сила е било съперничеството, тъй като икономическият живот се ограничава само с моменти на търсене и предлагане. Механизмът, който създава икономическите ценности, вече достига чудовищни размери и реално смазва с тежестите си човека артист. Тази организация на политиката и търговията поставя чрез своята механичност в опасно положение хармонията. Целта на тази машина е хазартна страст. Тя прилича на хазартен родител, способен на постъпки, от които при нормално състояние би се срамувал. Прав е Анди Уорхол с неговите размножени до безкрайност консервени кутии. Има такива консерви, които се фабрикуват без никакво участие на човешките ръце. Нима не е такава и съвременната абстрактна система на управление?

Човешкото общество е формата, в която човек се проявява като социално същество. Съгласуване на човешките отношения, които дават възможност с общи усилия да се развиват жизнени идеали. Ето защо българските комикси се оказват неспособни да се самоуправляват и не показват никаква оригиналност. Но това не е по причина на западната култура, нито от нашата неспособност за взаимно обогатяване. Предназначението на всеки ред не е ли да даде най-голяма възможност за безпрепятствено развитие? А виждаме, че административната дейност е лишена от творческа сила и е безплодна, защото е безжизнена, не само заради вътрешни, но и от външни проблеми.

Кой може да го реши или поне изясни? Какво трябва да е посланието на съвременното европейско комикс изкуство? Около какво трябва да се обединят европейските комикс артисти и по какъв начин?

При отваряне на границите за голям културен диалог между отделни културни системи, се получава полифония на взаимодействие и после се оформя един цялостен културен код, за да стане съзвучие. Преди всичко имаме излъчване и приематели. Глобализацията не може да роди нови културни идеи, защото няма такава способност. Какви са насоките на европейските потребители от комикс изкуството, какво се очаква от комикс изкуството като единна европейска проява? Разбира се, че мненията ще са разнопосочни, но кое нещо е общото, приемливо за всички? Трябва да знаем къде се намираме в сегашната ситуация и накъде вървим, да утвърдим термини, насоки, правилници, наръчници и пр. В противен случай не може да има комуникация.

Езикът – това е средство за изразяване на нашите мисли и чувства. В него са събрани и чрез него стават достояние на другите хора най-тънките движения на душите, най-интимните преживявания. Чрез него мощно се изразява единството на тия които го знаят и говорят. И всеки един човек запазва своята индивидуалност в него и чрез него, и все пак всеки се чувства част от едно по-голямо цяло, което е създало и говори този език. Когато някой ти говори на родния език и ти не го разбираш, това значи между тебе и говорещия има някакъв предел. Той ти е вече чужд, малко са връзките които свързват. Отчуждеността е резултат на различните схващания, на различните интереси, на различните разбирания на нещата. Нещо повече – различен е начинът на живеене. Така настъпва отчужденост и враждебност. Прекъсването на общуване, създаването на нови желания и цели, които силно се различават от тия на другите в някаква степен разкъсват единството и го разделят на групи. Наистина може да има други споителни елементи, които да поддържат единството, но различието на интереси е твърде мощно за да парализира единението.

Считаме, че ако се остави комикс изкуството само на пазарен подход „търсене и предлагане”, това ще отразява само една страна на битието им и ще се стигне до задънена улица и криза. Интелекта по природа е безличен. Филологът търси корените на думите, но не поезията, а определени закони. Разбира се, че това е полезна функция, но отговаря само на определени човешки нужди. Тази гледна точка е от възгледа, че у нас комиксите се разделят на: Духовно-културни, исторични, забавни и пазарни (комерсиални) комикси. Съгласни сме, че съвременния комикс продукт трябва да се продава, но означава ли това, че трябва да загубим основата си, т.е. останалите три области от нашата историческа традиция?

В България считаме комикс изкуството за синтетична културна форма, демократична, общодостъпна и актуална. То е разнородно с постоянни изменения на социалните функции и среда. Комиксите в България са били евтини и несъвършени по техника картинки, съпроводени с автоматичен текст, който не е предназначен за литературни меценати. За това и тематиката и средствата са други в сравнение с високите изкуства. Въпреки това те са били печеливши като масова култура. Като че ли днес гибелни за комикс изкуството са не икономическите и социално културни причини, а политическите, т.е. на правителствата, които имат грижата да внесат ред и законност в многообразието.

 


 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics