по заглавие   по съдържание

СЪКРОВИЩАТА НА ЕВРОПА: Салватор Роза (1615-1673) - "Ние сме нещастни, защото нашето време не създава герои"

26.02.2018
Снимка 1

Както е известно барокът предлага изкуството „да се дава поука, да е източник на наслаждения”. Оттук тясната връзка между живопис и поезия, стремеж да се „четат” картините, както се четат поетическите произведения, т.е. желание да се насити картината с литературни, поетически асоциации, а поезията с живописни. Тези художествени принципи са от важно значение за комикс изкуството и „Диаскоп” насочва прожектора си върху творчеството на автор от европейската съкровищница. Салватор Роза е художник ентусиаст, който внася хармония в хаоса.

Създателят на предромантичния пейзаж бил художник, музикант, поет, актьор, придружител на разбойници.

За неговия светоглед е присъщо отрицание на съвременната цивилизация, отказ от всичко външно заради духовното самосъзерцание, презрение към богатството, отхвърляне на всяка политическа организация. Този своеобразен демократически протест на Салвадор Роза извира от социалния песимизъм, обхванал по-голямата част на обществото.

Роден в Аренела, в покрайнините на Неапол, син на беден селски строител и геодезист и гъркиня от Сицилия, учил в йезуитски колеж с намерението да стане адвокат или свещеник. Усвояването на латинския език, хуманитарните науки, литературата оказват влияние на живописното му и поетично творчество. Първоначално рисува, скитайки по брега на Неаполитанския залив или от лодка сред рибари в морето. На 17 годишна възраст остава сирак – след смъртта на баща си Салватор започва да предлага по дюкяните малки картини за консигнационна продажба, тъй като търговците не рискували да изкупуват творби на начинаещи живописци. Но Фортуна му се усмихва – творбите привлекли вниманието и похвалите на именития Ланфранко. След този първи успех предприемчивият юноша заминава за Рим, за да опознае съкровищата и художествения живот. В резултат изпитва своите възможности във „високия стил”. Но търсещият щастие художник не излиза от рамките на жанровете от периода в Неапол. Въпреки влиянията, художникът не обуздава своя темперамент както изисква голямата живопис и продължава да предава романтически оттенък на избраните мотиви. В картините му, внимателно обмислени, конкретните и точни детайли се съединяват с измислици от въображението. Природата се явява главно действащо лице в картините на Роза и създава съответна атмосфера. Според собствените му думи рисувал само за собствено удоволствие. Ето защо отказвал поръчки и сам избирал своите теми и предмети. Предпочитал най-вече пейзажи, портрети, бандити, алегории и магьоснически сцени. Роза естествено се обръща към жанра Stregonerie. В тези картини художникът дава свобода на въображението – при създаването на фантастичните въплъщения на нечистите сили, на магьосниците, на вещиците и техните тайнствени атрибути. Източниците за този жанр са били широко разпространени в северна Европа през 15-16 век. Тяхната основа пък трябва да се търси в средновековната народна карнавална култура – уличните представления, маскарадите, панаирджийските гадания, фолклора, гротеската и суеверието. Салватор Роза внася своеобразие в този жанр, като представя най-фантастичните образи в осезаемо материална конкретност. Това е резултат от факта, че Роза бил страстен изпълнител, актьор – импровизатор в площадна комедия дел арте. Дори основал театър. Допълвал ролите с виртуозно пеене и свирене на китара. Лъжата въплъщава в себе си една от главните художествени идеи на барока: „Целият свят е театър!”. Той пише и сатири в стихове като: „Музика”, „Поезия”, „Живопис”, Война”, „Завист”, „Вещица”, „Вавилония”. Поетичният стил на Роза много напомня живописта му. Тези изкуства си влияят едно на друго при него.

Салватор Роза рисува и натюрморти, които са литературни от философски тип. По негово време темата за непостоянството пронизва европейската живопис. Ето защо натюрмортите на Роза са изградени предимно от стари книги, музикални инструменти, ноти, астрономически принадлежности и постоянно присъстващият череп като символ на темата „Vanitas”, т.е. „Суета на суетите”. Настоящето възпоминание на този именит художник няма за цел да разглежда в подробности неговото творчество, а по-важните моменти и то - свързаните с комикс изкуството. Ето защо не трябва да се премълчат още два факта от неговия живот и творчество: През 1656 г. Роза започва да изучава техниката на офорта. Създава серия от неголеми гравюри с название „Капричии”. Героите му са скитници, войници и разбойници. В основата на тази серия лежат спомените и ранните скици на художника. Непредпазлив и безстрашен като юноша, Салватор при своите безцелни скитания попада в плен на разбойници. И трябвало да избере – или да бъде убит, или да стане един от тях. След няколко седмици, при акция за ограбване на един замък, юношата успява да избяга от шайката. Трябва да се отбележи, че сред изображенията на неговите бандити има и благородни такива. Това се дължи на факта, че по онова време с думата „бандит” са били наричани не само обикновените грабители, но и идейните разбойници. Тези, които встъпвали в безнадеждна, но героична борба за обществена справедливост и които се криели от официалното правосъдие. Нещо като бунтовници, стоящи извън закона.

(съставил: Диаскоп Комикс)

 

Нашето приложение

 

Един голям благородник изявил желание да купи пейзаж от ателието на артиста Салватор Роса.

- Кажете, попитал той, колко струва тази картина?

- Шестотин лири, отговорил Салватор.

- Шестотин лири!? Това е скъпо, дявол да го вземе! Ще помисля...

На следващата сутрин същият благородник отново посетил художника.

- Днес може би сте по-разумен, каква е цената на пейзажа?

- Деветстотин лири, отговорил художникът.

- Ще изчакам да станете по-малко взискателен...

На следващия ден  богатият клиент отново запитал за цената.

- Хиляда и двеста лири!

- Това е безумно висока цена!

- Щом така оценявате моя труд, аз ви казвам, че картината няма цена и никой няма да я притежава! – и при тези думи Салватор Роза разкъсал платното си на парчета.

Тази негова гордост изглежда прекалена, но обзет от величието на изкуството, артистът не можел да допусне някакъв невежа да го унижава с оценките си.

Откъс от разказа на Рене Самоа "Малкият художник, поет и музикант"

 

Колаж: © Георги Чепилев

 

В рубриката "Съкровищата на Европа":

 


 

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника!