по заглавие   по съдържание

Людмила Миндова: "Онзи, който няма нищо, има всичко" - "Животът без музика"

24.03.2016
Снимка 1
 
ТОЛКОВА МНОГО АНГЕЛИ
 
Толкова много ангели
с отрязани крила.
А как летят!
 
 
НЕ СЕ ПРОДАВА ПОЕЗИЯТА
 
В бедняшката ти шапка, Тин Уевич,
падаха звезди.
Йосип Ости
 
Не се продава поезията,
защото не се купува.
Поетите са като деца,
които напролет държат
зелени джанки в шепите си
и от време на време подвикват:
„Сливи за смет”.
С тези гърбици от стари вестници
и смачкани пластмасови бутилки,
с всички вехтории от мазета и тавани,
дето им ги хвърлят пред краката като милостиня,
те, поетите-деца, са тъжна гледка.
Или смешна всъщност, ако щете.
Даже и самите те го знаят.
Нещо повече, така са го повярвали,
че едва ли вече могат да си спомнят
точно как завършвала е приказката.
А завършва, точно както почва
(казано по малко по-различен начин):
онзи, който няма нищо,
има всичко.
 
 
БЕЛЕЖКА ЗА ВКУСА
 
Аз търся поетическо убежище.
Иван Радоев
 
Тираните обичат красивото и
затова се обграждат с архитекти,
художници, поети, музиканти.
Красивото ги успокоява, че са
на прав път към съвършенството,
и хвърля пепел в очите на критиците.
Тогава единственото отмъщение
на истински красивото е да рухне.
По поетически причини.
 
 
БУЛЕВАРД БЪЛГАРИЯ
 
Крясъкът на лудата заглушава колите
в четири посоки.
Тя стои в средата на кръстовището
и регулира движението.
 
 
ЛЮБЛЯНА
 
На Ваня
 
Докато превеждах „Пясъчен часовник” на Данило Киш,
отскочих за няколко часа през Белград.
Часовникът на гарата беше спрял на 3.
Знаех, че това е три следобед.
Понеже тогава живеех в „Пясъчен часовник”,
а там часовниците спират по средноевропейско време,
точно в три следобед.
Тук няма да кажа нищо за холокоста в книгата.
Бродски за такива книги казва: Слава Богу, че са написани,
че един автор е намерил думите да каже
онова, което нас ни оставя без думи.
След Белград отскочих до Загреб.
Там в една книжарница на Цветния площад
разлиствах току-що излязла книга със стихове на Чарли Симич,
в превода на загребски поет, с когото не се познаваме,
но знам, че сме приятели по четене.
Часовникът на американския поет със сръбски произход Симич
показваше 3 среднощ – времето на кипване на млякото в чашата.
Ето как в един и същ часови пояс отскочих до друг континент,
без да премествам стрелките на часовника.
Но това го осъзнах едва в Любляна.
 
 
 
МЯСТО ЗА ВЛЮБВАНЕ
 
Пан Криницки каза:
Не изговаряй болката.
Превеждай я на друг език.
 
Дивите ни ягоди в градината
растяха до къпините.
Ще ги запомня
с крехки избродирани листа –
 
в испанска готика.
 
Болката е онова,
което в поезията се губи.
 
 
 
Илюстрация: ©Георги Чепилев
 
 
Людмила Миндова в "Диаскоп":
 
 
 

 
© Христина Мирчева