03.04.2024
Превод от английски език: Юлияна Тодорова Понякога май виждаш най-лошото ми аз. Любимото размъкнато долнище в тревисто зелено, без сутиен по цели дни, косата вързана нескопосно и халтаво, челото смръщено там дето дяволски мисли с бесни копитца в ума ми танцуват. Как ми се иска да кажа: означава че те обичам, бялата лекьосана ти-шъртка, сълзите, черупките от шам-фъстък, неизхвърлените обелки от портокал върху бюрото ми - но всъщност е друго. В тая къща се движа с теб, а в ума ми е различно, без бремето на красивата клетка. Правя го както в избуялата трева, животното в мен повече от всичко друго. Греша, защото те обичам е, но е повече така, когато ми го казваш и ти, на тъмно, през завесите...
прочети повече...
18.03.2024
Превод от английски език: Юлияна Тодорова Истината е, че никога не съм харесвала Националния xимн. Като се замисля, песента не е хубава. Прекалено натруфена за повечето от нас с оня „червен пожар на ракетите“*, пък и бомбите след това. (Винаги, ама винаги има война и бомби.) Веднъж я пях, бях се върнала у дома и дори якият училищен оркестър зазвуча фалшиво. Но песента не е означавала нищо, просто зов за бойното поле, нещо за преодоляване преди младостта да размаха юмруци. Ами ония строфи, които не изпяваме никога, третата, в която се казва “никое убежище не може да спаси наемника и роба“? Може би истината е, че всяка песен в тази страна има неизпята трета строфа, нещо брутално, което се...
прочети повече...
10.03.2024
Отначало бях сама, после станах любопитна. Първата грешка беше, че не виждах очертанията на нещата. Майка ми го можеше. Тя виждаше форми и линии, и сенки, но аз виждах само минало, какво са сторили на предмета преди да го поставят на малката масичка или на нощното шкафче. Усещах, че под него има живот. Заради това си мислех, че вероятно не виждам добре. Дори цветът не беше цвят, а настроение. Лампата беше тъжна, един свещник размишляваше и беше груб с покапалия восък, който се ронеше по краищата му, без пламък, дори без обещание за пламък. И как тогава да чувствам? Да вървя напред в света? Как да докосвам нещо или някого без товара на цялото време, което се мести през нас? Не измислях...
прочети повече...
08.03.2024
Ейда Лимóн е автор на шест книги с поезия, вкл. „Износването“, която е удостоена с националната награда за поезия на Кръга на художествените критици. Най-новата ù книга „Да си от уязвимите“ е в краткия списък за наградата за поезия „Грифин“. Тя е 24ят Поет-лауреат на САЩ и получател на стипендията „МакАртър“. Като поет-лауреат знаковият ù проект е озаглавен „Тук си“ и се занимава с въпроса как поезията спомага да свързва хората с природния свят. Превод от английски език: Юлияна Тодорова Кое е последното нещо, което сте слушала и ви е развълнувало? Слушах последния албум на Малена Кадиз „Към ада и луната“. Всъщност заглавието е малък поклон към мой стих от „Светли мъртви неща“. Малена и аз...
прочети повече...
1..15 от 3232
Няма намерен резултат по зададените критерии!