Тодор Костадинов: Кои сме ние и защо сме такива?

17.01.2023
image

Тези разтърсващи разкази, тези почти истински истории, са колкото пловдивски, толкова и български. Но най-вече човешки. Тодор Костадинов и неговите герои ще ви поведат по хилядолетните каменни улици до най-скритите и съкровени места в сърцето на Вечния град, по най-дългата Главна улица, при най-истинските хора. Такива покъртителни истории са се случвали, случват се и ще се случват под хилядолетните хълмове. Защото те се случват с нас. Авторът е напуснал родния Пловдив на младини, обиколил е целия свят и най-после е разбрал, че няма такъв град. Пловдив, който никога не може да бъде напуснат. Защото той е винаги в теб! Кои сме ние и защо сме такива? Мнозина са ме питали защо никога нищо не...

прочети повече...

Тодор Костадинов: Лудият

08.01.2023
image

От автора В писането на разкази се учих от Бунин, Чехов, Достоевски, Джеръм Селинджър, Хулио Кортасар, Йов­ков, Скот Фицджералд, Янко Станоев, Хемингуей… Учители и приятели в живота ми бяха Рашко Сугарев, Вера Мутафчиева, Дончо Цончев, Евгени Кузманов, Нико­лай Хайтов, Антон Дончев, Виктор Пасков, Красимир Да­мя­нов. Твърде млад се омешах с тези твърде умни и твърде търпеливи към младостта ми мъдреци, та съ­ни­щата ми твърде отдавна са пълни с твърде много покойници… Тази книга съдържа 16 разказа, писани в периодите 1986-1989 и 2019-2022 година. Помежду им лежат 30 го­дини мълчание. През тях се откъснах от литературата и лите­ратурните приятели, а когато се опитах да се за­върна, не заварих...

прочети повече...

Тодор Костадинов: "Какво са двеста години за Пловдив?" — "Разкази против забрава"

18.01.2024
image

Докато пишех тази книга, за съжаление, се появяваха все нови и нови кандидати за анти-некролог. За няколко месеца си отидоха Антон Дончев, Петър Анастасов, Янко Станоев, Димитър Ленгечев, Кольо Николов, Кирчо Атанасов, Георги Величков, Светлозар Игов... Все хора, с които ме свързват близости, спомени, приятелства. Моята задача вместо да намалява, все повече се увеличаваше. И книгата все си оставаше недовършена. А трябваше да бързам, защото... … Антон Дончев, който винаги като се срещнехме, се вглеждаше в мен през своите лупи и питаше „Тодоре, пишеш ли?“ и аз винаги трябваше да му отговарям отрицателно, последния път му казах, че издавам нова книга, но той така и не доживя да я види… …...

прочети повече...

Тодор Костадинов: Просто бъди мъж, смъртта е част от живота. Добромир Тонев (1955-2001)

15.12.2023
image

П р е д г о в о р Преди повече от 40 години напуснах Пловдив и се виждах все по-рядко с приятелите от детството и юношеството. Преди повече от 30 години се откъснах от литературата и литературните си приятели. А когато се опитах да се завърна, не заварих почти никого. Повечето от тях ги нямаше отдавна. През цялото време обаче тези хора живееха в мен, в сънищата ми, в мислите ми. И може би затова спомените за тях останаха свежи, нови пловдивски и литературни преживявания не се натрупваха. Твърде дълго бях сигурен, че няма да пропиша отново. Но сега, щом така или иначе, се завърнах, реших да се разровя из миналото. Тази книга съдържа лични спомени и преживявания с всеки един от героите ми....

прочети повече...

Тодор Костадинов: Пакет тютюн „Клан“. Рашко Сугарев (1941-1995)

02.12.2023
image

От редактора на тази книга „Разкази против забрава“ е реплика към произведението на Уйлям Сароян „Некролози“. „Некролог“ идва от гръцки, ще рече „Думи за мъртвия“. Но „логос“ означава също и Слово, Знание, Познание, Наука, Идея, Мисъл, Замисъл, Логика ... Много особена, божествена дума. Смисловият код на „антинекролог“ е „Против-Словата-За смъртта“. Но цялостната идея на автора според мен е „Отказвам да говоря за мъртвите като за мъртви“. Анти-некролозите на Тодор Костадинов са забележително четиво — принос в не една област. Първо — жанров принос, защото това не са точно животоописания, нито спомени или друга мемоарна форма, а по-скоро пъзел от смешни и трогателни моменти, свързани с живота...

прочети повече...

НОВИ КНИГИ: Тодор Костадинов и "Ничия. Трите начина на Мариана. Пловдивски разкази"

08.01.2023
image

За книгата Тодор Костадинов е писател на магнетична проза. Този магнетизъм идва, според мен, от вроденото му чувство на разказвач, който знае как да докосне читателя с атмосферата на своя сказ. Притежава силно изявена способност да създава релефни образи, да сюжетира така естествено, така предметно, сякаш разказаното може да се пипне с пръст, макар всичко да е визуално и въздушно слово. И в тези пловдивски разкази блести перодръжката му на старомоден стилист, грее мастиления му авторски почерк, вижда се писалището и върху него мълчанието на попивателната хартия, заслушана в скърцането на писеца. Тя очаква да дойде и нейния ред, за да затвори, запечата написаното, подобно на читателя, който...

прочети повече...
1..15 от 3232