по заглавие   по съдържание

Екселсиор (изложба по случай Пловдив 2019) "Умственото развитие на Европа, отразено в комикс изкуството" III

05.06.2018
Снимка 1

Колекция I: Сборник  статии за героя на праисторията

 

Съдържание

1. Скалните рисунки 

2. От пещерните  рисунки до футуризма

3. Подигравката като регулатор на първобитния обществен живот

4. Христина Мирчева: "Любимият герой от комиксите Рахан - Слънчевата коса на 50 години!"

5. Рахан-героят на праисторията

6. Пейзажите на Андре Шере за „Рахан”

7. Смъртта на Рахан

8. Историята на комикс изкуството като наука за човека

9. Комикси с натюрмортни герои

10. Материализиране на инстинктивния живот

 

Първа част тук

Втора част тук

 

8. ИСТОРИЯТА НА КОМИКС ИЗКУСТВОТО

    КАТО НАУКА ЗА ЧОВЕКА

Комиксите, едва новопоявили се като изкуство, започват да девалвират, защото не се предлагат ценности. Ценности, които може би съвременното общество не е в състояние да предложи. Описването на комикс развитието във вид на систематичен каталог запълва само голямата празнина в живота на народната библиотека. Интересите на библиотечния посетител много често налагат бързина в справката. А предлаганата схема най-лесно ще го отведе до търсената книжнина, но няма да го запознае в подробност с класификацията. В случая механично е внесена новост от дадена област на човешкото знание. Изпълнява се един дълг към обществото и културата.

Но историята на деветото изкуство не е опис на хронологично подредени произведения, а преди всичко история на човешката индивидуалност. Настоящата изследователска статия се определя от необходимостта да се създаде нова методика за изследване историята на българските комикси. Създаването на подобна методика е твърде трудоемка поради необходимостта да се систематизират и съпоставят множество художествени произведения от пещерните рисунки до сюрреализма. За да даде резултат подобно изследване, се изисква да се проследи не само хронологията на запазените протокомикси и комикси, но и да се систематизират според значещи елементи от специфичният им език и след това да се съпоставят. В същото време изследванията да се поставят под призмата на жанров и макрожанров анализ. 

Подобно отношение към изкуството очаквал и Пикасо: "Как мислете, защо аз датирам всичко, което рисувам? Защото не е достатъчно да се знае само произведението на художника. Необходимо е да се знае кога е направено, защо, как, при какви обстоятелства. Без съмнение ще възникне наука, която ще се нарича „наука за човека – тя ще се стреми да проникне в човешкото същество посредством творящия човек. Ето защо аз оставям пълна документация."

Тук е мястото да се припомни една мисъл на същия художник, често цитирана от издание "Диаскоп" – "Съжалявам само за това, че през живота си не нарисувах нито един комикс". Обществото по онова време не е било готово да разбере комикса като изкуство. И днес също. Вече 7 години от определянето му като деветото изкуство, все още няма канон и собствен изобразителен език.

В сегашното „след постиндустриално общество” нараства потребността от по-живо и по-демократично изкуство, по-свободно и свързано с по-широките социални слоеве. Всяка епоха не само създава свои герои, - тя вижда по своему света и твори свои образни форми. Както се каза по-горе, комиксът е вече изкуство, но до днес няма ясна дефиниция за него. Забележете затрудненията и на чуждестранните специалисти. При решаването на този много сложен и важен проблем трябва да се има предвид множеството аспекти. Най-важният е, че без посочване на общото в определението на деветото изкуство, не може да се разбере нито една от степените на историческото му развитие. Комиксите във всяка епоха имат общи признаци. В същото време това общо (намерено чрез сравнения) е нещо многообразно разчленено. Именно това различие от всеобщото в комиксите през вековете съставя развитието им като изкуство.  Необходимо е да се изразят с различими определения степените от развитието и така да се изявят исторически формираните различия. Но преди да се изследват жанровете и стиловете, е необходимо да се посочи архетипа и в какво се състои канона, каноническата му структура.

Нека изследваме кои съвкупности – общи, съществени и необходими, са достатъчни, за да се отличи комиксът от другите изкуства. Картината на общото развитие може да стане обективна и пълна, когато се съберат и сгрупират многообразните комикс проблеми и се съпоставят в тясното им преплитане, скрито под слоеве напластявания.

Историята на комиксите трябва да започне с въпроса „Кой е главния обект на това изкуство?”.

Последователното историческо развитие като цяло ни дава идеята за навлизането в човешкото, индивидуалното и духовното. По-важните протокомикси от различни в хронологията исторични моменти до появата на комикса като изкуство, изразяват следната мисъл: „самоорганизацията на човечеството, неговото себеутвърждаване и възход, същевременно обременено от вътрешно трагично раздвоение, но не губещо надежда за светли идеали”. Ако приемем за най-древни комикси скалните рисунки (виж статията в книжното издание на „Диаскоп” от 2008 г. тук) ще видим, че изобразения човек е с маска (дебнещ животно за улов) или безлик. Първоначално човекът и животното не са свързани в изображението, но на по-късен етап това става чрез действие и резултатът от него (стрелата в лъка и ръката на ловеца и същевременно друга стрела, забита в тялото на животното). По-късно започват опитите да се изобрази сцена с предшестващо събитие (от ловеца се проточва линия към жена, произнасяща магични заклинания за успешен улов). Последни са най-сложните изображения, представящи отношения между хора – напр. воюващи помежду си. Човекът става герой на изобразително повествование. Кръгът на безликите герои и изкуството от скалните рисунки у нас се затваря с историята за "Палавото кюфтенце". Не е тук мястото за подобно проследяване развитието на протокомиксите. Техния схематичен план е публикуван още в първата статия „Изкуство ли е комиксът” от средата на 80-те г. (отпечатана във вестник „Комсомолска искра”): „Що се отнася до историята на комиксите, то тя започва с онова, което историята на проблема за времето в изобразителното изкуство ни представя: египетските стенописи и релефи, асирийските и шумерските статуи; в гръцкото изкуство това са архаическият релеф и вазовата живопис, а по-късно – фресковите цикли, житийните икони, многометровите свитъци в Китай и Япония... и пр.”

Ще припомним, че по времето на отпечатване тази статия, България е зад желязната завеса и наименованието „комикс” беше табу. Чест прави на редакторите, проявили смелост и далновидност за внедряването у нас на бъдещото изкуство. Макар и нескромно, връщаме се към посочване на тази първа у нас статия заради анализа. След безликия човек от праисторията, изобразил своите трудови действия и движения, следват първите признаци на индивидуалното, пак чрез тежкото и външното – увеличения мащаб на фараона и приличащите си като две капки вода хора от тълпата - образа на масата.

Времената се изменят, а с тях се изменя и представата за човека. Днес е много лесно да се направят подобни сравнения в Интернет и който ги направи ще види, че материалът на тези антични комикси е недуховното и тежката материя, като без внимание остават индивидуално неповторимото у човека, неговото вътрешното състояние (субективното) - духовния му свят, настроенията, мислите и чувствата. А в съчетаването на индивидуално неповторимото с емоционалната експресия се намира пътят към демократичното изкуство. Ето защо произведение като Траяновата колона в Рим, която не предава сложно душевно движение и мисли, и е лишена от мимика, се намира на трета и четвърта степен при формирането на комикс изкуството. Голямо постижение е спирално развиващата се релефна лента от колоната на Траян (приличаща на кинематографска лента) и  многото образи на императора които без усилие  се различават из каменното повествование. Има опит за сближаване на изобразителното повествование с литературното (т.е. развиващо се във времето), има и минимални изменения на императорското лице, родени от драматичното движение на изобразените събития, но липсва най-главното за изкуството на комикса. Хегел пише: ”Наистина древните може и да са рисували портрети превъзходно, но нито схващането им за природните неща, нито възгледът им за човешките и духовни състояния са били в такъв вид, че да може да получи израз едно интимно одухотворяване, както в християнското изкуство”. И наистина, повествованията в картини през вековете ни показват, че гръцкото изкуство надминава египетското, а римското надминава гръцкото, имайки за свой предмет израза на вътрешния свят на човека, който все още не достига интимността и дълбочината на чувството, съдържащи се  в християнския начин на изразяване.

И така - стремежът да се осмисли човешкото съществуване винаги е съпътствувал развитието на комиксите. Героят се стреми да определи мястото си в света, жизненото си предназначение, да проникне в тайната на собственото си битие. Естествено това са постоянни проблеми, защото те неизбежно са стояли в една или друга осъзната форма пред човечеството в историческото му развитие. Според философите общата тенденция е човекът да бъде представен със свойствените му качества и да бъде стимулиран да изпълни предназначението си, като вземе сериозно собственото си съществуване в своите ръце с оглед непрекъснатото преобразуване на него самия и на условията в които живее. В този смисъл може да се каже, че човекът на днешното време навлиза в зрялата си възраст и съзнателно се занимава със своето дълбоко вътрешно „аз”. В тази мисъл се забелязват два най-много оформени естетически полюса в комикс изкуството – „сериозното” и „комичното”, между които се разполагат цялото море от преходни форми. Това е причината Берн Хогарт да се колебае: „ Нерядко ние намираме в комиксите и комично, и трагично, и приключения, и романтика, и проза, и поезия. Комиксът е всичко това заедно и нищо в отделност” („Диаскоп” юбилейно издание в тираж 4000 екз. от 1991 г., „Пловдивско университетско издателство”).

Категорията „комично” се противопоставя на категорията „сериозно”. Защото да се смее човек не е сериозно. Трябва да се има предвид, че категориите могат да се пресичат с други категории.

Един Дикенсов герой забелязал, че съществуват два вида портрет: официален и карикатура. Но това не е достатъчно и от подобни възгледи потенциалът на комикса днес се оказва пред бариера от неопределими препятствия. Защото грозното, ненормалното и уродливото в човешките фигури и физиономии образуват кръгът на лошото и злото. Комичното премахва лошото в ситуацията и ни става ясно, че характерите могат да бъдат и нещо по-друго от това, в което стоят пред нас в този момент. Другата крайност вече не е смешна, а е точно обратното – преминава в областта на кошмарното и зловещото. В това се състои противоречивостта на западната комикс система. Оттук става разбираемо защо при съвременната техническа цивилизация самият човек се явява причина за ужас. Докато в областта на духовното – при религиозното изкуство, например, грешниците и дяволите чрез фантастичното си изобразяване прекрачват мярката на човешките форми, но все пак си остават човешки.

Българските комикси водят своя произход, за разлика от западните, не от противопоставяне на двете категории –„комично” и „сериозно” (високо и ниско). Своеобразността на българското девето изкуство е, че нашето светско изобразително изкуство се трансформира от „святопис”, представящо ликове извън времето - от вечността. Ние имаме определения като „непортретен портрет”, „иконен портрет” и „портретна икона”. Затова в България рядко изразителното, достигащо до своеобразна гротеска изображение, характерно за по-късните етапи, е било възможно. Нека си припомним, че първите автори на комикси у нас са зографи, както и творческата драма на ранния Александър Божинов (преди да се преплете с местната фолклорна традиция) и ще застанем със златен ключ пред прага на българската комикс история. Тази тема ще бъде в центъра на внимание в следваща публикация.

Нека обобщим написаното дотук. Главен обект на комикс изкуството е предимно човекът. Но човекът съществува в условия на обществена неповторимост, която се разгръща в продължение на хиляди години – колосални за нас и нищожни в развитието на Вселената. Комикс процесът доказва, че липсва еднозначно и статично определение за човека по отношение на света, защото и човечеството и общественото битие се намират в процес на постоянно, динамично изменение. За това не се говори само за еднотипен модел на отношенията в системата „свят-човек”, а за едно множество от такива системи, като всяка една от тях се реализира в различни епохи в зависимост от реалните нужди на общественото развитие и социалната практика на човека. Освен двете форми на битие (при човека в обкръжаващия го свят) – индивидуален живот и колективен (обществен) живот, имаме и вечни нравствени идеали, норми и ценности. Главната тема на  комикс изкуството при определяне на неговите жанрове се явява именно индивидуалния живот на отделен човек или на група (колектив), а не събития или друга тема, тълкуваща персонажите.

 

9. КОМИКСИ С НАТЮРМОРТНИ ГЕРОИ

В стремежа си да проникне навсякъде, да открие същината на всички явления, които го заобикалят, човекът е започнал да изучава дори своите действия и постъпки. Прави опити да открие в тях ред и система, да открие закономерности. Този стремеж е връстник на човешката мисъл, но в наше време пуска по-дълбоки корени и има огромна преднина в областта на умствения живот. Ето защо днес съществуват редица науки, които изучават и описват действията на човека като отделна единица и като член на обществото. Всички тези факти ни убеждават, че дори най-разнообразните действия и постъпки на хората не са случайно разхвърляни, а в ред и система, които могат да се издигнат до закономерност.

На кого от учените в близкото минало би дошло наум, че такива явления из областта на човешките действия като комиксите, може да съществува някаква правилност? И все пак трябва да се вярва, че това движение за изследване на комикс изкуството у нас ще продължава и ще привлича все по-голяма и по-голяма част от общественото внимание. Друг е въпросът доколко правилно се изработват принципи и доколко изобщо могат да бъдат приложени в културния живот на българското общество. Принципите, изработвани от комикс теоретици с чисто научен интерес, трябва да се възприемат от хората на практиката и приложат в живота. Трябва да се прибави, че развитието на съвременната демокрация е вървяло заедно с укрепването на комиксите като изкуство и  че възникването и развитието на социалния въпрос стои в най-тясна връзка с тях. Няма да се говори за онова крупно влияние, което се очаква да упражни комикс грамотността върху новата култура на 21 век – образната и най-вече за влиянието върху новопоникналата виртуална „книга”. Лично аз не мога да сравня допира на дланта върху старинна хартиена страница, търсеща необходима фраза с движещата се черга в компютъра, но е факт, че  бъдещето на книгоиздателската  индустрия е мрачно. А това означава, че и бъдещето на комикси в класическият им вид не е розово.

С какво трябва да започне науката за комикса, за да не се усъмняваме в научната й стойност като дисциплина? Допълнителни усложнения се получават от различните условия за културен живот на всяка нация, често пъти съвсем различни от съседните. Освен това трябва да се има предвид, че явленията, които са предмет на наблюдение и изучаване, непрекъснато се развиват и изменят, така че в нито един момент не са нещо постоянно.  Опитите да се изобразяват явленията на комикс изкуството в статични моменти са само израз на човешкия разум, който има навик да ги схваща  като ред от установени моменти. Който е запознат по-отблизо със съдбата на комикс дисциплината ще забележи, че комиксите на робовладелския античен свят са едни; през средните векове – при полусвободния труд и ръчна работа,  са други; през 20 век, когато на репродукционните възможности на полиграфията влияе киното – по-други; а днес, при възникването на виртуалния свят и някои нови фактори – съвсем други.

Ще се каже, че закономерностите, които точните науки познават, са общи за всички времена и при всякакви състояния, докато закономерностите при комикс изкуството се развиват и изменят заедно с явленията, които отразяват. Ето защо най-подходящо е  първоначално да се изследва към категорията на кои науки би могло да се отнесе комикс теорията: дали могат да се смятат за абстрактна наука или да им се даде някое друго място. С какво науката за комиксите се отличава от другите?

Като всяка наука и комикс историята има преди всичко цел: една област от явления, началото на които е отделено от нас с живота на хиляди години, а краят потъва в тъмната далечина на бъдещето. Много има за изучаване, за наблюдаване, за описване и класифициране, но задължително с откриване на причинна връзка. Защото ако разчленим логично развитието на комиксите през вековете, ще намерим ред явления, които предхождат и друг – които последват, като по-късните са зависими от предните. Така въз основа на предходното се предсказва последното и по-този начин не само се съобщава, че има някаква закономерност, но се разбират и самите закони.

Художниците от праисторията изобразяват човека силуетно и без лице,  тъй като се намират в най-материалния стадий на комикс развитието. "Палавото кюфтенце" от Чичко Вичко е  шедьовър от българската комикс история - чудесен пример за безлик главен герой, по подобие на силуетите от скалните рисунки. Можем да кажем, че следващият етап е  превръщането на лицето във вещ (маска). При превръщането на човешкото лице във вещ не може да се говори за лирика и за индивидуална експресия. Грехът, както са наричали през средновековието страстите, причинява разцепление в човешкото естество и поражда противоречие между духовните и материални интереси. В „Православен комикс” от септември 2014 г. е дадено следното пояснение: „Когато грехът завладява личността, лицето престава да бъде прозорец, през който струи Божията светлина. То се отделя от личността и вече не е лик, но застива в маска на завладяла я страст.”

Виждаме, че след безликия човек, в развитието на комиксите се появява лицето „вещ”. Това е самостоятелна област в комикс изкуството и можем да я наречем „натюрмортни герои”, където лицето е скрито с маска или заменено с вещ, напр. като илюстрациите в „Приключенията на Лукчо” от Джанни Родари или българското „Палаво кюфтенце” и т.н. Комиксите с натюрмортните герои вече изобразяват индивидуалност, но я трактуват като вещ. Едва след много време тази област от комикс изкуството се трансформира в уникално художествено изделие и желан елемент на битовата обстановка. Подобни комикси са много удачни за класната стая, защото най-малките ученици лесно се научават да рисуват човек в най-простия вид – главата като окръжност, а тялото ръцете и краката като прави линии.  В юбилейния брой на книжното издание „Диаскоп” е отбелязано „... първоначално децата са много вдъхновени, но бързо се разочароват и то завинаги поради невъзможността да илюстрират, ето защо е необходима българска метода за изучаване на комикс грамотността”.

Детето обича живота, обича всичко живо, обича всичко що се движи. В картините си то се стреми да предаде действие. И за да се научи да рисува по-правилно човешката фигура - движенията и, отношенията на частите и изобразяването на различните възрасти, несъмнено безликите герои и натюрмортните герои ги ентусиазират за илюстриране на техни прости и кратки по съдържание разказчета. Ако детето може да представи фигурите в движение, то ще може да предаде мисълта си с по-голямо чувство. На формата детето отдава малко значение, обаче движенията силно го интересуват. Ето защо линията се забелязва много остро в детските рисунки. Рисувайки, детето почти винаги само набелязва с контур формата. Като стилов елемент линията е израз на движение и има символична същност. Детето вижда предметите изцяло, но щом почне да ги рисува, то ги разглобява на части, без да държи сметка за техните съотношения. За да се научи да предава обектите така, както ги вижда като цяло, трябва да рисува само същественото, а несъщественото да се изпуска. За постигане на тази цел служи силуетното рисуване, предаването на силуетната форма. На този етап комикс изкуството ни предлага три важни раздела: 1) силуетното изкуство – от черните картини до театъра на сенките; 2) прозрачни линеарни рисунки с намек за „цвят” (с езика на графиката, а не буквален) и фактура ( за пример могат да послужат илюстрациите от Раул Вердини към „Приключенията на Лукчо” от Джанни Родари); 3) фрагментарното изображение в системата на илюстрованите печатни изображения.

Този първи етап от развитието на комиксите може да се открие в езиците на поетичното и религиозното изкуство. За да се изясни това, е необходим кратък преглед за разликата на религиозното почитане у дивака – фетишизма и поетическите олицетворения

Думата „фетишизъм”  понякога бележи почитането на всички видими или чувствени предмети като планини, морета, реки, езера, блата, гори, кръстопътища, небесни тела и дори животни. Това, което съставлява отличителната същност на фетишизма, се състои в суеверното почитане на случайни и изцяло нищожни предмети, които по-външен вид не възбуждат страх или религиозно движение: камък, рог, зъб, кост и др. Не всеки предмет за обожаване от кръга на видимите предмети и не всеки неодушевен предмет е фетиш. Основната черта на фетишизма се състои в обожествяване на свръхчувственото в чувствено, като разликата между двете или е много слаба или въобще не се осъзнава. Малко се осъзнава и разликата между одушевената и неодушевена природа, и на неодушевените природни предмети се преписва не само живот, но и висши качества, свойствени на разумния живот. Това одушевление на неодушевената природа, този „анимизъм” обуславя произхода и същността на фетишизма.

В поезията и в сегашно време съществува животинският епос (басните и легендите), където безсловесните животни се изтъкват в качество на словесни и разумни същества. В поетическия език и досега се одушевяват неодушевени природни предмети, които се явяват във форма на разнообразни поетически олицетворения. Но не трябва да се смесват религиите с поезията. За религиозното боготворене на мъртвата, бездушната природа, трябва да се търси друга основа, а не толкова простото поетическо одушевяване и нейното олицетворение. Анимизма обяснява само това природно одушевяване, но не и религиозното отношение към нея от страна на нейните поклонници. Почти всички изследователи допускат, че анимизмът е бил не само неразделен спътник на фетишизма, но че го предшества с появата си – пъновете, камъните, костите, роговете, копитата и др. се обоготворявали от това, че диваците вярвали за присъствието на някакъв дух.

Фетишизмът има различни видове форми и нееднакви степени. Те показват по-ниско или по-високо равнище на съзнанието и духовна зрялост. Най-ниската степен се счита почитането на отделни неодушевени природни предмети, така както са си в природата, когато дивакът не прави още изкуствени предмети (магически талисмани) за поклонение.

Специалистите заключават, че фетишизмът не е първоначална, а последна религиозна форма. Този факт е следствие на дълбокото човешко изопачаване на  съзнанието (понякога от случайни причини), което и дало повод за суеверно понятие за една или друга нищожна вещ. Но ако анализираме този вид религиозност, ще открием, че и в тази бедна и оскъдна форма за религиозно почитане се изказва своеобразна потреба за висша опора на човешкия живот, стремеж към по-висок свръхчувствен свят, който се изразява в известни форми.

И днес се срещат различни степени на зрялост както в един и същи народ, така в лицето на отделни хора или съсловия. Това е причината за по-горе описаните три главни раздела в първия етап на комикс изкуството. В следващи статии освен анализите за всеки от тези раздели на пестеливо изображение от древните форми за разказване на истории, ще се проследи и тяхното „излизане от жанра и стила, смесването и трансформирането им – напр. прозрачността на силуетните фигури в по-късния етап на театъра на сенките; татуировките или фотомонтажа в плакатното и журналистично изкуство.

 

10. МАТЕРИАЛИЗИРАНЕ

      НА ИНСТИНКТИВНИЯ ЖИВОТ

Човешките чувства са универсални. Те са толкова открити за различен род впечатления и така свързани едно с друго, че нашият разум прилича на телефон. Подобно на телефон разумът  взаимодейства с чувствата, които всяка секунда звънят и търсят от него указания.

Ако се опитваме да отговорим на въпроса "Какво е изкуство?" и считаме, че това е качество или особеност на художественото произведение, което въздейства на нашите чувства, според горното основание не ще можем  да дадем никакъв задоволителен отговор. Но е възможно да се положи за начало общото за всички произведения на изкуството – формата.

Думата "форма" има значението на "приема определена структура". Форма на произведението придава художникът. Една форма може да е по-хубава от друга, защото съответства на определени условия. А тези условия доставят временни  наслаждения  от две и повече чувства, проявили се заедно. Вместилище на всички наши чувства е разумът. Оттук започва трудността – това, което се харесва на един човек, може да не се харесва на друг. Ето защо е необходимо да се намери  критерий извън индивидуалните особености на човека. Много художници не са търсели такъв критерий, но са го чувствали или намирали инстинктивно. Природата обаче е така необятна и многообразна, че е много трудно да се отделят общи или универсални признаци за търсения критерий. И все пак можем да направим извод, че в природата няма форма, която да не е обусловена от действието на механични или психични закони, подбуждащи я към развитие. На тези сили ние дължим не само разнообразието, но и "логиката на формите". А от логиката на формите се развива чувството за красота.

Културното развитие на един народ има две главни страни: материална и психическа. За да се изяснят средствата и начините за формиране и развитие на българските комикс жанрове, трябва да се знае преди всичко степента на душевно развитие. Ето защо при изследване на даден период от комикс историята, е необходимо да установим какви чувства преобладават в колективната психика. Принципите за психическото изследване на отделната личност могат да бъдат приложени и за изследване на колективната психика. А за чувствата, както при изследване на отделната личност, така и при изследване на един обществен организъм, трябва да се съди по техните прояви. Какви са, например, преобладаващите чувства, които лежат в основата на дивашката психика?

Пределно обобщените безлични форми на множеството женски палеолитни изображения имат предимно култов характер. Доказано е, че изобразяването на чертите на човешкото лице не е било табу и, когато е било необходимо, палеолитните художници са съумявали великолепно да ги възпроизведат. Не само с всичките им детайли, но им предавали и осезаеми индивидуални черти. Затова може да считаме, че безликостта в изкуството на доисторическия човек не доказва отсъствие на интерес към вътрешния свят на човека. Но индивидуализацията на човека през този период на изкуството не се явява обществена и не носи социално съдържание. Обаче вътрешния свят на човека първобитните майстори предават посредством стилистически акценти върху това, което в голяма степен заставяло да оживи в зрителя богатството от емоции. Отчасти за интерес именно към духовния живот и социално значимата страна на облика говорят често срещаните елементи на одежди, украшения, прически, щапчици и т.н. Възниква въпросът: Има ли определено съответствие между представите и чувствата на праисторическия човек, което да бъде отнесено към категорията „религиозни” и неговото културно равнище? Защото дори при изучаването на психологията на животните, възниква въпросът за съществуването у тях на смътни „религиозни” усещания. При липсата на писмени документи за доисторическия човек, можем да съдим за неговата психология само въз основа на изкопаемите продукти от неговите промишленост и изкуство.

Изкуството на доисторическия човек е достигнало разцвета си през епохата на „северния елен”: стенна живопис, гравиране на камък и на кост. Изкуство за изкуството ли е било това или утилитарно изкуство? Още от  разкопките в пещерите изследователите обръщат внимание на твърде странен факт, който е необикновено ценен материал за изучаването на доисторическия човек. За стенната живопис са се избирали най-отдалечените, най-малко достъпните „потайни” ъгли в лабиринтите на подземните пещери. Освен това на някои стени е можело да се живописва само в седнало или в най-неудобно положение. Явно е, че художниците са се стремели към тайнственост. Вече е доказано, че пещерите с нарисувани стени са били светилища, където се е извършвала своего рода „религиозна” служба. Но този култ е бил по-скоро магия, т.е. въздействие върху одухотворените сили на природата посредством знаци, символи, жестове и церемонии. Палеолитическото изкуство е до известна степен инструмент на магията. Може да се предполага, че фигурите и изображенията на животни са играели ролята на талисмани за доисторическия човек, предназначен ту да отдалечи опасния звяр, ту да го привлече в съюз и дружба с човека, ту да „омайва” животните, употребявани за храна и да ги примами към ловеца. Що се отнася до изображенията на полу-хора, полу-животни у троглодитите,  тях трябва да ги съпоставим с обредите – слагането на животински маски при известни церемонии, напр. маска на вълк или хищна птица. В по-ранния етап (когато още са нямали оръжия) чрез маска ловецът се приближавал незабелязано да животното. В предишна статия се разгледа съществуването на култ към мъртвите у доисторическия човек. Всички тези факти показват, че на доисторическия човек е била известна системата на наивната магия. А съгласно известното мнение на Фрейзър, магията у първобитния човек е била степен, водеща към религията. Чувството за безсмъртие и вечността са били дълбоко вкоренени у първобитните хора. В тяхното изкуство срещаме редица мистични феномени от типа на свръхестествените сили: размножение-разчленение на личността в много личности; проникване-преминаване през твърди предмети; премахването на временни и пространствени граници и свободно летене по света; намиране на безбройни същества в себе си; отделни части на тялото, органи и душевни сили се явяват като отделни същества и др. подобни. За доисторичния човек светът вместо особена предметност и нещо обективно и чуждо (както е за съвременните психично здрави) е едно непосредствено съдържание на тяхното лично битие (илюзии свойствени на душевно болни). Ние всички отдавна знаем, че сънищата, както и халюцинациите са фантастични душевни преживявания, че те са само отражение на нашия интимен душевен живот в разнообразни символични форми. И ние знаем, че сънуваните мъртви  и живи хора в действителност не ни се явяват, че в действителност не сме били в отдалечените сънувани местности и др. подобни. Докато дивакът и първобитния човек мисли, че неговия „дух” е пътувал натам, срещал се с духовете на умрелите и живите хора.

Работата е там, че на онова далечно стъпало в духовното си развитие човекът се чувствал (преживявал себе си) непосредствено като център на света, също като и детето в много ранна възраст. Той още не е знаел да различава своята личност и своето същество от целия останал свят. В по-ранна епоха е чувствал и бил уверен, че живее във всичко, че присъства едновременно навсякъде и че изпълва със своето същество всемира. Преживявал всичко това толкова реално, както ние сега нашите най-интензивни сънища. И само чрез сблъскването с пречките и съпротивите, които той срещал навсякъде при запознаването с този свят, осъзнавал своята слабост и безсилие срещу великите сили и стихии на природата. Но в по-късните му понятия чрез магията се чувствал способен да въздейства върху природни сили и явления. Преживяването на лично единение-сливане с другите, човешки и божествени същества, се явява у първобитния човек като „мистичен опит”. Паралелизмът между архаично-примитивната психика на първобитния човек и сънят на съвременния културен човек се състои в това, че и в двете изпъкват в символични образи потиснатите и дремещи дълбоко под неговото съзнание - чувства (емоции) и преживявания. Но архаично-примитивния човек е проектирал тези вътрешни психични сили в одухотворени и митологични образи и сюжети. Това явление и днес още намираме ясно изразено в психологичната психика на душевно-болни. Тези образи примитивния човек е чувствал и схващал в тяхното влияние и действие около себе си  осезателно и реално. Той се намирал действително в едно съноподобно състояние, но това състояние достига още много по-дълбоките области на несъзнанието, разбутва и пробужда най-долните, най-примитивни психични сили, отколкото това става при обикновен сън. Съдържанието на нашата психика не се наследява, но се наследяват носителите на известни психични сили и способности, образували се в културното човечество през хиляди години от неговото духовно развитие. Същевременно с придобиването на „културното духовно наследство” съвременният културен човек е наследил и носителите на най-старите психични сили и способности развили се и господствали през хилядолетия в психиката на първобитния прадядо. Тази част от „колективното духовно наследства” на съвременния културен човек изобщо е дълбоко потисната от по-горните духовни наслоения. Тя не се проявява никак в обикновения му нормален живот, нито дори в съня и само дълбоки сътресения и разбърквания на цялата му психика могат да повдигнат нагоре и да подбудят към активност тези най-стари психични сили и качества. Тогава се пробуждат прастари атавизми в човека като напр. световните войни и създадените от тях първобитна жизнена обстановка за човека на бойното поле – пробуждат у културните хора дивашки качества като кръвожадност, жестокост, садизъм и подобни.

Днешният човек, уморен от студения, разумно-съзнателен реален живот, ляга и заспива, и сънува чудесни тайнствени сънища, унасейки се с цялата си душа в мистични преживявания. На мистичното вдъхновение дължим най-великите и безсмъртни творби на изкуството. Мистицизмът в тези форми е една велика и благодатна за индивида и културния живот на цялото общество проява на човешката душа. Ето защо понякога пием вино или запалваме цигара, за да създадем в нас по-слабо мистично настроение, издигащо ни над скучния рационален всекидневен живот с една приятна игра-мираж. Алкохолът води човека от разумното разбиране на студената външна страна на нещата към тяхната вътрешна чувствена, сърдечна страна, където се открива за миг една привидна истина. Откровения за по-дълбокото значение на думи, мисли, събития дори на обстановката. Както се знае, пияното състояние разширява кръгозора и самочувствието в човека, обединява го с другите хора, създава в него склонност към философстване, както и чувството за нови необикновени сили и енергия.

Установено е, че наркотични средства и отрови могат да предизвикват твърде висока степен мистични състояния на психиката, често средство у ориенталските мистици. При слаб наркотик се виждат необикновени сънища, в които фантазиите по чуден начин се преплитат с действителността – как се движат чинии, тенджери, хляб, лъжици и др., даже приказват в стаята помежду си като живи същества. Индианците в Южна Америка познават особено растение „Яже”, което има магьоснически свойства. Тези, които го изпиват, виждат различни халюцинации.  Това наркотично средство, разказват туземците, имало свойство чрез духове да разкрива бъдещето, да развива метафизични свойства в хората и да ги пренася със светкавична бързина в най-отдалечени места дори блуждаене между планети. След фазата на силен екстаз, човек изпада в дълбок сън, но при пробуждането си всичко помни.

Най-дълбоки регресивни явления на душевния живот се намират при душевните болести – те преобразуват издъно психиката и същевременно разрушават напълно интелектуалната надстройка, постепенно създадена от човечеството през хиляди години от неговото духовно развитие. По такъв начин душевно болният се връща към тези форми на живот, които са били характерни за човечеството през онези отдалечени времена, когато напълно липсвала цялата интелектуална надстройка в психиката, характерна за съвременния културен човек.

 

Край

 

Автор: © Диаскоп

 


 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.