08.12.2024
Книгата "Знаци" (изд. "Кария 2020", Бургас, 2024 г.) съдържа 15 разказа, които са създадени предимно по време на двата Мастър класа от фестивала за изкуства и култура "Аполония" в гр. Созопол, водени от известните български писатели Здравка Евтимова и Георги Господинов през 2022 и 2023 г., в които авторката бе сред малцината избрани участници. Художник на корицата е Атанас Парасков. За книгата Знаците в живота ни – всеки ден ги виждаме около нас, но невинаги си даваме сметка какъв смисъл таят и какво въздействие ни оказват. Светът ни говори на свой собствен език – езика на символите, цветовете, формите, ароматите, езика на събитията и състоянията. Някои от тях „виждаме“ само с душата си....
прочети повече...
08.12.2024
Църквата беше негов дом, пристан на спасение, живот, ъгълче на топлината в душата му, топлината от една свещ. Бяха го приютили временно. Да помага, да нарисува иконата, да успокои душата си и да си тръгне. Майка Серафима го бе намерила свит пред портата в един пролетен дъжд. Капките стреляха по него като куршуми, но тя го спаси и му даде подслон. Отсипа от топлата гозба, приюти го в църковната библиотека – малката къщичка в църковния двор. Тя не обичаше да разпитва хората за съдбите им. Чакаше сами да започнат да споделят, да леят словата за пречупената си съдба и да търсят пътя на смирението. – Исках да открия Бог, но намерих само човека. Знам, че творенията ми са прекрасни, но никой не се...
прочети повече...
13.12.2023
Със старата асмà в двора на малката къща в Созопол растеше поколение след поколение от семейството на Божена и Александрос. Дядото беше дошъл някога от Тракията, както той наричаше Беломорието. Разказваше Сандро за големите вълни на морето и онова небе и много рядко поглеждаше нашето. Стоеше понякога безмълвен на едно дървено трикрако столче на брега и гледаше някъде надалече. Някога по някоя мъжка сълза се стичаше на набразденото му лице, но той не говореше нищо за това. Само измрънкаше някаква мелодия на чужда песен и пак млъкваше. Единственото „у дома” чувстваше, като подрязваше асмата. Чакаше стеблото да укрепне с годините, после го разстели нагоре над асмалъка, а зелените му листа...
прочети повече...
05.12.2023
Зимата е сезонът, в който всеки от нас изрича най-съкровените си желания. Децата – пред белия лист в писмото си до Дядо Коледа, а ние – възрастните – пред иконата, свещите, пред най-близките си сред уюта на семейното огнище. Не отдавна (сякаш бързаме да забравим кога) обаче бяхме затворени, като птици в клетка от една болест, която породи у нас несигурност за бъдещето. Разклати психиката ни, отне ни свободата и мечтите за красивото „утре”. Ние не знаехме дали ще оцелеем, но след кошмара от коронакризата сме по-силни. В един леден декемврийски ден, гледайки през прозореца, не виждах слънце, а усещах само студа на света. Толкова силно си пожелах да видя отново белите гълъби (герои в един мой...
прочети повече...
21.06.2023
Аз виждам знаци навсякъде. Най-много ме е страх от едно – да не си отиде музата ми. Непонятно ми е явлението как един писател е спрял да пише 20-30 години. И после изведнъж започва пак. Аз тая моята муза, ако я хвана, ще я шамаросам, защото понякога изчезва, а аз не мога да живея, без да пиша и без да ме вдъхновява. Въпрос на физическо оцеляване е дори. Но и тук се предизвиквам постоянно, за да я намеря отново. Човек най-добре намира себе си, когато се изправя срещу най-големите си страхове. В този смисъл мога за първи път да покажа разказа „Има ли делфини в Созпол?” Той оживя, докато близо седмица се взирах в морето, за да видя моя делфин. И го видях. Човек на делфините може да каже...
прочети повече...
21.06.2023
Интервю с Христина Йорданова за нейните книги, за вдъхновението, детството и убежищата. Христина, откога пишеш? Може би започнах на 9-10 години. Тогава излезе и първото ми стихотворение в списание „Венче”, което се казваше „Лястовичка”. За да започне да пише, грамотният човек първо трябва да се научи да чете – от буквите до това да умее да улавя смисъла и между редовете. На това да чета и да пиша ме научиха първият ми учител – дядо ми, писателят Георги Балабанов и моите учители по литература – Калинка Спасова, Цветана Павлова, Фани Попова и Славка Гергова. На всяка дължа успеха си и от всяка имам спомени от уроците в живота, не само в училище. Важно ли е вдъхновението? Какво да кажем за...
прочети повече...
1..15 от 3232
Няма намерен резултат по зададените критерии!