04.03.2026
ПОЕЗИЯ ► *** Онази първична, най-стара алхимия. Когато ми липсваш, готвя. Загребвам съставките с дървена шпатула, набухвателя на очакването смесвам с резливото мляко на радостта, въртя се из кухнята, пея, разговарям наум със тебе. Постепенно всичко изчезва, тогава идва другият въздух, просторът, който сме дишали, съвпадът на бенките и страховете ни, умълчаването. Тършувам из стъклениците с подправки, танцувам и плача с дафиновия лист и черния пипер, с розовата сол и сладкия корен, с тревите и преобръщането на сърцето да дам вкус на живота, в който така неутешимо ми липсваш. Да те стигне вкуса на думите ми, да прекатури разстоянията, света да прекатури, да ме положи завинаги в тебе. ***...
прочети повече...
25.03.2024
Ина Иванова е тазгодишният лауерат на XI Национален конкурс за поезия "Христо Фотев". Тя спечели гласовете на журито със стихосбирката си "Нещата, за които мълчим" (изд. "Жанет 45", 2022 г.) Наградата бе връчена на тържествена церемония в атриума на Бургаския свободен университет, която тази година бе и основен акцент в отбелязването на 90-годишнината от рождението на поета. Открих поезията на Христо Фотев през 90-те години, когато моят учител по литература, Ангел Колев, в една малка чирпанска гимназия ни носеше неговите стихотворения. Чета книгите на Христо Фотев до днес, рецитирали сме с приятели "Бях на самия връх..." и "Ах, най-подир свободен, весел, лош..." И никога не съм подозирала,...
прочети повече...
08.02.2024
Порази го красотата на непоносимо бавното здрачаване, когато останаха само двамата с момичето на спирката. Чакаха автобуса за вътрешността на страната – той с претъпканата си, поохлузена от носене раница, тя – по къси панталони, които разкриваха почернели бедра, почти скрити от положената върху тях мешка. И двамата гледаха в посоката, от която трябваше да дойде автобусът и – по необходимост – присъстваха на величественото падане на слънцето зад хоризонта. Нещо, за което никой не намира време в града, където нощта идва изведнъж. Спускането на щорите, светещите екрани, запалването на осветлението в апартаментите винаги изпреварва идването на мрака. И отгризва парченце от онова време, в което...
прочети повече...
07.02.2024
Премиера 9 февруари 2024 от 18.00 часа Bee Bop cafe Модератор: Елена Левашка Сборникът с разкази „И винаги любовта” съдържа утешителните и понякога смешни истории на хора като всички нас. Които се влюбват внезапно, разочароват се, губят любим или откриват собствената си уязвимост. Които умеят да си тръгнат от някого, дори когато боли. Героите на Ина Иванова познават самотата, но не се боят от проявленията на обичта. Създаването на творбата е съфинансирана от Община Пловдив по Компонент 4 „Произведения на пловдивски писатели и важни за града издания“. За книгата „Преструва се на проза, но си е чиста поезия. В нея се усеща вкуса на повечето съставки, характерни за писането на Ина изобщо:...
прочети повече...
16.01.2023
Издателство Жанет 45 и Литературен салон Spirt & Spirit представят Ина Иванова Нещата, за които мълчим 17 януари 2023 от 19.00 часа Модератор: Александър Секулов клуб Петното на Роршах ► „... един свят, който не знаем колко и дали ще трае, но е спасителен тук, сега. Обостря сетивата. Усещаме пулсациите му през призмата на болките – минали и настоящи, носталгични, живи. Забавяме, съзерцаваме, изричаме имената на състояния, назоваваме онова, за което досега сме мълчали.” Невена Дишлиева-Кръстева * * * Скръбта влиза в живота ти гола като новородено, чиста като хирургически срез, затваряш очи, не знаеш друг начин да я направиш незабележима, криеш я в тялото си – малка рибка, която не умее да е...
прочети повече...
25.11.2022
* * * В износените мостове намирам упование, в напуснатите домове с глухарчета край прага, във черквите, потъващи в тревите сякаш в нощви, в жуженето на лятото, в цикадите, които от корените пият и тишината късат на парчета. В извивките на пътя намирам упование, строеното от глина на камък се обръща, издишат дим комините, изстиват бавно къщите, термитникът на паметта складира, щъка и смила с челюсти света край пътя. С две тънки светли плитки – конопени въжета, аз снимах баба Дана и кръстчето, с което посочи между два баира в празното, към селото на северното било, към времето, когато е живяла, но няма думи да разкаже. В оттеглянето на деня намирам упование, в обувките на мъртвите, оставени...
прочети повече...
1..15 от 3232
Няма намерен резултат по зададените критерии!