13.12.2023
Със старата асмà в двора на малката къща в Созопол растеше поколение след поколение от семейството на Божена и Александрос. Дядото беше дошъл някога от Тракията, както той наричаше Беломорието. Разказваше Сандро за големите вълни на морето и онова небе и много рядко поглеждаше нашето. Стоеше понякога безмълвен на едно дървено трикрако столче на брега и гледаше някъде надалече. Някога по някоя мъжка сълза се стичаше на набразденото му лице, но той не говореше нищо за това. Само измрънкаше някаква мелодия на чужда песен и пак млъкваше. Единственото „у дома” чувстваше, като подрязваше асмата. Чакаше стеблото да укрепне с годините, после го разстели нагоре над асмалъка, а зелените му листа...
прочети повече...
05.12.2023
Зимата е сезонът, в който всеки от нас изрича най-съкровените си желания. Децата – пред белия лист в писмото си до Дядо Коледа, а ние – възрастните – пред иконата, свещите, пред най-близките си сред уюта на семейното огнище. Не отдавна (сякаш бързаме да забравим кога) обаче бяхме затворени, като птици в клетка от една болест, която породи у нас несигурност за бъдещето. Разклати психиката ни, отне ни свободата и мечтите за красивото „утре”. Ние не знаехме дали ще оцелеем, но след кошмара от коронакризата сме по-силни. В един леден декемврийски ден, гледайки през прозореца, не виждах слънце, а усещах само студа на света. Толкова силно си пожелах да видя отново белите гълъби (герои в един мой...
прочети повече...
21.06.2023
Аз виждам знаци навсякъде. Най-много ме е страх от едно – да не си отиде музата ми. Непонятно ми е явлението как един писател е спрял да пише 20-30 години. И после изведнъж започва пак. Аз тая моята муза, ако я хвана, ще я шамаросам, защото понякога изчезва, а аз не мога да живея, без да пиша и без да ме вдъхновява. Въпрос на физическо оцеляване е дори. Но и тук се предизвиквам постоянно, за да я намеря отново. Човек най-добре намира себе си, когато се изправя срещу най-големите си страхове. В този смисъл мога за първи път да покажа разказа „Има ли делфини в Созпол?” Той оживя, докато близо седмица се взирах в морето, за да видя моя делфин. И го видях. Човек на делфините може да каже...
прочети повече...
21.06.2023
Интервю с Христина Йорданова за нейните книги, за вдъхновението, детството и убежищата. Христина, откога пишеш? Може би започнах на 9-10 години. Тогава излезе и първото ми стихотворение в списание „Венче”, което се казваше „Лястовичка”. За да започне да пише, грамотният човек първо трябва да се научи да чете – от буквите до това да умее да улавя смисъла и между редовете. На това да чета и да пиша ме научиха първият ми учител – дядо ми, писателят Георги Балабанов и моите учители по литература – Калинка Спасова, Цветана Павлова, Фани Попова и Славка Гергова. На всяка дължа успеха си и от всяка имам спомени от уроците в живота, не само в училище. Важно ли е вдъхновението? Какво да кажем за...
прочети повече...
22.12.2023
Ивона Карачорова: Славянският псалтир – превод, развой, редакции Катя Димитрова: Заснежено стихотворение Ангелина Василева: Най-голямата ми радост в новото време е възможността да се пътува по света и да се получава свободно информация ДПХ ще раздаде наградите си на 5 декември, един от художниците ще получи Наградата на Кмета на Пловдив Художникът Христо Николов претворява реалното в иреално в галерия Сигна Тодор Костадинов: Пакет тютюн „Клан“. Рашко Сугарев (1941-1995) Филмова лента от Филателна изложба „Коледен Пловдив 2023” - част 2 Филмова лента от Филателна изложба „Коледен Пловдив 2023” - част 1 Калин Николов: Нарисувано със светлината на неговия дух Стоян Терзиев: Песен на Пенелопа...
прочети повече...
31.05.2024
2024 година Христина Панджаридис: Замяната Христина Мирчева: Октомврийски ден Александър Колев: Родопски щрихи Васил Кичуков: Дългата брада. Заточеници II С Богом, сър Здравко Попов (20 февруари 1939 - 30 април 2024) Васил Кичуков: Дългата брада. Заточеници Димитър Кенаров: "Царят на театъра" — "Диктатори, трактори и други приключения" Христина Мирчева: Ной Васил Кичуков: Една беда не идва сама Христина Мирчева: Последният етаж Ина Иванова: Моя малка Юпер Тодор Костадинов: "Какво са двеста години за Пловдив?" — "Разкази против забрава" 2023 година Иван Чолаков: Коледа е! Тодор Костадинов: Просто бъди мъж, смъртта е част от живота. Добромир Тонев (1955-2001) Камелия Панайотова: Ане Христина...
прочети повече...
1..15 от 3232
Няма намерен резултат по зададените критерии!